Парламентарните получавали пари от бюджета, а извънпарламентарните - безлихвен кредит, невръщан години

Преименували си формациите и отново теглели заеми

Красимир Стойчев през 1994 г. пред “Дарик”: Не мисля, че БСП срещу СДС означава “Мултигруп” срещу “Трон”

Златното време за безконтролно финансиране на партиите - и от частни структури, и от държавата, е през 90-те години. В онези времена те получават законово безлихвени заеми от бюджета, за да поемат разходите си при явяване на избори.

Голяма част от сумите никога не са върнати въпреки изискванията в закона на длъжници от предишни години да не се отпускат кредити. Те избягват с лекота тази "пречка", като пререгистрират партията и й измислят ново име.

Вярно е, че тогава субсидирането не беше в размерите, в които го познаваме през последните 10 години, но никой не е контролирал как са изразходвани тези пари от държавната хазна и защо не са били възстановени.

Финансиране получавали всички,

поискали да се явят

на парламентарни, общински или президентски избори.

Това послужило като повод за много хора да регистрират политически партии, въпреки че много добре знаели, че не могат да намерят достатъчно подкрепа, за да влязат в Народното събрание, общинските съвети или да имат свой кмет или президент. Но според тогавашния закон, за да се учреди формация, са били необходими едва 50 гласа.

Няма нищо по-лесно от това.

Събираш родата и приятелите, чакаш да се насрочат избори

и кандидатстваш за безлихвен заем от държавата. После не го връщаш и на следващия вот отново получаваш. Затова през 90-те години броят на партиите, участващи на избори, расте във възходяща прогресия, сочи статистиката.

През 1999 г. например, когато се провеждат местни избори, ЦИК регистрирала 96 партии и коалиции. Преди това - през 1997 г., след бурния край на Жан-Виденовото правителство, желаещите да вземат субсидия и да спечелят народното доверие са 35. През 1995 г. на местния вот се явяват 64, а през 1994 г. - 45 партии и коалиции. 37 са през 1991 г. Едва 9 формации са подали заявления за участие в изборите за 7-то Велико народно събрание.

Точно този вот се явява ключов за целия период до 2001 г.

От показаните през 1990 г. резултати е зависело колко точно пари

ще получат организациите за кампания. По-сериозни суми са отделяни за тези, получили над 50 000 гласа през 1990 г. Това са БСП, СДС, ДПС и БЗНС. Те са били привилегировани да се сдобият авансово с половината от полагащите им се средства за финансиране на предизборната кампания.

Останалите претенденти за подкрепата на избирателите са вземали краткосрочен безлихвен заем, отделян от перото в бюджета за произвеждане на изборите.

А след като народът се е произнесъл, тези, които са влезли в парламента или в общинските съвети, са имали право на допълнително финансиране - пропорционално на получените гласове. Законът не определя колко точно е то, било е по преценка на правителството. Другите, както стана ясно, е трябвало да върнат заемите в определен от закона срок.

Дали е така, днес е трудно не да се каже.

Министерството на финансите не пази толкова стари данни

какви пари са постъпили обратно.

Архивите в медиите обаче пазят информация, че от бюджета през 1999 г. са отпуснати 9 254 000 лв. на партиите за предизборна кампания за местните избори. Лъвският пай, естествено, се падал на парламентарните формации. Освен това лимитът за похарчени пари на партия бил над 10 млн. лв. (след деноминацията), тъй като всеки кандидат за кмет и общински съветник е имал право на определена сума.

Сметката се получава, ако са имали претенденти за всички 264 общини и за всички 3500-те съветнически места.

По закон всеки кандидат-кмет можел да похарчи до 20 000 лева за кампанията си. 3500 лв. бе лимитът на кандидатите за общински съветници.

Министерството на финансите е било задължено да преведе сумите до 3 дни. Част от тях са отишли за участие в предизборни диспути по БНР и БНТ. Тарифите през 1999 г. са били по 10 лв. на минута за радиото, а за репортаж - по 27 лв. За регионалните радиостанции цената е била съответно 7 и 22 лв. По БНТ минутата участие в диспут е струвала 89 лв., а за репортаж - 302 лв.

През годината с най-висока инфлация в историята на България - 1997-а, Министерският съвет е дал право на четирите партии от Великото народно събрание да вземат от бюджета

левовата равностойност

общо на $1,3 млн.

за кампанията си.

Това е сметнато по черния курс, докато, ако се има предвид официалният, сумата е двойно по-ниска. Останалите партии файтони са могли да ползват безлихвен заем, който се равнява на 1000 долара.

На изборите през 1995 г., когато са регистрирани 64 партии и коалиции, участниците в надпреварата можеха да харчат 3 пъти по-малко пари.

