От в. "24 часа"

Църквата не пледира за пребиване на малките,

а за запазване на правата в семейството

Никой не трябва да бъде подлаган на произволна намеса в личния му живот. Императивното изречение е от становището на Българската православна църква относно Националната стратегия за детето (НСД), което разбуни духовете в социалния ни живот. Както ги разбуни самата стратегия за детето 2019-2030 г.

Смятам това за нормално - всеки има свое мнение и го защитава. В името на децата ни, тоест на бъдещето ни. Без да изпадаме в крайности обаче. Крайности, които биха били пагубни за децата, а не за чиновниците и стратезите. Семейството, което дълго бе именувано “най-малката клетка на обществото”, е библейски характеризирано като “светая светих”.

Там нямат място

комшиите,

бабите на пейката

пред блока, стрина ви Дивда от Голяма Кривда, малкото юначе с кривнато калпаче, колегите и всеки, който обича да си пъха гагата в чуждите кухни. В смисъл, как ще си възпитавам детето в съответствие с общоприетите и изконни български ценности, си е моя работа. Дали ще му издърпам ухото, или ще му взема таблета за една седмица, дали ще го накажа да се срамува в ъгъла половин час, решавам аз.

Имам своята увереност, че възпитанието на едно дете се извършва в семейството. После училището и обществото го поемат и надграждат ценностната му система. Но без основата не става. Или става, обаче много по-трудно.

Напомниха ми читатели старата народна мъдрост “Бий дупенце, за да не биеш дупище”, което не значи, че трябва да пребиваш детето си и да го подлагаш на психически тормоз. Никой не ратува за това. Никой не ратува и за “разглезено на тупан” подрастващо келеме. Какво е келеме, вижте в гугъл, има го. И го употребявам съвсем на място. Та в този смисъл - за ненамеса в семейните отношения, подкрепям становището на църквата.

Да се разберем - в тази му част, защото по отношение на стагниращите мерки, отнасящи се до закрила на детето от самото му зачеване, което отива в крайността да забраним абортите, имам, извинете, различно мнение. Както не е редно да ми идват на проверка чиновници, защото съседката ми е завидяла на новата рокля, и да ми вземат детето, защото има подаден сигнал, че то пискало онзи ден в 10 сутринта, така никой не може да ми отнема правото на избор да родя или да не родя едно заченато дете.

Знам, че ще скочат и върху мен, задето не искам да допусна да ми дават акъл нарочно назначени за целта люде. Които ще гледат да оправдаят заплатите си. И ще стане мътна и кървава. И ще настане едно ново девширме. И него си го вижте в гугъл, страшно е.

Пак ли ще късат деца от майките им, хайде холан! Защото в този си вид НСД е много близко до това. БПЦ се обяви срещу Истанбулската конвенция, сега се обявява и срещу намесата в семейните отношения. Тоест тя следва една праволинейна политика за опазване на християнските ценности. За неприкосновеността на семейните отношения. Апелът ѝ е да се запазят от намеса устоите и традициите на българското семейство. Да не се позволява внедряването на неприложими в българските условия чужди практики и политики по отношение на децата и родителите им.

Ако един-единствен родител излезе в публичното пространство и заяви, че е

готов веднага да

му вземат

рожбата

и да я предадат в ръцете на някакво приемно семейство, защото той си е позволил да плесне по дупето наследника си, превърнал апартамента в кротко езерце, за да си пуска книжни лодчици, аз ще изям публично актовете за раждане на трите ми деца.

След като наистина на този родител му завлекат детето незнайно къде. Знам, че такъв родител няма. Има

изверги, които малтретират

децата си,

и те трябва да бъдат наказвани с цялата строгост на закона. Има тарасбулбовци. Има и павликморозовци. Всяка монета има две страни, всяка стратегия има две страни. Хайде да не си играем на ези-тура и с децата, и с родителите. Църквата не пледира за пребиване на децата, напротив, тя пледира за запазване на правата в семейството. За неприкосновеността му, потретям го.

Нали помните стратегията на хаджи Генчо от “Българи от старо време”. Той пращаше децата, които учеше на четмо и писмо, да носят вода със стомната, като преди това ги пошляпваше по бузките с непоклатимата обосновка “Аз да го плесна предварително, че като счупи стомната, кел файда”. Цитирам по смисъл, изводите си ги направете. Не, не бийте децата си, Бога ми! И не, за Бога, не ги тикайте към ръба на пропастта, в която ще политнете и вие. И ние, и ние. Всички заедно. Бог да ни е на помощ тогава, но не забравяйте, че Господ дава, ама в кошара не вкарва. Не пускайте вълците около кошарата на семейното си огнище, камък върху камък няма да остане.