Във футбола издишаме, волейболът се тресе от скандали, а леката ни атлетика никаква я няма. Въпреки това България все пак успя да спечели не една, а цели две световни титли тази година, но не в някой от популярните спортове.
Първи сме в странното музикално изкуство бийтбокс. 17-годишната Адриана Николова-Печенката взема титлата при жените, а Александър Деянов-Скилър, който е брат на певицата Лилана, триумфира със златото при мъжете на шампионата на планетата в Берлин.
Бийтбоксът със сигурност е един от най-изчанчените музикални стилове. Практикуващите го сякаш са сложили по един миникомпютър в гърлата си. От техните гърла излизат крайно неестествени и в същото време някак си мелодични звуци. От едно елементарно "тупс-тупс" в микрофона се стига до цяла какофония от уникални шумове, сякаш едновременно пеят птици, ръмжат автомобили,

обажда се разярен гепард,

а наблизо минава товарен влак.
Плевенчанката Адриана Николова-Печенката е овладяла до такова съвършенство миксирането на толкова много звуци, че две години подред се класира на второ място в националните ни състезания по бийтбокс. Защо не е първа ли? Просто защото е единственото момиче, което се състезава в България. Нейните усилия да се наложи в това очевидно мъжко изкуство дават резултат. Тази година шефът на международната федерация по бийтбокс й дава уайлдкард за участие на световното.
"Досега винаги бях втора, но в Берлин разбих конкуренцията. Отидох два дни преди финалите, за да се аклиматизирам, но пак ме подгони някаква страшна нервност по време на състезанието. И преди съм излизала на сцената, но този път беше много по-тежко. Започнахме в четири и свършихме в пет сутринта. Чувствах се тотално изцедена психически и физически", разказва Адриана как преминава едно световно първенство по бийтбокс. Печенката трябва да се състезава с още 20 момичета. След първите елиминации девойките влизат в директни битки, а на финала българката

успява да победи французойка

с прякора Флашбокс. В мъжкия финал нашето момче Скилър също надделява над французин. Човек веднага ще се запита дали журито не е съставено само от нашенци, които мразят петлите.
"Не можехме да разчитаме на никаква подкрепа. В журито имаше и французи, но избраха нас. България и Франция са най-напред в европейския бийтбокс. У нас вече има стотина момчета, които са на едно много добро ниво, а след тях идват и други, които имат огромно желание да се научат. Засега май продължавам да съм единственото момиче. Явно момичетата ги интересуват други неща на тази възраст", разказва Печенката. Тя е от Плевен и другата година ще бъде абитуриентка. Хората започнаха да я разпознават по улиците, след като излезе хитът на Графа "Дим да ме няма". Парчето има над 3 млн. гледания онлайн и е истинска сензация сред младите.
"След като спечелих титлата по бийтбокс, се появих по телевизиите и хората започнаха да ме разпознават. В рейсовете и в трамвая баби и дядовци се втурваха да ми се радват и да ми разказват как техните внуци много ме харесвали. С излизането на "Дим да ме няма" известността ми може би още повече се повиши, но какво от това.

Славата е преходна",

философски обобщава Адриана Николова. Колкото и шаблонно да звучи, ще е престъпно, ако не се каже за нея, че е всестранно развита личност. Няма нужда от излишна хиперболизация, фактите говорят сами. На осем тя започва да свири на пиано, а след това се прехвърля оперно пеене и вече има участие в операта "Кармен". Световната й титла по бийтбокс съвсем не е единствената й купа във витрината у дома. Печенката три пъти е

градски шампион на Плевен по тенис на маса

На всичкото отгоре идеално се справя и като централен нападател в ученическия футболен отбор.
"Момчетата ще се избият, когато започнат да се делят на отбори. Всеки иска да играе с мен. Боцът ми е много силен", разказва Печенката. Тя не вижда нищо странно в своето хоби да играе футбол с момчетата в махалата и в същото време да обикаля с Графа по участия в цялата страна, където на изявите й се радват десетки хиляди хора.
"Обичам да спортувам, а тия въпроси за славата са ми странни. Защо да не се забавлявам с приятелите. Не ме интересува кой какво ще си помисли", категорична е Адриана. Тя не крие, че в Плевен хората я обичат, но има и такива, които й завиждат.
"Има и от двете по-малко. Все пак няма как да остана скрита на главната улица. По-трудно ми е, когато бързам и трябва да се спирам почти на всяка крачка. В училище също има и готини, и други хора. Учителите са на моя страна. Господинът по информатика наскоро ми призна, че като ме гледал как вървя и издавам странни звуци, помислил, че нещо съм се смахнала. Сега ми е фен", усмихва се световната шампионка по бийтбокс. Тя няма точна рецепта как успява да изкара от себе си толкова интересна звукова какофония.
"Понякога използвам гласните си струни,

понякога работя
с диафрагмата

Всичко е въпрос на тренировки. Не пия газирано и избягвам сладоледа, но това е заради оперното пеене. То много ми помогна да спечеля световното, защото вкарвах елементи от оперети и така впечатлих доста хора", признава си Печенката. Прякорът й идва от първия й сблъсък с интернет пространството.
"Нашите ми купиха компютър и веднага си направих скайп профил. Чудех се какъв никнейм да си избера и все не намирах нещо подходящо. Но всички наоколо ми обясняваха колко съм печена и така реших да се кръстя Печенката", разказва бийтбокс шампионката. В следващите три години тя ще се радва на своята известност, а на световното през 2015 ще бъде част от журито, което трябва да избере наследницата на короната й.