След сензационната победа на “Астън Вила” във финала за КЕШ и още по сензационното изчезване на трофея европейските клубове започват по-старателно да се грижат за своите отличия

Слънцето сякаш спира да блести за Джими Римър, когато усеща болка в десния крак. "Не може да е истина! Просто няма как съдбата да е толкова зла с мен!", мисли си Джими, докато бясно търка разтегнатия мускул на крака с надеждата да го върне в строя. Чудото не се случва и болката не изчезва. Лекарите също вдигат безпомощно рамене.

Вратарят на "Астън Вила" е "осъден" от провидението да пропусне най-важния мач в живота си. На негово място в игра влиза твърдата резерва Найджъл Спинк и именно на него се пада честта да вдигне над главата си Купата на европейските шампиони. Онази вечер през 1982 г. английският тим сътворява истинско чудо, надвивайки на финала страшилището и безспорен фаворит в мача "Байерн" (Мюнхен). И това не е единственото чудо в тази история. Дни след мача ценният трофей изчезва за известно време, за да се появи след това в едно полицейско управление.

Близо три десетилетия

остава мистерия

как купата изчезва от бар "Лисицата" и след това се озовава при ченгетата. Един куп снимки, забутани в кашон, в крайна сметка разкриват загадката. Преди това обаче е редно да обърнем внимание и на мача, в който Давид надвива Голиат.

Именно резервният вратар Спинк има основна заслуга за сензационния триумф на "Вила" на 26 май 1982 г. Той се усеща навреме, че подобен шанс идва веднъж в живота и не излиза със свалени гащи на терена. Напротив,

младокът много бързо влиза в час

и строява защитниците пред себе си. Когато има критична ситуация, се хвърля като котка, избивайки ударите на противниковите нападатели. А с какви само стрелци разполага немският гранд. Карл-Хайнц Румениге и Дитер Хьонес водят атаката на германците, но и другите момчета зад тях са не по-малко качествени играчи. В родината им вестниците се надпреварват да гадаят с колко точно ще бъдат разгромени презрените островитяни.

Мачът започва точно според очакванията. Играчите на "Байерн" много бързо натикват противниците си в наказателното поле и ги подлагат на истинска канонада от удари. Великият Румениге изпълнява страхотна задна ножица, но топката минава на сантиметри от страничната греда. Всичко останало е спасено от храбрия Найджъл Спинк, а и защитниците пред него се хвърлят самоотвержено в решаващи ситуации. Първото полувреме приключва без да бъде отбелязан гол и прехвалените германци вече могат да започнат да се страхуват за кожата си.

Притиснати от обстоятелствата,

те започват още по-ударно вторите

45 минути

и пак не успяват да свършат нищо полезно за интересите на тима. За сметка на това островитяните организират добра контраатака в 67-ата минута, с която откриват резултата. Шокът е пълен, а до края фаворитите се отчитат с още няколко опасни положения и отменен гол заради засада.

"Това беше един от най-тежките моменти в живота ми. Не можех да повярвам, че сме изпуснали нещо, за което бяхме сигурни, че ни принадлежи. Дълго време живеех с убеждението, че именно аз имах вина за провала. Та нали разполагах с толкова прекрасни футболисти. След това се примирих с мисълта за лошия късмет.

Заслужавахме много повече

в онзи ден",

ще възкликне по-късно вече покойният треньор на "баварците" Пал Чернай. Той и момчетата му нямат сили да погледнат хилядите привърженици, които са пътували до Холандия.

На съвсем другият полюс са настроенията в английския лагер. Играчи, треньори и привърженици се прегръщат и пият шампанско направо от спечелената купа. Свикналите да преувеличават английски вестници обожествяват играчите на "Вила", които довчера са подигравали. В Бирмингам готвят царско посрещане за своите герои. Огромна тълпа приветства още на летището любимците си, които позират с огромната и много бляскава купа. По онова време обаче няма точно изяснени правила какво да се случи с ценния трофей. Не е като сега - елегантното отличие да прави почетните си обиколки с охрана, преди да се озове във витрината на клубния музей, където са въведени също толкова яки мерки за сигурност.

