• Филмовата звезда учи живопис и скулптура, но е завлечена във вихъра на киноиндустрията, за да бъде призната десетилетия по-късно за велик художник
• Скулптурата е нейната първа любов, в ателието си тя е господарката
• Като фотограф, Ла Лоло изумява критиката. Казват, че има окото на великия Анри Картие-Бресон

Втората световна война. Джовани и съпругата му Джузепина - успешни производители на мебели, са принудени да напуснат градчето Субиако в Лацио и да избягат в Рим заедно с четирите си дъщери, губейки всичко по време на бомбардировките на съюзниците. Разрушеният живот зад гърба им обаче е само началото за малката Луиджа, в чиито ръце въглените са способни да рисуват ново бляскаво бъдеще. Нейните художествени таланти я отвеждат в Академията за изящни изкуства, но тъй като семейството едва свързва двата края, момичето трябва не само да учи, но и да работи в римски ресторанти и да рисува карикатури с въглен. След края на войната тя печели стипендия, за да продължи обучението си по живопис и скулптура. Често обаче няма време за творчество, защото състудентите й непрестанно я молят да им позира. Това са едва първите съдбовни знаци за нейния път, защото преди да се докаже като гениален художник - скулптор и фотограф, тя трябва да стане "Най-красивата жена на света" и да се нареди сред най-ярките звезди от Златния век на киното.

И днес Джина Лолобриджида остава далеч по-известна като холивудска дива, отколкото като художника, който винаги е мечтаела да бъде, подчертавайки сама, че е станала актриса "по погрешка".

В крайна сметка тя ще получи признание като художествен гений, но преди това животът иска първо да я захрани с образи и вдъхновение.

Целия материал четете в брой №5 на списание "Космос"