Правителство ще има - нито ГЕРБ, нито ДПС ще допуснат служебен кабинет на президента

Изненадите зависят от коронавируса - при рязък скок на заразата влизат само големите партии

Някои по-малки играят само за субсидията - по 11 лв. годишно на получен глас

Интригата на тези избори ще бъде какъв процент подкрепа ще съберат партиите, гравитиращи около президента Румен Радев, тъй като в политическото пространство той се възприема като основен опонент на премиера Бойко Борисов. Известни са първите четири сили - че е много вероятно ГЕРБ отново да са първа сила и е възможно да ни управлява “Борисов 4”, че Слави Трифонов ще обере най-сериозно количество протестни гласове срещу системните партии, че ДПС настоява да се състави програмен или експертен кабинет, че десните най-после ще се завърнат в парламента след дълга пауза.

Като

резултат в полза

на държавния глава

се броят формираната от протеста коалиция на Мая Манолова, чието влизане засега е на ръба; за гравитираща към генерала може да се причисли и Демократична България, за която всички социологически агенции са категорични, че ще бъде представена в следващия парламент.

Някои наблюдатели смятат, че и в “Има такъв народ” на Слави Трифонов до голяма степен са привърженици на Радев. И се позовават на предаване от лятото по време на протестите. Шоуменът разказа как е летял с F16 в съседство със самолет, управляван от президента, и американският пилот постоянно хвалел българския си колега. Акцентът беше върху професията, но подтекстът показа възхищение от генерала.

Разбира се, би трябвало да се очаква, че към неговата група се включва и БСП, въпреки че Корнелия Нинова заяви, че ще решават дали да подкрепят Радев за втори мандат след изборите. Той все пак й е конкурент за мястото на лидер на опозицията. Има наблюдатели, които са скептични за това доколко червените нямат други планове. Но това е за следващия вот.

Сега ще проличи с каква подкрепа ще разполага военният пилот сред бъдещите парламентарни партии. Каквато и да е, е слабо вероятно “президентската” квота да успее да състави правителство. В това отношение едва ли ще има изненади.

Но неочаквани резултати, които не са предвидени от социолозите и политолозите, винаги има. Откъде може да дойдат?

Краткият отговор

е отвсякъде,

коментират Първан Симеонов от “Галъп” и Цветозар Томов от “Скала”. Причината е, че коронавирусът е непрогнозируем и всяко увеличение или намаление на заболелите в последните две седмици може да има неочакван ефект върху вота. Броят на регистрираните с COVID-19 може да откаже вече готови да гласуват избиратели. И то по-възрастните и колебаещите се, тъй като по-младите не се страхуват толкова от заразата. Това означава, че ще се отрази върху крайните проценти на опозицията, а властта ще спечели, казва Първан Симеонов.

В момента и “Галъп”, и “Алфа рисърч”, и “Медиана” прогнозират

избирателна активност над 50%.

Но партиите започнаха да калкулират и вероятността тя да падне до 45 или дори до 40%. Колкото е по-ниска, толкова по-голяма е ролята на твърдите ядра и толкова по-малко формации ще минат 4-процентната бариера. Ако гласуват под 2,5 милиона души, в сградата на “Съединението прави силата” ще се озоват само формациите с най-високо доверие - ГЕРБ, БСП, “Има такъв народ”, ДПС и Демократична България.

Прогнозите сочат приблизително 75 места за хората на Бойко Борисов, 65 - за тези на Корнелия Нинова, по 35 - 38 за Слави Трифонов и ДПС, около 15 за десните. Шоуменът и хората на Доган си оспорват третото място според агенция “Алфа рисърч”, а според други под въпрос е дали той няма да изпревари и БСП и да се класира втори.

Ако обаче броят на заболелите рязко спадне и до урните отидат над 3 милиона българи, има вероятност да бъдем свидетели на до 8 парламентарни сили. Най-близо до заветната цел са ВМРО и “Изправи се! Мутри, вън!” - на ръба засега. Кампанията може да им донесе или да отлее подкрепа.

Войводите водят силна кампания и в последните 30 години рядко са изпадали извън Народното събрание. “Те са в етап на консолидация и изграждане на самостоятелен образ”, казва Първан Симеонов. А що се отнася до

коалицията

на Мая Манолова,

ако изборите бяха през лятото, тя със сигурност щеше да има своя парламентарна група. Но инерцията се изгуби и не е ясно как ще реагират нейните поддръжници.

