Комунистите пращат съпругата на Богдан Филов в колиба без ток и вода
- Разстреляйте ме заедно с него, искам да го последвам и в смъртта му, плаче тя, когато научава за екзекуцията
- Евдокия е близка приятелка на царицата и често споделя колко се притеснява за мъжа си
- Тя е първият изследовател на българската шевица
Непозната, тайнствена, подценявана от историята и времето. Това са само част от определенията на историците за "най-интелигентната ни първа дама" Евдокия Петева-Филова.
Личността й е в сянката на нейния съпруг Богдан Филов, с когото е до последния му час. Но следите, които остават след нея, далеч не са свързани само с ролята й на премиерска половинка.
Тя е сред основателите и най-изтъкнатите учени на Народния етнографски музей в България от неговото създаване през 1892 г. Огромна част от днешните етнографски изследвания се базират на нейната работа от началото на миналия век. Тя първа изучава в детайли българските народни шевици, организира изложби с традиционни наши бродерии в Западна Европа.
Тежката й съдба да бъде съпруга на премиера Филов в един мрачен период за българската история я лишава от всякаква възможност да се похвали с постиженията и приносите си. Съпругът й, макар и изявен учен, си остава един от най-спорните български политици, обвиняван за включването на България във Втората световна война на страната на Тристранния пакт.
Истинските трудности за Филова обаче започват след неговата смърт. В нощта, в която Филов и още 66 регенти, премиери, министри и съветници са екзекутирани, цялото имущество на семействата им е конфискувано.
Евдокия е изпратена в Дулово. Там живее в колиба без ток и без течаща вода. Никой не смее дори да говори с нея. Единствено няколко много бедни жени й носят картофи, с които тя да може да оцелее.
След това е пратена да живее в Самоков. Издържа се, преподавайки уроци по френски и немски език. Междувременно издирва оригинални документи за възрожденския художник и иконописец Никола Образописов, останал в сянката на Захари Зограф, и ги събира в книга. Черпи сведения най-вече от внучката му Александра Образописова. Този ценен труд е публикуван след смъртта й едва през 1994 г. от БАН.
Нейната племенница Светла Хинтова е сред малцината, които имат по-детайлни спомени за нея. Самата тя пази много предмети, включително и такива, които дарява на музея в Самоков. Именно там ще бъде организирана изложба за приноса на Филова в родната история и култура.
"Леля ми държеше под наем стая в една стара къща, която плачеше за ремонт, с външна тоалетна - разказва Светла Хинтова. - През 60-те години често й ходехме на гости в Самоков. Спомням си, че в средата на стаята, в която живееше, имаше дървен капак. Тя го отваряше всеки ден и слизаше по една стръмна дървена стълбичка към зимника, където държеше хранителните си продукти."
Това са само малка част от трудностите, с които се сблъсква изтъкнатият за времето си учен Филова.
Много преди това Кити, както я наричат близките й, сама избира да изостави кариерата си на етнограф, за да е неотлъчно до мъжа си по време на управлението му в периода на Втората световна война.
В издадения преди години неин дневник тя споделя многократно мнението си, че Филов е хладнокръвен, изкусен учен и политик.
Неговото приобщаване към политическия елит не е изненада за нея. Никой друг обаче не очаква подобна развръзка. Той е поканен за министър на културата в правителството на Георги Кьосеиванов, когато вече има сериозна научна кариера зад гърба си.
В началото на 40-те години цар Борис Трети изненадва всички, избирайки именно Филов за премиер, тъй като дотогава той е познат предимно с успехите си в академичните среди.
Според историци именно амбицията на съпругата му е в основата на новото му поприще.
"Тя беше тиха, но много умна жена - пише в една от биографиите на Филов. - Само с няколко думи подсказва на Филов най-важното от всичките му срещи за деня. С голям финес успяваше да го успокои, когато е ядосан, или да му даде важна информация, която той е пропуснал."
По онова време Евдокия е близка приятелка с царица Йоанна. Двете се срещат често, споделят лични тайни, говорят си и за мъжете си. От дневника на Филова става ясно за нейните страхове, свързани със съпруга й.
"Дано всичко е наред", казва често тя пред своята приятелка царица Йоанна, но сама не вярва в изреченото, усещайки, че страната мълниеносно потъва в криза.
Когато Филов става министър, Евдокия се посвещава предимно на благотворителност. В архивите са съхранени много благодарствени писма, адресирани до нея – за осигурени топли обеди и работни места. В едно от тях от 1941 г. читалището в Самоков благодари и за изпратените 100 000 лв. за устройване на музея.
