Младежите веднага заподозрели Золотарьов, че работи за КГБ

Семьон Алексеевич Золотарьов се присъединил към ски експедицията на Дятлов само дни преди началото. Бил приет резервирано от повечето участници не само заради респекта от възрастта му (тогава е бил на 37 г.), но и поради усещането им, че е "парашутист", изместил от състава на групата техен състудент от Уралския институт.

Пристигнал в Свердловск от туристическата база "Коуровска", в която работел като старши тур инструктор. Семьон Золотарьов е роден на 2.02.1921 г. в селцето Удобная, намиращо се на границата между Карачаево-Черкезката република.

Завършил средното си образование в местното училище през 1941 г., а през есента е призован в Червената армия, водеща от няколко месеца война с армиите на Вермахта.

Зачислен е в пехотата, но е служил в сапьорния батальон 1570. След тежки битки с хитлеристките войски край Харков през 1942 г. частта му е разбита и впоследствие е разформирована.

Загинали са

291 бойци,

а оцелелите били 15-20. Но името на серж. Семьон Золотарьов не фигурирало нито в списъците на живите, нито в тези на загиналите?!

Когато историци и разследващи журналисти се разровили по-дълбоко във военните архиви, установили, че наградният лист, с който е връчен орден "Червена звезда" на Золотарьов, е подписан от генерал, за когото било известно, че е служил във военната контраразузнавателна служба СМЕРШ (от Смерть шпионам - рус.). Едва тогава станало ясно защо личното дело на младши лейтенант (о.з.) С. Золотарьов липсвало в архивите. Защото той не е служил през войната в пехотата, нито е бил вражески диверсант, а е служил в т.нар. заградителни отряди на СМЕРШ, пряко подчинени на НКВД с комисар Лаврентий Берия (1899-1953). Задачата на тези "заградители" е била нечовешка - трябвало е да стрелят в гръб по всеки съветски воин без значение от ранга и военното му звание, на когото по време на боя му е хрумвала непатриотичната идея да се оттегли от позицията си. Същевременно са воювали и срещу хитлеристкия враг.

СМЕРШ е създаден през 1943 г. със секретно постановление на Й. В. Сталин и през годините, когато е съществувало това чудовищно "чистилище" (1943-1945), са били осъдени около 700 000 войници, сержанти, офицери и 108 генерали от Съветската армия, 70 000 от които са разстреляни от "заградителите" по време на бой с врага - отпред е бил хитлеристкият Вермахт, а зад тях "заградителите" от СМЕРШ. Те са били единствените легитимни полеви екзекутори на своите воюващи сънародници! Както ще се убедим,

тъмната прокоба на тази ужасяваща сталинска структура

е деформирала изцяло психиката и поведението на Семьон Золотарьов. След края на войната, вече като редовен член на ВКП(б), постъпил в Московското военноинженерно висше училище, но след преместването му през 1946 г. в Ленинград неизвестно защо Золотарьов бил съкратен от военна служба. През същата година се записал в Минския институт по физкултура, който завършил през 1951 г. и в периода 1951-1958 г. работи като туринструктор в различни планински бази: гр. Пятигорск (по разпределение), "Артибаш" на Алтай, "Тиберг" на Телецкото езеро, Западен и Северен Кавказ, Коуровската база (Свердловска област) и др.

През петдесетте години на миналия век в системата на туризма са допускани да работят само изцяло проверени в идеологическо и политическо отношение кадри поради близостта на турбазите с граничните зони и заради контактите им с туристи, споделящи в походните условия по-либерални и дори по-радикални възгледи.

Назначавали са ги като туринструктори с всевъзможни привилегии. Но Золотарьов е сменял през посочените години различни планински бази, работейки в предишните по няколко месеца. Тази практика в онези времена е била повече от необичайна, защото преместването в нова туристическа база е било не трудно, а практически невъзможно заради високата инертност на бюрокрацията. Още оттогава колегите на Золотарьов започнали да го подозират в съпричастност към КГБ, особено когато решил да се преквалифицира от базов туринструктор в инструктор по спортен туризъм. Техните подозрения се оправдали и ето защо. Когато знаем, че Семьон Золотарьов е постъпил в Минския институт по физкултура и го е завършил успешно през 1951 г., това звучи някак спортсменски в биографията му. Но

истината за това висше "спортно" образование е смразяваща

Защото той не просто е приет в гражданския висш институт въпреки тройките (от горе до долу) в дипломата си за средно образование, а е приет в Спецфакултета на института, подготвящ диверсанти, специални агенти и партизани за мирно и военно време. В него са записани след много внимателен подбор 102-ма курсанти, занимаващи се със силови спортове като бокс, борба, източни бойни практики, скибиатлон, щанги, плуване и гребане. Специалната им подготовка се провеждала от 10 лейтенанти от Тамбовското пехотно училище и още 40 срочнослужещи младши командири.

Какво включвал учебният план на уж спортното училище, очаквайте в следващ брой.