Тогава времената са някак по-романтично нехайни и

чудесата все още

са възможни.

Именно като такова може да бъде определено пътуването на купата до любимия на ултрасите бар със сполучливото име "Лисицата". На левият бек Колин Гибсън и капитана Гордън Коуанс им хрумва да излязат и да се позабавляват, и то в елитна компания. Играчите взимат със себе си току-що спечеления трофей и никой в клуба не си и помисля да им направи забележка. Не писват аларми, липсват и яките охранители с извадени пистолети. Момчетата съвсем спокойно обикалят града с купата под мишница, преди да се озоват в любимото местенце за пиячка и весели закачки. Там ги чакат сериозни момчета, за които пиенето на вода е чиста загуба на време. Бирата се лее като из ведро, а купонът става все по-шумен.

В разгара на веселбата съотборниците започват дружески спор кой е по-добър на дартс. Спортният дух на момчетата се изостря и двамата сякаш са готови да изиграят втори финал за КЕШ. Стреличките летят със смайваща точност, а около двамата състезатели се образуват групи от фенове. Капитанът Коуанс печели точно този рунд и от щастие е готов да почерпи всички в бара. В този момент съотборникът сякаш го попарва с новината, че ценната им спътница е изчезнала. Двамата силно се надяват това да е нескопосана шега, организирана от другите момчета в бара, но никой не си признава подобно нещо.

Организирано

е мащабно

издирвателно

мероприятие,

което също не дава резултат.

"Заради първоначалния шок реагирахме като деца и се разбрахме да се правим сякаш нищо не се е случило. Това нямаше как да ни помогне, разбира се. По-късно през деня започнах да се замислям какви ще са последствията за мен и Гордън и въобще не бях оптимист за бъдещето", разказва с усмивка след това виновникът Колин Гибсън. След наглата кражба на него въобще не му е до смях. Представят си какъв скандал ще се развихри, но се случва чудо. От полицията звънят в клубния офис, за да съобщят, че купата е при тях и някой трябва да отиде и да я прибере.

"Когато звъннах в офиса на отбора, някакъв човек истерично ми заяви, че в момента не може да говори, тъй като има спешна ситуация. Прекъснах го с думите, че знам каква е ситуацията и мога да я разреша", разказва тогавашният полицейски началник Греъм Раг. Докато чакат хора от "Вила", полицаите си организират бляскаво награждаване с лъскавия трофей. И понеже никой не притежава собствен фотоапарат, викат съдебния фотограф да ги щракне за историята. Малко по-късно

трофеят е върнат

на отбора,

а историята е заметена под килима. Никой няма интерес да се вдига прекалено голям шум около случая.

Три десетилетия по-късно по време на ремонт на полицейското управление е изровен и кашонът със снимките на ченгетата и Купата на европейските шампиони. Тогава е разплетен и целият случай. Оказва се, че трофеят е откраднат от един от присъстващите в бар "Лисицата". Ейдриън Рийд решава да се възползва от залисването на останалите по състезанието на дартс и изнася ценния предмет от заведението. Крадецът е голям привърженик на футбола и няма лоши помисли. Под въздействието на алкохола той решава да се похвали пред приятелите си, че притежава най-ценния футболен трофей във футбола.

На сутринта Ейдриън е изтрезнял и идеята, която вчера му се е струвала толкова добра, сега го изпълва със страх и съмнения за собствената му сигурност. За да не си играе с огъня повече,

похитителят отива

в полицията и

предава купата.

Изненадващо там проявяват разбиране и го пускат без излишни усложнения, като се съгласяват дори да запазят името в анонимност. Според някои английски медии след години Рийд загива в автомобилна катастрофа и отнася в гроба точната фактология около тази прелюбопитна история.

Макар и безобидна, кражбата предизвиква промяна в политиката на европейските отбори, които са богоизбрани да се борят и да печелят толкова ценни трофеи. След случая в бар "Лисицата" грандовете започват да полагат доста повече усилия да съхраняват отличията, които са спечелили с кръв и пот.