На всеки двама в частния сектор вече има трима в държавния и пенсионери

На това отгоре в публичния сектор има големи разлики в заплатите и не достигат лични лекари, учители по математика...

12 милиарда и 419 милиона евро. Толкова бяха разходите за персонал в консолидирания държавен бюджет за 2025 г. според годишните отчетни данни, публикувани от Министерството на финансите. Сумата със сигурност ще надмине 13 милиарда евро през 2026 г., дори и без да е приет редовен бюджет, тъй като растежът на минималната заплата и предвидената индексация от 5% ще вдигне разходите дори при удължителен бюджет. За сравнение –

разходите за персонал бяха наполовина само преди 4 г.

Парите за заплати през 2025 г. успяха да надминат парите за пенсии, които по традиция са водещо перо в държавния бюджет заради застаряването на населението. Според данни от НОИ, публикувани тези дни, разходите за пенсии са били 12,3 милиарда евро през 2025 г. Грубо казано, около 30% от приходите в консолидирания бюджет (без еврофондовете) отиват за заплати и още около 30% отиват за пенсии. Не остават много средства за други приоритети – добре, че има еврофондове, които донякъде могат да закърпят положението.

Стига да успеем да ги усвоим

Като брой държавната заетост също е солидна – над 667 хиляди души са заети в обществения сектор според най-новите данни на НСИ към края на 2025 г. Точно 26,3% от заетите работят в публичния сектор през последната година, като се увеличават с цели три процентни пункта от ситуацията преди пандемията, когато 23,4% бяха заети в публичния сектор. Причината е, че населението намалява, намаляват и работещите в частния сектор – но нищо подобно не се случва в държавната заетост.

По-конкретно, с над 500 хиляди души е намаляло населението на страната от пандемията насам, с над 344 хиляди е намалял броят на работещите, но персоналът в държавния сектор практически не е намалял въобще (промяната е пренебрежима, едва 0,7% за шест години).

От една страна, в това няма логика, защото публичният сектор обслужва населението – при намаляващо население трябва да намалява и броят на чиновниците. От друга страна, значително се влошава съотношението между работещите в частния сектор и работещите в публичния сектор и пенсионерите. На всеки двама работещи в частния сектор вече се падат трима работещи в държавния сектор и пенсионери.

Тежестта на държавната заетост все повече обезкървява частния сектор – броят на работещите в частния сектор намаля с близо 340 хиляди души, и то не заради липса на работни места, а заради липса на кадри. Дори кадрите, които ги има на пазара, предпочитат държавна работа, съответно частният сектор изпитва хроничен дефицит на хора. Неслучайно заплатите се вдигат през последните години – това е нормалната пазарна реакция при рекордно ниска безработица и дефицит на кадри.

Обаче заплатите в публичния сектор остават по-високи, отколкото в частния сектор. Средната брутна заплата в държавния сектор към края на 2025 г. е с близо 9% по-висока, отколкото в частния сектор, като разликата се запазва спрямо същия период на 2024 г. Още по-висока е разликата при държавните служители – където заплащането е с 21% по-високо, отколкото в частния сектор. Но дори това не е всичко, тъй като държавните служители не плащат осигуровки, а в частния сектор те се удържат от заплатата. Така нетната заплата на държавните служители след данъци и осигуровки

е с около 40% по-висока от тази на заетите в

частния сектор

Още по-високи са заплатите в МВР и съдебната система.

На фона на тези рекордни разходи за заплати в публичния сектор и висок дял на заетите в държавната сфера всъщност имаме и проблеми със заплащането в редица сфери, които водят до дефицит на кадри – вкл. медицински сестри, лични лекари, учители по математика и т.н. С други думи, имаме огромни неравновесия в самия публичен сектор, като някои функции са прекалено високо заплатени и нямат проблем да запълнят щатните си бройки, а на други места има хроничен дефицит.

На регионално ниво също има драматични разминавания в натоварването – типичен пример е претоварването на съдиите в София за сметка на слабо натоварване в редица региони.

Съществуващата ситуация е неустойчива, както от финансова гледна точка, така и от икономическа. Растящият дял на държавната заетост обезкървява частния сектор и ограничава икономическия растеж, от което страдат всички – по-бавен растеж на икономиката означава по-бавен растеж на доходите.

Отделно растящият дял на разходите за персонал в бюджета на държавата не позволява да се инвестира в други приоритети като инфраструктура и повишаване на икономическия потенциал на страната. А драстичните разминавания в заплащането в отделните държавни ведомства води до раздути щатове на едни места и дефицити на ценни кадри на други, което също е неустойчиво.

Възможните реформи са в няколко посоки. Първо, обвързване на държавната заетост с населението и бизнеса по региони – така може да се постигне поне една четвърт намаление на държавната заетост, но не на калпак, а точно там където няма натовареност.

Второ, обвързване на заплащането с нивата в частния сектор, включително държавните служители и МВР да плащат осигуровки. Трето, електронизация, автоматизация или дори премахване на ненужни бюрократични изисквания.

По този начин може да имаме един доста по-ефективен публичен сектор, с конкурентно заплащане, без да тежи прекомерно на държавата и икономиката.