Изисканото семейство проявява жив интерес и към изкуството. В бележника си професорът е отбелязал, че за няколкомесечен престой в чужбина е посетил 32 оперни представления и още толкова концерти. Евдокия го придружава във всичките му дипломатически мисии по време на войната. Тя присъства и на тайните срещи с Хитлер в Германия, Италия и Унгария.
Когато през лятото на 1943 година войната навлиза в нова фаза и нацистите започват да отстъпват, семейството осъзнава, че все повече хората странят от тях. Ето какво пише тя за бомбардировките над България на 10 януари 1944 г.: "... в стаята се втурна слугинята и каза, че има въздушна тревога. Не усетих как хукнах по стълбите. Добре че бях с кола.
Хората тичаха обезумели по улиците. Стигнах у дома. Едва слязохме всички в скривалището на кооперацията, когато започнаха страшни гърмежи. Богдан е в регентството, а там няма скривалище. Мисля го. Имам надеждата, че е отишъл във Военното министерство.
Адът продължава цял час, а отбой се даде едва в 2 часа. Към един часа, когато отдавна всичко беше утихнало, ние заедно с германките Maden и семейството на румънския аташе Плешоану влязохме в апартамента на мама - партера, за да се постоплим. Дойдоха хора отвън и казаха, че кварталите около Зоологическата градина и германската легация са съсипани. Три бомби са паднали върху германската легация на "Патриарх Евтимий", там има убити и ранени. По бул. "Фердинанд" от ляво и дясно кооперациите са полуразрушени. Улица "Венелин" е цялата затрупана - убити, ранени и затрупани са голям брой хора. Обаждам се на Богдан в регентството. Той бил жив и здрав, но и там имало бомби пред самата врата и много бомби около "Св. София" и "Ал. Невски". ... Към 4 часа Богдан дойде - ужасен и изморен. Бил навсякъде. По "Славянска" и "Цар Шишман" бомба до бомба. Убити са г-жа Войникова, Маджарова, внукът й Петко, жена му и още 4-ма души в тяхното мазе. Старият Маджаров, тежко ранен, е отнесен в болницата. Стайнови са останали по чудо живи. Аз съм съвсем разстроена. Телефонът звъни непрекъснато. Градът замръква под този ужас, под стона и отчаяните викове на стотици невинни хора...".
След войната премиерът не напуска България, за да спаси живота си. Арестуван е в Чамкория и се прибира под конвой в София. На 21 септември е изпратен в СССР, където престоява почти три месеца.
Именно там той иска руснаците да го съдят и да изтърпи наказанието си в Съветския съюз, вероятно страхувайки се от новите управници на България. Но го връщат в София, разпитват го по ускорената процедура и е осъден на смърт от Народния съд.
В историята вероятно завинаги ще останат думите на разстроената му съпруга, когато научава, че ще бъде убит. Тя плаче и се моли: “Разстреляйте ме заедно с него, искам да го последвам и в смъртта му".
Съдбата й обаче е още по-жестока. Остава без съпруг, без дом и без възможност да работи. След престоя в Дулово и Самоков, когато вече е възрастна и болна, известни художници и скулптори пишат до Софийския градски съд с молба да бъде върната в София. Сред тях е и проф. Дечко Узунов, който е работил с Петева като художник в Етнографския музей. Рисувал е и неин портрет. В края на дните си Евдокия се завръща в столицата. Приютява се при роднини, където умира болна и самотна на 72-годишна възраст на 5 март 1973 г.
Най-четени
-
Галерия Лили Иванова жертва на политически сблъсъци в Чили през 1973 г. Публиката я взема за рускиня и я освирква
Накрая я изпращат с овации, бис и награда На рецитала пее и Хулио Иглесиас Само 3 дни след сватбата си с Янчо Таков през 1973 г. Лили Иванова заминава за участие на музикалния фестивал във Виня дел
-
Ти си комплексар!
1. Имаш айфон за 2000 лева (но не говориш по него, а само „чукваш", за да не се набутваш) 2. В заведение винаги слагаш ключовете от колата си върху масата (да е ясно на всички, че баровците карат BMW
-
Любимите ми 50 книги
Разпределил съм ги по възрастови групи. Започвам с първите – книги, които са ми били любими, преди да навърша 10 години: 1. Шарл Перо - Приказки Най-добрият старт на пътешествието в света на книгите
-
Галерия Честит да си! Съдба моя!
Днес мажоритарният собственик на "ПФК Левски" и голмайстор №1 в историята на клуба Наско Сираков празнува своя 62-ри рожден ден. Неговата любима жена Илиана Раева му направи честитка и в социалните
-
Кой постъпва честно, не живее лесно
"Кой постъпва честно, не живее лесно. Кой излезе прав, не излиза здрав. Кой душа не продава, той имотен не става." 102 години от рождението на Радой Ралин