Изложен на опасност е протокът Ормуз - основният коридор за доставки на 20% от петрола по света - Техеран одобрява затварянето му

След дни на колебание дали да се намеси пряко в конфликта между Иран и Израел, Доналд Тръмп взе решение, което смути както международната общност, така и политическите кръгове в САЩ.

И докато екипът на президента заговори за “невероятен и смазващ успех”, според някои Тръмп е поставил на карта своето президентство, пише “Файненшъл Таймс”.

В ранните часове на неделя стана ясно, че американски военни са ударили трите основни обекта на ядрената програма на Иран - тези във Фордо, Натанз и Исфахан. В обръщение към нацията Тръмп заяви: “Ключовите ядрени съоръжения за обогатяване на уран на Иран бяха напълно унищожени”. Той беше категоричен, че сега

Техеран е изправен пред избор за бъдещето си,

който може да бъде “мир или трагедия”. Републиканецът уточни, че “ако мирът не дойде бързо, ще се насочим и към други цели”. По-късно служители от Белия дом разкриха, че администрацията на Тръмп се е свързала с властите в Техеран, за да уточни, че атаката по ядрените обекти е била еднократна и САЩ нямат намерение да свалят режима в стрната.

Тази позиция на Вашингтон обаче не успя да свали градуса на вече нарастващото напрежение. Иранският външен министър Абас Арагчи бързо определи атаката като “възмутителна” и заплаши САЩ, че “ще има последици за вечни времена”. Президентът на страната Масуд Пезешкиан също осъди остро Щатите и ги обвини, че са “основната причина” за атаките на Израел срещу Иран. Ответна реакция имаше, но по Тел Авив и Йерусалим, а не по американски обекти в района.

Над седмица Техеран се опитваше да възпре Тръмп да се присъедини към атаките на Израел, като отправи тежки заплахи за контрамерки. Сега обаче възможностите му са по-скоро ограничени и рисковани.

Ирански официални лица заявиха, че американски кораби и военни бази ще бъдат мишени, но голяма част от капацитета на Техеран беше унищожен през последните дни от израелските удари. Атаките обаче бяха насочени към установки за балистични ракети с голям обсег, а Иран все още разполага с арсенал от ракети с по-малък обсег и дронове. Но анализатори смятат, че Техеран никога не е бил по-слаб. Предполага се, че след като Тръмп заяви, че може да му отнеме две седмици, за да реши дали да бомбардира Иран, от Тел Авив вероятно са го подтикнали да действа по-бързо.

Един от основните минуси пред Иран в момента е отслабената мрежа от проксита в региона - т.нар. Ос на съпротивата. Най-силното звено - “Хизбула”, претърпя силни поражения през 2024 г., като по-голямата част от ракетния арсенал на шиитската групировка беше унищожен от Израел. Вероятно поради това оттам заявиха, че ще се въздържат от действия след операцията на Тел Авив от 13 юни.

Иракските “Катаиб Хизбула” заплашиха, че ще отвърнат на САЩ при преки военни действия срещу Иран. Подобна беше и реакцията на йеменските хути, които сключиха примирие с Вашингтон през май т.г. Оттам посочиха, че отново ще атакуват американски кораби в Червено море. Военни анализатори предупреждават обаче, че влизането на някоя от тези структури във войната би предизвикало много остра реакция от САЩ, които се подготвят за подобна ситуация от месеци.

Иран също има възможност да атакува корабоплаването. Вариант е затварянето на Ормузкия проток - тесен канал към Персийския залив с ширина само 55 км на някои места, през който ежедневно минава над 1/5 от световните доставки на петрол - 20 млн. барела, както и голяма част от втечнения газ.

През последните дни някои ирански политици призоваха за затваряне на протока, като в неделя иранският парламент одобри искането, макар и не окончателно. Предимството на този ход би било Тръмп да понесе директни разходи, тъй като това ще доведе до скок в цените на петрола и незабавен ефект върху инфлацията в САЩ преди изборите за Конгрес догодина. Но това би било и акт на икономическо самоунищожение. Иранският петрол също минава през Ормуз и затварянето му рискува да въвлече арабските държави от Персийския залив във войната, за да защитят собствените си интереси.

В случай че Иран наистина не успее да отговори ефективно и се откаже от ядрените си амбиции, поетият от Тръмп риск ще се окаже печеливш за него. При подобен сценарий републиканецът ще може да се похвали, че е успял да постигне целта, която предшествениците му са сметнали за твърде рискована. Според “Файненшъл Таймс” обаче “атаките на САЩ бяха важна повратна точка за Тръмп, който водеше кампанията си за втори мандат

под лозунга на миротворец, който слага край на “вечните войни”

Сред основните критики, които републиканецът отнесе, е че не е съгласувал военните действия с Конгреса. “Той (Тръмп) импулсивно рискува да започне война, която може да ни въвлече в капан за поколения напред. Това е абсолютно и ясно основание за импийчмънт”, заяви Александрия Окасио-Кортес - демократка и член на Камарата на представителите.

Друг риск след атаката на САЩ е, че Иран би могъл да последва примера на Северна Корея и да възстанови ядрената си програма, само че под земята. Именно това е специалното на Фордо - разположението му. Заводът за обогатяване на уран е на около 80 метра под планина.

Тъй като това го правеше недосегаем за Израел, е възможно Тел Авив да са поискали намесата на Вашингтон да бъде именно с бойните самолети B2, които поразиха Фордо 14 с масивни 14 000-килограмови бомби “унищожител на бункери”. Другите два ядрени обекта са били поразени с ракети “Томахоук”, изстреляни от подводници.

Бомбите “унищожител на бункери”, които само стелт бомбардировачите превозват, проникват на около 60 м под земята, преди да се взривят. Те могат да се пускат една след друга, като пробиват все по-дълбоко с всеки следващ взрив. САЩ обаче рядко прибягват до B2 - всеки един изтребител струва 1 млрд. долара. Внушителните машини бяха активни при конфликтите в Афганистан, Ирак и Либия, а за пръв път са ползвани през 1999 г. по време на войната в Косово.