И досега загадка защо са си поставяли медни пластини само около резците на долната челюст

Всичко ново е едно добре забравено старо. Не е за вярване, но пиърсингът, завладял младите хора днес, е бил на мода и преди 7 хил. години.

"Във Варна и Дуранкулак са си забивали гвоздейчета около зъбите или до тях - за красота", обяснява пред сп. "Досие" археологът и праисторик Явор Бояджиев.

"Носели са златни и медни халки около зъбите, гвоздейчета за устни, пластини за зъби, обеци, гривни", разказва Бояджиев. Той установява, че откритите златни и медни предмети във Варна и Дуранкулак са три вида - медни пластини, увивани около шийката на някои от предните зъби, златни гвоздейчета, поставяни между зъбите или забивани в устната, медни обеци, закачени за устната или за носа.

В изследването си по този въпрос "Украшения за уста от късния халколит (V хил. преди Христа)" Явор Бояджиев констатира, че праисторическият пиърсинг е характерен предимно за младите жени на възраст между 16-18 и 25-30 години.

Археологът забелязва, че във Варна преобладават златните гвоздейчета, а в Дуранкулак медните зъбни пластини. Поставят си ги както заможни жени, така и погребани с беден инвентар.

"Може да се предположи, че при избора на украшения, включително и тези по устата, влияние оказва не толкова социалния статус на индивида, колкото някои чисто човешки качества Ц естетически вкус, стремеж към оригиналност и др.", отбелязва в изследването си Явор Бояджиев.

Украшенията за уста се появяват в края на ранния халколит и се разпространяват масово през късния халколит. Гвоздейчета са дълги 10-12 мм., а главата им е 5-6 мм. Поставяни са както между зъбите на горната челюст, така и на долната.

Естествено, че е имало и гвоздеи за уши. Бояджиев констатира, че златно пиронче е било поставено дори на 6-годишно дете във Варна.

И ако украшенията по устата и носа имат някаква естетическа стойност, то все още не е ясно защо древните са си поставяли медни пластини по зъбите.

Бояджиев посочва, че още откривателят на Варненското съкровище Иван Йорданов и Б. Димитрова са имали три предположения по този въпрос. Те допускат, че могат да са украшения, но може да им е придавана и някаква магическа или профилактично-лечебна цел.

Йорданов и Димитрова дори допускат възможността тези пластини да са изпълнявали и ролята на зъбни шини.

Според Бояджиев обаче те едва ли са използвани с лечебна, тъй като няма логика едно зъбно заболяване да засяга само жени и то предимно младите.

Хенриета Тодорова и И. Вайсов отхвърлят варианта медните пластини да имат декоративна функция, тъй като винаги са слагани на резците на долната челюст. Ясно е, че те почти не се виждат, дори и когато човек е усмихнат. Затова не е изключено древните да са им придавали някакъв култово-магически смисъл.

Затова Бояджиев смята, че поставянето на украшения в устата най-вероятно е свързано с особеностите на възрастта, тъй като те се ползват предимно от девойки и млади жени на възраст от 25 до 30 г.

За разлика от тях мъжете доста по-късно възприемат модния пиърсинг.

"Изглежда всичко това е израз на цялостното развитие на обществото - отбелязва археологът. - През втората половина на халколита задоволяването на материалните потребности не е проблем и значителна част от усилията са насочени към удолетворяване на духовни и естетически нужди, включително и при украсяването на собственото лице."

Според него са налице всички признаци, че тази първа европейска цивилизация е стигнала горе-долу сегашното ни ниво по отношение на духовната култура и естетическия усет.

"В смисъл, че са си надхвърлили харча и от един етап нататък искат да впечатлят останалите - казва Бояджиев. - За това говорят, както страхотните им съдове, които са чисто естетически, защото са лишени от каквато и да е функция, така и украшенията им. Всъщност като наблюдавам младите хора днес, си представям как са изглеждали и преди 6-7 хил. години."

Древният пиърсинг по нашите земи разбира се не е изключвал носенето на златни огърлици и гривни.

Наскоро откритото златно мънисто от Юнаците, смятано наистина за най-ранното обработено злато в света, най-вероятно е било част от огърлица.

"То е на 6600 г. и имаме много ориентири, че е по-старо дори от смятаното за най-ранно - Дуранкулашкото", казва Бояджиев.

Праисторическото селище Юнаците стана известно като мистериозния Град на птиците.

"Открихме твърде много фигури, съчетаващи белезите на птица и човек - казва Бояджиев. - Очевидно тогавашните хора са смятали, че имат връзка с птиците. Има много свидетелства, че доста древни народи са вярвали, че произхода им е свързан с определено животно."

Възможно е култът към птиците да произлиза от факта, че там е имало много водоплаващи летящи. Самото селище е на река Тополница, а на километър е Марица.

Дали това е причината днес може само да се гадае.

Затова има много предположения, че населението около Варна, Дуранкулак, Юнаците, Караново и Стара Загора е част от една високоразвита цивилизация, за която не знаем почти нищо. А тя е първата и най-ранната в Европа. Освен майстори на най-ранно обработеното злато, те са създателите и на първите къщи на континента.

"Преди 2 години работех в Източните Родопите, натъкнахме са на обществена сграда от този период, която е внушителните 900 кв м. Обикновените къщи бяха около 500-600 кв м.", казва археологът Явор Бояджиев.

"Това общество притежава всички белези на една високоразвита култура и цивилизация", категоричен е археологът.

Според него най-вероятно между всички тези населени места е имало някакво племенно обединение.

"Всичко говори за форма на организация, която обхваща района от Родопите до Карпатите - смята специалистът. - Не мога да кажа, че е било точно държава, но в интерес на истината това е някаква преддържавна организация при това много сериозна. Иначе как да се обяснят толкова много сходни неща на такава голяма територия? Това е един много добре организиран живот и всички дейности говорят за различни форми на разпределение на труда, отбрана, добив, производство и др."

Има леки разлики единствено в обичаите. Във Варна примерно древните се погребват с богати накити от злато, а в останалите центрове по-често е украшенията се откриват в ежедневния бит.

"Това много обърква представите ни - казва Явор Бояджиев. - Трудно ни е да влезем в мисленето на тези хора, дали защото някои не са имали толкова много злато както във Варна или просто не искали да го поставят в гроба заедно с притежателя му."

Въпреки това той смята, че хората от всички тези райони вероятно са част от едно племе със собствена организация и собствено виждане, които се различават единствено в погребалните обреди.

Бързото развитие на това общество се дължи на солниците на Провадия. Археологът проф. Васил Николов и екипът му вече няколко години работят там и установиха, че селището е било първият монетен двор. Причината е, че са опаковали солта в различни разфасовки като кюлчета, за да търгуват с нея.

Николов е категоричен, че богатството на Варненския некропол се дължи именно на интензивната търговия със сол, която е била тогавашното злато.

Разбира се подемът и скокообразното развитие на тази цивилизация се дължи и на богатите залежи на мед, злато и на златоносните реки. Но също и на невероятно богатия духовен живот на това общество и дълбоката му връзка с природата.