Тези дни за пореден път родни медии отнеха званието на един голям българин. Един от големите столични булеварди по инерция е наречен „Владимир Вазов", а не „Генерал Владимир Вазов". Защото братът на народния поет Иван Вазов е известен именно с генералското си звание. Той е героят от Дойран, пред когото и противникът сваля знамената в знак на уважение.

Добре, булевардът е без генералското звание по инерция – години наред то е пропускано в документите на общината. Но скоро ще отвори станция на метрото с името на видния военачалник. И нейното название по инерция върви без генералското звание въпреки, че решението на Столичния общински съвет от 26 април 2018 г. сочи, че станцията се нарича именно „Генерал Владимир Вазов".

В същото решение на СОС обаче е налице един парадокс: То утвърждава, че метростанцията ще се казва „Генерал Владимир Вазов", но  булевардът над нея ще е само „Владимир Вазов". Така е написано в преамбюла на същото решение на Столичния общински съвет, цитрано по-горе: „Наименованията на 15 метростанции от третата линия на метрото в град София, представляваща метродиаметър, пресичащ града в направлението  - бул. „Владимир Вазов", централна градска част, кв. „Красно село" до жк. „Овча купел" да бъдат както следва..." В почти всички софийски справочници генерал Вазов също е разжалван.

Единият Владимир Вазов е генерал, а другият – не. Чужденец вероятно ще си помисли, че става дума за различни личности. Простено им е. Сигурно има и много българи, особено от младото поколение, които не знаят, че Владимир Вазов е един от двамата братя на народния поет Иван Вазов  с генералски чинове. Другият е генерал Георги Вазов, командвал Източния сектор на обсадата на Одрин и стигнал до военен министър на Царство България.

В същото време тези дни на същия този булевард бе издигнат паметник на генерал Владимир Вазов.

Чиновниците от общината поне този паметник да бяха забелязали! На него героят от Дойран е изобразен с военна униформа, а не с цивилна тужурка.