Април 1995 г. - тиха вечер под Тихия кът на Витоша - двама млади мъже блъскат демонстративно с бухалки луксозен черен "Мерцедес".

Стъклата се изсипват като морска сол на земята, ламарините се огъват, фаровете хлътват под ударите. Биячите са безмълвни. Само обувките им хрускат в стъклата по асфалта.

На 20 метра встрани късо подстриган мъж нервно крещи срещу друг - с къдрава коса до раменете, облечен в дънки и хавайка. Нервният е

собственик на много

мощна икономическа

групировка,

а другият - на най-здравата в този момент силова застрахователна компания. Автомобилът е обезобразен за минути, а собственикът му - пуснат да слиза пеш към София.

Не е за вярване, но унизеният мъж с дънки и хавайка е президентът на ВИС-2 Васил Илиев. Час по-рано той е извикан от икономическия бос на Витоша, с изричното условие охраната му да остане долу.

Малцина знаят с какво точно застрахователният бос е предизвикал гнева на бизнесмена, но информацията за срещата между тях е засечена от няколко различни източника на спецслужбите. Тайната среща е била и една от насоките, по които разследването безрезултатно е търсило убийците на Васил Илиев.

Днес, 7 години след един от най-професионалните поръчкови разстрели у нас, за наемниците се знае точно толкова, колкото и в първите няколко месеца след убийството.

В началото на 1995 година две силови компании делят пазара на "доброволното" застраховане в България. ВИС-2 обаче е категоричен лидер пред наскоро проходилата СИК благодарение на набраната преди това мощна инерция от "доброволната" охрана на коли и заведения още от 1992 г.

Принудени да се укриват в чужбина

след престрелката

с 4 трупа

в столичния кв. "Дружба" на 11 януари 1994 г., босовете от СИК се включват с малко закъснение в застрахователния пазар. Това става в момент, в който хората на Васил Илиев вече само сменят лепенките "обектът се охранява" с "обектът е застрахован".

Те са принудени да регистрират застрахователната компания ВИС-2, след като столичната полиция отнема лиценза на охранителната ВИС-1

заради убийството на китаеца Ли Су Пао

в "Илиянци".

Легалната империя на ВИС от онова време се състои от 10-ина основни дружества, регистрирани в София, Бургас и Кюстендил. С тях Васил Илиев държи сериозен дял от застраховането, развлекателния, хазартния, търговския бизнес в почти цялата страна. През заведенията и магазините пък се изпират парите от рекета, от кражбите на коли и от ембарговата търговия с петрол.

В началото на 1995 г. усилено започва легализацията на мръсния бизнес. Силовите застрахователи посещат резервирано този процес - изпълнението му означава хиляди изгладнели мутри по улиците.

Обезглавяването

21 часа на 25 април. Като всяка друга вечер, Васил Илиев пътува с автомобил от центъра на София към заведението на групировката "Мираж" в кв. "Емил Марков".

Той се вози в сребрист "Мерцедес 600 SL", който според оперативна информация на спецслужбите е купил същия ден от Фатик Тюркмен Шабан.

Лидерът на ВИС шофира сам автомобила. Той минава покрай "Мототехника" и стига до Южния парк. На 10-ина метра

плътно го следва

червен "Сеат Толедо"

с двама души охрана

В 21,14 часа двете коли навлизат в уличката "Никола Каменов". Оттам до "Мираж" са не повече от 300 м. От дясната страна е дълъг панелен блок, от лявата - новостроящи се кооперации. Тъмната уличка е осеяна от стотици дълбоки дупки и както винаги, Васил Илиев бие спирачки, за да ги заобикаля.

Шампионът по класическа борба намалява до 20 км/ч, когато приближава оградата на новострояща се кооперация отляво. В този момент оттам изскачат двама мъже и откриват автоматичен огън по колата, бягайки към отсрещната страна.

