Европейското общество, в зенита на своето развитие, е измислило и реализирало ужасяващи неща, като робството на милиони хора от други континенти, колониалното ограбване на света, инквизицията, фашизма и безброй поводи за войни.

В същото време, западната цивилизация има ред изключителни постижения, сред които най-важни ми се струват демокрацията и хуманизма. Историята на стария континент ни показва изумителната трансформация на самозабравили се кралски елити в демократични държави, при това в доста кратък исторически срок. Но също така, от пъкъла на безмилостната експлоатация и безскрупулните убийства израства разбирането за хуманизма и стойността на човешкия индивид. Като цяло, Европа е пример за няколко вековна еволюция, започнала в най-ниските регистри на човешката пошлост и довела до най-развитото демократично и хуманно общество, познато някога. Днес двата позитивни приноса на Европа към съвременното общество - хуманизъм и демокрация, са се превърнали в световната марка за просперитет.

Но аз имам натрапчивото усещане за тяхната уязвимост именно тук, в обществата на стария континент. Че хуманизмът и демокрацията не са присъщи за голяма част от обществата по света е изначално ясно. Аз разбирам това и никак не подкрепям износа на демокрация. Но в днешното европейско общество частни и задкулисни елити доста безсрамно се опитват да "управляват" демокрацията. Идеята, че "елитите" имат "отговорността" да направляват "непросветените" маси и че демокрацията следва да се употребява само спрямо политическата целесъобразност, изглежда здраво наложена. Поне в самите елити или по-скоро в "тинк-танковете", които очевидно се опитват да модерират обществените процеси. Опасенията ми относно волността, с която европейските елити нарушават собствените си хуманни и демократични норми, имат своето основание в незавършилата ферментация на историческите процеси и във възможността днешните елити да не са напълно забравили лудостта на своите дядовци. Същите дядовци, устроили касапниците на двете световни войни през ХХ век, същите те, внуци на колониалните владетели.

Или в заключение:

Хуманизмът, мирът и демокрацията остават най-големите постижения на европейската цивилизация. Но нашата задача днес е да ги съхраним от самите себе си, да не позволим на бюрократични елити да забавят или дори върнат назад развитието ни. Защото и трите постижения са извоювани със съпротивата на обществата, понякога дори в граждански войни и революции. Революцията е далеч от мира и хуманизма и затова се надявам да сработи демокрацията, чиято тежка криза наблюдаваме в нашето общество днес. Ако не се преборим срещу тежките дефекти в действащата демокрация ще остане единствения път за отпушване на общественото напрежение - бунтовете и насилието. И нека напомня - те не са изключение, а основният начин по който цивилизацията се е развила! И ей Богу, струва ми се, че не са преодоляни!

От фейсбук