In memoriam: Стоянка Мутафова през погледа на Кеворкян
В памет на Стоянка Мутафова "168 часа" публикува откъс от книгата на Кеворк Кеворкян "Истории за личности и буболечки (В мътилката на прехода)", посветен на голямата ни актриса.
Мутафова има една необичайна за актьорското съсловие култура, а щом се появи някъде - хората започват да се смеят, доста често без причина. И тя обича да се смее - гръмко и малко предизвикателно, и великодушно ти позволява да си мислиш каквото искаш за нея. Смятам обаче, че трудно удържа скрито у себе си едно чувство на превъзходство над околните.
Разговарял съм много пъти с нея - и в началото винаги е готова да се покаже такава, каквато я харесват. Но ако не се хванеш на въдицата,
тогава - край на смеховете!
- и Мутафова се бори за всяка дума, която изрича.
През последните години разговорите с утвърдени знаменитости са истинско мъчение за зрителите - те всеки път започват отначало. Стоянка Мутафова например е най-инквизирана в това отношение - водещите сякаш току-що са пристигнали в България и сега научават за нея. Те сигурно й изглеждат като несръчни ученици на инквизитора Торквемада.
Вече нямат търпението да проникнат в един характер, в един човешки свят, да го изследват бавно и внимателно, с уважение.
С една Стоянка Мутафова например е напълно безсмислено да се разговаря, ако не знаеш какво е споделяла тя през годините, ако не познаваш ранните й интервюта. Задоволяват се с някакво лигавене и тогава дори великата Мутафова, която е
изключителна
в своята проникновеност,
се принуждава да им приглася - за да не ги обиди. Тези хора не правят интервюта със съзнанието, че ги оставят за времето, те просто изпълняват набързо поредния си ангажимент - да не остане чинията им празна - нещо такова.
Богомил Райнов твърдеше, че художниците са като кучетата - всичко разбират, но не могат да го изразят - вече споменах това. Това твърдение се отнася до голяма степен и за актьорите. Познавам някои от най-големите ни актьори от 40 години насам. Един Калоянчев например при цялата му титанична класа никога не е могъл да се изразява разбираемо, особено ако трябва да отключи някакво прозрение за собствените си качества. Той дори избягваше да се замисля върху това. Казвал ми е поне пет пъти в различни интервюта: "Де да знам бе, братче!"
Стоянка Мутафова е друго. Тя пък е недоверчива при цялата си внушителна интелигентност. Сякаш е убедена, че ще й сервират за хиляден път някой идиотски въпрос. То така и става - всеки път разговарят с Мутафова, сякаш точно в тази минута са се сблъскали с нея на улицата, сякаш не е давала блестящи отговори за тайните си, от които трябва да се тръгне в поредното интервю. Константин Коцев също беше много интересен в усилието си да се добере до същността си. Имаше и други, разбира се. Сега обаче репортерите предпочитат да се хлъзгат по повърхността или да съчинят някаква кална локва, в която да наврат и събеседника си.
...
Появата на Стояна заедно с дъщеря й Муки в рубриката "Двойките" предизвика голям интерес.
Причината е проста. Мнозина са убедени, че знаят всичко за Мутафова, което си е чиста заблуда, но пък животът на дъщеря й е пълна мистерия.
Представих ги така:
"Мутафова и шантавата й
дъщеря Муки.".
По някое време обаче им казах, че всъщност трябваше да ги обявим иначе: “Муки и шантавата й майка Стоянка”.
Двете незабавно и без никакво колебание се съгласиха.
(...)
Едва след 70-ата си година Стоянка се примирява, че смъртта ще й се случи и на нея - и се замисля дали нещо от съзнанието й ще остане да витае някъде.
Все очаква покойният й съпруг да й се обади. Той е последният мъж в живота й - а тя остава вдовица едва 50-годишна.
(...)
Но като дете се смяла истерично над ковчега на баща си - понеже чула вдовицата на актьора Борис Ножаров да му поръчва да предаде на Борето, че все още му е вярна. А тя била на 85 години.
(...)
Убедена е, че нейното място никой не може да го заеме. За разговор по телевизията я представих като "Халата на смеха". “Точно такава съм - рече тя. - Хала”.
Никога не е искала да бъде сладка и миличка и още се чуди как е стигнала до това дередже, след като не умее да се врежда.
(...)
Има страхотен произход, а все я питали от кое село е. "Самотният човек е пълен отвътре", казва Мутафова. И още: "Не е задължително да си добър човек, за да станеш добър актьор."
(...)
И на 90 години продължаваше да смята, че много е загубила, като е станала артистка, а не археолог. “Актьорът разкрива един човек, археологът - цели светове. Исках да разкривам светове”, казва.
(...)
Продължава да е убедена, че повечето хора не са разбрали коя е.
Най-четени
-
Галерия Лили Иванова жертва на политически сблъсъци в Чили през 1973 г. Публиката я взема за рускиня и я освирква
Накрая я изпращат с овации, бис и награда На рецитала пее и Хулио Иглесиас Само 3 дни след сватбата си с Янчо Таков през 1973 г. Лили Иванова заминава за участие на музикалния фестивал във Виня дел
-
Ти си комплексар!
1. Имаш айфон за 2000 лева (но не говориш по него, а само „чукваш", за да не се набутваш) 2. В заведение винаги слагаш ключовете от колата си върху масата (да е ясно на всички, че баровците карат BMW
-
Любимите ми 50 книги
Разпределил съм ги по възрастови групи. Започвам с първите – книги, които са ми били любими, преди да навърша 10 години: 1. Шарл Перо - Приказки Най-добрият старт на пътешествието в света на книгите
-
Галерия Честит да си! Съдба моя!
Днес мажоритарният собственик на "ПФК Левски" и голмайстор №1 в историята на клуба Наско Сираков празнува своя 62-ри рожден ден. Неговата любима жена Илиана Раева му направи честитка и в социалните
-
Кой постъпва честно, не живее лесно
"Кой постъпва честно, не живее лесно. Кой излезе прав, не излиза здрав. Кой душа не продава, той имотен не става." 102 години от рождението на Радой Ралин