Ще оцелеят ли щъркелчетата, когато ги поемат природозащитниците?

Повсеместно учудване, че е проявена човечност. Сред всичките апокалиптични новини и очаквания постъпката на Сафет Халид от силистренското село Зарица измести дори истерията около изборите в Русия и новичовските ултиматуми. Сафет е направил най-нормалното нещо за един човек - видял обледенени щъркели и ги прибрал, за да не измръзнат. Кое е необичайното? Кое провокира хората да проронват сълзи от умиление?

Липсата на герои в безрадостното ни ежедневие - в него сме обградени от новини за разруха, дупки, свлачища и срутища, наводнения и безхаберие, липса на перспектива за дръпване напред и внушенията за надвиснала поредна война - студена или гореща, И изведнъж - спасени щъркелчета. Господи, нададоха се гласове, Сафет е бялата лястовица на България! И, да, в това определение има резон. Нали все сме вирнали глави да гледаме “по теля, по теля”, белким сред всичкото надвиснало черно видим и “оная чудна лястовица бяла, която, казват, давала живот”. Нали все на някое Божие чудо се надяваме да ни измъкне от калта и фините прахови частици, да укрепи язовирните стени на разводненото ни битие, да закърпи разбития асфалт на делника ни, да запълни дупките в междучовешките ни отношения, от които се гледаме на кръв - синя или червена, да станат бели и добри душите ни.

И ето го чудото - точно преди астрономическата пролет един обикновен човек спаси едни обикновени щъркели. Умилително е, безспорно - стои човекът пред камерите, щъркелите под мишниците му, той се усмихва като Йовковия Серафим и вместо него говори вещо длъжностно лице, щото Сафет не е по приказките, а по действията. Какъвто трябва да е всеки от нас. Такива, каквито са били дедите ни, бе, хора, а ние сякаш не сме им потомци, загледани в чернилката. И не посягаме да издърпаме бялото щъркелово крило, а навъсено гледаме черните пера по края му.

Шапка свалям на Сафет Халид! Не омаловажавам това, което е сторил, но нали всеки един от нас би следвало да постъпи като него. Затова ме плаши общият възторг - забравили сме, че и ние можем да правим добро всеки миг, на всяка крачка, без да мерим какво ще ни коства. Плаши ме и съдбата на спасените щъркели - ще оцелеят ли, когато попаднат в ръцете на природозащитниците? Защото ръцете на Сафет са топли благодарение на голямото му сърце, не по задължение, длъжностна характеристика и международни предписания. С тези ръце той спаси тазгодишната пролет. Значи - може. Без да се учудваме на добротата, а просто като живеем с нея.

Коментарът е от "24 часа"