Колкото и да се представя за лидер на гражданска платформа, ексомбудсманът не може да избяга от своето минало в БСП и е много вероятно подкрепата й да дойде именно от недоволни от Корнелия Нинова социалисти. А като капак в коалицията й е друга бивша червена юристка - Татяна Дончева. За цвят вътре са неутрални фигури като Димитър Делчев и Настимир Ананиев, които бяха в Реформаторския блок, но те не са определящите политиката на “Изправи се. Мутри, вън!”. Отровното трио пък е известно със своите предпочитания към президента Радев.

Следват няколко формации, които ще са с достатъчно силен резултат, но малко вероятно да влязат според социолозите. Това е патриотичната коалиция “Воля-НФСБ”, партия “Възраждане” на русофила Костадин Костадинов, Републиканци за България на Цветан Цветанов и АБВ, които привлякоха доц. Атанас Мангъров.

Веселин Марешки тръгна с много голяма засилка. Той разчита, както беше и преди 4 години, на своята

мрежа от няколко хиляди аптеки

в страната. Служителите, които разчитат на своите заплати, семействата им, както и клиентите, които чакат да им запазят определени лекарства, никак не са за подценяване.

Валери Симеонов помага чрез телевизия СКАТ. Така че тази патриотична коалиция би могла да се класира до четирите процента.

Цветан Цветанов ще се опита да разпилее гласове от традиционните избиратели на ГЕРБ, но бившите му съпартийци не вярват, че може да отцепи достатъчно, за да влезе в парламента. Докато опозицията е по-склонна да го види като преминала 4-те процента сила. От друга страна, години наред всички повтаряха мантрата, че е много добър организатор и сега предстои да се види доколко може да мобилизира подкрепа без харизмата на Бойко Борисов.

АБВ общо взето нямат особени шансове, макар че фигурата на Атанас Мангъров, която предизвиква полярни реакции, привлича част от тези, които не искат да дадат вота си за големите партии. Досега не сме виждали доцента на избори и не знаем какъв е потенциалът му, коментира Първан Симеонов.

До този момент “Атака” е неестествено кротка. Според социолога тя не бива да бъде подценявана и той очаква, че може да има избухване в края на кампанията, което както обикновено да бъде шумно.

Това, което остава неизвестно, е каква подкрепа ще събере накиченият с орден от Владимир Путин Николай Малинов с партията си “Възраждане на Отечеството”; Българско национално обединение, което предостави листите си на Васил Божков, както и отцепниците от БСП.

Всички те имат

слаби шансове,

но някоя може да се добере до 1% и да получи субсидия.

Всъщност тази година би могло да има рекорден брой извънпарламентарни партии, които да получат държавно финансиране. В миналия мандат това беше само “Възраждане” на Костадин Костадинов. Има и такива, които участват само за да стигнат 1% и да живеят 4 години на издръжка на бюджета. Те ще получат по 11 лв. на глас годишно.

Ще имат

офис и субсидия,

но няма да участват във властта. Въпреки разпиляността и многото партии управление ще има, категорични са представители на различните политически сили. Има два силни фактора, които няма да позволят да се пропилее шансът за правителство. ГЕРБ и ДПС не биха искали да дадат възможност на президента Румен Радев да състави служебен кабинет, ако рулетката от три опита да се формира легитимен Министерски съвет се провали.

Затова някои наблюдатели твърдят, че вече има предварителни изчисления кой с кого може да управлява. Бойко Борисов като лидер на първата политическа сила ще трябва да се пробва пръв. Той вече

има опит и с десните, и с патриотите,

така че би могъл да потърси съюзници сред тях. А защо и хора на Слави Трифонов да не влязат в министерствата?

ДПС, което е спокойно, че няма конкуренция за своя електорат, защото ДОСТ подкрепи десните, не би участвало в коалиция с ГЕРБ. То държи на формулата програмен или експертен кабинет. Ако Борисов не събере 121 гласа, Корнелия Нинова ще получи мандат за съставяне на правителство. Не е ясно кой би влязъл в кабинет с неин мандат. Най-интересен е третият опит, защото при него президентът сам решава на кого да заложи. Със сигурност той ще избере политическа сила, на която може да разчита. Но за тази цел “неговите” квоти трябва да са вече в парламента. Де факто това ще е почти като служебен кабинет. Дотам обаче едва ли ще се стигне, твърдят политолозите.