Или защо догодина наградата трябва да се даде на Мелания 

Много правилно норвежкият Нобелов комитет не даде на Доналд Тръмп наградата за мир – защо да прекъсва полета на миротворческата му амбиция? Самият той твърди, че за 8 месеца е спрял 7 войни, без да броим примирието в Газа. Тогава за предстоящата година би трябвало да спре или да предотврати поне още поне 12. Да му се даде наградата днес, е все едно да се заколи гъската, която снася златни яйца.

Горчивият опит показва, че прибързаната награда слепи ги ражда.

През 2009 г. комитетът я връчи на Барак Обама предварително, явно заблуден от предизборното му обещание да изтегли войската от Афганистан. Но веднъж признат за миротворец, Обама развърза кучетата на войната и ги остави да нахапят общо 7 държави – Афганистан, Либия, Сирия, Ирак, Йемен, Сомалия и Пакистан. Той се оказа едва ли не най-войнственият президент в американската история, а в същото време - нобелист за мир. Получи се когнитивен дисонанс някакъв.

Американските войски напуснаха Афганистан едва през 2022 година, но президентът Байдън не получи никаква награда - може би защото Обама не върна своята. Несправедливо някак си. Но пък ако я бяха дали на Байдън, щяха да прескочат Тръмп, а той наистина заслужи “Нобела” още в първия си мандат. Оказа се първият американски президент след Джими Картър (1977 - 1981), който не превзе поне една държава или държавица като Гренада например. Всички влиятелни лобисти и медии го притискаха да превземе Иран поне, но той устоя стоически.

За да залъже собствените си ястреби в конфликта със Сирия, Тръмп въведе нов военен жанр – миротворна бомбардировка.

Първо предупреждава противника къде, кога и как, а после нанася удар в опразненото поле, така че да няма човешки жертви и хем вълкът да е сит, хем агнето да е цяло или обратното. Същия прийом приложи и сега през юли, за да прекрати 12-дневната война между Израел и Иран. За да запази лице, на Иран бе позволено да направи подобен халосен удар по американската военна база в Катар и с това сметката бе изравнена, пито - платено.

За назидание през 2020 и 2021 г. дълбоката държава импийчна Тръмп не веднъж, а цели 2 пъти. Така че той е не само герой, но и мъченик на мира. А “Нобелът” не идва и не идва.

По онова време над главата му още висеше клеветата, че е агент на Путин, така че нобеловият комитет нямаше как да го отличи – той е вечно влюбен в руските дисиденти, тъй като богатството на Алфред Нобел тръгва от Русия и секва по вина на болшевиките. Има само едно изключение - Михаил Горбачов, който също изтегли войски от Афганистан. Тогава Горби предлагаше да се премахнат изцяло ядрените оръжия, а все още младият, но вече много нашумял строителен предприемач Доналд Тръмп плащаше за реклами във вестниците в подкрепа на неговата кауза. Явно с това бе попаднал в добрия списък на Кремъл, тъй като през 1988 г., когато съветският лидер пристигна в Ню Йорк за сесията на ООН, отначало в дневния му ред имаше семейна вечеря с Тръмп в едноименния му небостъргач. Уви, вечерята се размина, но американско-руската дружба се развихри най-вече в областта на луксозните недвижими имоти.

Така че Тръмп е активист на мира вече цели 37 години.

Затова първата работа на новата нобелистка, венецуелската опозиционерка Мария Корина Мачадо, бе да му се обади и да му каже, че той заслужава наградата много повече. Да я смята за негова, тя само ще я пази. Той пък този път се оказа джентълмен и я отрупа с комплименти, но целият хор от сътрудници и съюзници нададе обидено съскане.

Дори Путин се изказа, че пренебрегвайки Тръмп, “Нобелът” вече не струва и паница леща. Така той удари с един куршум 2 геополитически заека – хем погали самочувствието на своя американски партньор, хем подкрепи в труден момент своя венецуелски съюзник, серийния президент Николас Мадуро, който отдавна чука на вратата на БРИКС.

Чука, но тя не се отваря и за това Мария Мачадо има сериозна заслуга. Миналата година тя обедини венецуелската опозиция да застане зад независимия кандидат за президент Едмундо Гонзалес. Според прозападните преброители той спечели изборите с 2:1, но Мадуро се короняса за нов 6-годишен мандат, а в резултат Бразилия се възмути и попречи на Венецуела да влезе в организацията. Тръмп, естествено, не иска да пусне Венецуела в БРИКС, обяви я за терористична държава и следователно режимът трябва да бъде свален. Свалянето му може би ще се отложи с още една година заради “Нобела”.

Като се замисли човек – а защо само една година?

Ако Тръмп предотвратява по 12 войни на сезон, то за 4 години би могъл да избегне цели 48 кръвопролития! Тогава вече ще настъпи Вечният мир, предложен от немския философ Имануел Кант. Както е известно, Кант е роден и живял в пруския град Кьонигсберг. Това е днешният Калининград, заради който всеки момент може да избухне третата световна война, а тя вероятно ще се окаже ядрена и може би последна.

Война може всеки момент да избухне и между Израел и Иран, Китай - Тайван, Етиопия - Еритрея, Корея и Корея, Южен Кавказ, Сахел, Индия и Пакистан, ПП и ДБ и така нататък, и така нататък, а вече дори се говори за Втора американска гражданска война.

Така че май наистина е по-добре да се изчака до 2028 г. и тогава вече Тръмп да се окичи с някакъв особен и юбилеен "Нобел" за мир, който да го постави над всички досегашни лауреати. Може да е с лаврови листа, може да е със саби, а може и да е парцел в норвежките газови находища.

Но тъй като Тръмп е нетърпелив, добре ще е междувременно да получи някакво насърчение. Например прекрасната му съпруга Мелания сега се е заела да връща отвлечените украински деца на техните родители. Неотдавна тя обяви, че работи пряко с Путин и вече е успяла да прибере 8 деца от Русия в Украйна и едно от Украйна в Русия. И това е само началото. Според украинското правителство отвлечените деца са 19 500, следователно има предостатъчно материал.

Така че догодина Мелания, а през 2028 г. – Тръмп. Като стане веднъж нобелист, Тръмп може да се пребори и за споменаване в Стария завет – това просто ще е задължително, ако помогне на Нетаняху да възстанови Храма на Соломон. Но затова вече ще му трябва трети мандат.