Но бюджетните кредити не са били единствените средства, получавани от формациите през 90-те години. Тогава им се е позволявало да имат

анонимни дарения без ограничения.

А при положение че са безименни, налетите средства в касите на партиите са били абсолютно безконтролни.

В онези години медиите много са писали за финансиране на политическите формации от бизнес структури. Включително има изказвания за конкретни предприемачи.

През 1994 г. Красимир Стойчев, тогава президент на бизнес групата "Трон" съобщава пред "Дарик": "Не мисля, че БСП срещу СДС означава "Мултигруп" срещу "Трон". Официално няма данни някоя от двете структури да е финансирала партиите.

Документирано е обаче, че през 1994 г. тогавашният председател на Общия съюз на българските индустриалци Димитър Саръиванов публично обещал да финансира кампанията на СДС след разговор с лидера на сините Филип Димитров.

А заместникът на Саръиванов - Руслан Чилов, пък е избран за зам.-шеф по финансовите въпроси в Централния избирателен клуб на СДС.

СДС е събирал пари и от всичките 15 партии, които са влизали в състава му. Всяка от тях е трябвало да осигури по 50 000 лв. на своите кандидати. Седесарите са получили помощ и от английските консерватори, за което на среща в Пазарджик е съобщила лично депутатката в британския парламент Шийла Гаплин.

Червените също са ползвали помощ

от чужбина.

Във виенското сп. "Нюз" се е появила информация, че съветник в кампанията на българските социалисти е бил бившият вътрешен министър на Австрия Карл Блеха.

През 1991 г. плакатите и на БСП, и на СДС са били правени на добра воля от гръцки приятелски партии, пишат вестниците.

Малко по-късно депутатите забраняват даренията от чужбина. Чужденец е могъл да даде не повече от 500 долара, а чужда фирма - до 2000 долара годишно.

В онези години депутати са обвинявали конкурентите си във финансиране и от различни икономически структури. След изборите, довели Жан Виденов на власт, бившият вицепремиер Димитър Луджев заявил, че

петролна фирма е броила $6 млн. за кампанията на БСП.

Ръководството й обаче веднага опровергава коментара на ексседесаря. Виденов пък е признал за дарения от частни структури за столетницата, макар и в малки размери. "Икономически групировки участваха рядко със спонсорство в наши мероприятия преди изборите", коментира случая Жан Виденов в медиите тогава.

По-малките формации също се радват на вниманието на бизнеса.

Шефът на “Мултигруп” Илия Павлов е забелязан на откриването

на пресцентъра на Патриотичния съюз за кампанията през 1994 г. е забелязан шефът на "Мултигруп" Илия Павлов. Най-ярките представители на тази коалиция - Гиньо Ганев и Светлана Шаренкова, впоследствие влязоха в БСП.

На въпрос на в. "Континент" как да се възприема присъствието му, Илия Павлов отговаря: "Това значи, че отдавам предпочитание на една организация, която стои зад техническата интелигенция на нацията. Засега мога да ги поддържам само морално. Не би могло да се каже, че ги подкрепям с пари".

Но няколко години по-късно - през 2001 г., в "Шоуто на Слави" Павлов признава, че неговата фирма "Балкантурист" е финансирала с 5000 лв. кампанията на царското движение, спечелило изборите с 50% от действителните гласове.

Цялата сума, която са получили като дарения партиите, участвали във вота през 2001 г., е 4 млн. лв. според официалните отчети. Те показват и някои комични суми. Българският национален фронт например - организация на емигрантите, е изхарчил 40 лв. и е получил едва 202 гласа. Типичен случай на партия файтон е

Съюзът на нацията, дал 8 лв., а за него са гласували 39 души.

След 2001 г. влязоха в сила разпоредби, които изискват закриване на партии, които не са участвали в избори в продължение на 5 години. Чак през 2017 г. обаче прокуратурата разпореди 31 формации да се разпуснат. В списъка са Българският бизнес блок на атрактивния за 90-те години Жорж Ганчев, Българската националрадикална партия, чийто лидер също шокираше с изказванията си, Българската индустриално аграрна партия, Единният пенсионерски съюз и още много други. Повечето от тях не говорят нищо на хората днес.

Пак през 2001 г., когато влизат в сила новите правила за партиите, започва ерата на държавните субсидии. Те са въведени от правителството на Иван Костов.

Първоначално са по лев на глас годишно, после се увеличават по 1,50 лв., а през 2009 г. тройната коалиция ги вдига драстично до 12 лв. на пусната за партията бюлетина. През 2010 г. ГЕРБ ги намали на 11 лв. и оттогава не са пипани до миналата седмица, когато депутатите приеха на второ четене промени в Закона за политическите партии. С него де факто се връща положението от 2001 г. - левче на глас.