Три куршума пробиват

предното стъкло

А когато двамата вече са пресекли платното, куршумите от автоматите им пръскат и предния десен прозорец на автомобила. Той се блъска в оградата на строежа. Главата на вече безжизнения Васил Илиев се килва назад от удара.

Наемниците потъват в мрака между блоковете, а бодигардовете на застрахователя, уплашени до смърт, изскачат от колата и хукват безпомощни към "Мираж". Минути по-късно от заведението наизлизат десетки висаджии, които блокират района, звънят на "Бърза помощ" и в полицията.

Блокирани са всички

входове и изходи

на София, но напразно Според непотвърдена информация убийците се качват на бяла "Лада" в близките преки и изчезват от мястото.

На другата сутрин София осъмва вцепенена в предчувствие за ответна гангстерска война. Тези тревоги обаче са пресилени и абсолютно напразни - борчДва дни по-късно две момчета от 73-о училище откриват захвърлен в храсти хърватски автомат "Заги-М91", увит в найлон. Балистичната експертиза доказва, че с него е стреляно по Илиев.

Той е улучен на две места - в дясното слепоочие и в рамото. Първият куршум пробива черепа и остава в главата, а вторият спира в гръбначния стълб. Наемниците изстреляли 15 патрона, един куршум пробил и сеата на охраната отзад.

Две години по-късно деца намериха в близкия кв. "Стрелбище"

още един автомат

"Заги-М91"

със заглушител. Оръжието било с изтрити номера и с 12 патрона в пълнителя.

Хлапетата го открили в каросерията на изоставен камион, пълен боклуци. Няма обаче сигурни доказателства, че другият наемник е носил този автомат на 24 април 1995 г.

Убийството на Илиев предизвиква силно напрежение между силовите групировки и

дори промени

в законодателството

- два дни по-късно правосъдният министър Младен Червеняков обяви, че всички дружества в застраховането и в банковото дело ще се прелицензират.

Разследването на поръчковия разстрел обаче много бързо удря на камък. Водещ в разнищването на случая тогава не е отдел "Убийства" в полицията, а Централната служба за борба с организираната престъпност.

Не е ясно какво точно са работили навремето антимафиотите по този случай, но в момента за убийството на Васил Илиев в архивите на службата няма почти никаква информация, различна от вече публикуваното в пресата.

Изненади не крие и

следственото дело

В хода на разследването се събира само оперативна информация за изпълнителите и за поръчителите на покушението. Много скоро става ясно, че наемниците са хърватски граждани. Те обаче не са идентифицирани с имена.

По време на престоя си в България двамата чужденци са гравитирали около група украински наемни убийци. Това са Юрий Кутепкин, Олег Проценко, Александър Акимов, Владимир Шевчук и Сергей Шанин. Те добиха голяма популярност у нас около разследването на убийството на бившия премиер Андрей Луканов.

Хърватските наемници

са имали контакт само

с Акимов и Шевчук

според агентурна информация на НСБОП. Двамата украинци бяха задържани на ГКПП Капитан Андреево в края на май 1999 г. и разследвани за убийствата на Сергей Шанин, Андрей Луканов (двамата са убити с един и същ "Макаров"), както и за смъртта на приближения на Иво Карамански Иван Кудев.

Много скоро Акимов и Шевчук бяха освободени, а показанията от разпитите им не дадоха нов тласък и в разследването на покушението срещу Васил Илиев.

Мистериозният скандал на Витоша между лидера на ВИС и икономическия бос остана само насока в разследването. Другата основна хипотеза, че убийството е поръчано от набиращата скорост тогава СИК, не бе подкрепена с никакви доказателства. Два дни след убийството босът бе погребан пищно в родния му град Кюстендил.

Около 5000 облечени в черно мъже тръгнаха разплакани на 4-километрова траурна процесия след ковчега - шествие, невиждано и в Сицилия.

Те демонстрираха единство и мощ. Обезглавената империя обаче клекна, за да отстъпи пред шеметния възход на СИК, силно подкрепен и от управляващите.