Българският народ плаща 6,5 млн. лв. от общо 10 за паметника

Две отклонения от съветския устав: Държи автомата като пистолет, а не пред себе си

Шапката му е наклонена наляво вместо надясно

Не е демонтиран, защото според тъста на Гунди, автор на архитектурния проект, от това ще пострадат околните къщи

Два елемента от стойката на пловдивския Альоша, застанал за почест, противоречат на съветския боен устав. Тези подробности може да не направят впечатление на много хора, но ядосали Никита Хрушчов. Съветският ръководител дошъл у нас инкогнито с дъщеря си през 1955 г. да види как върви строителството на паметника, който наскоро бе изрисуван със свастики.

Установил, че младежът държи автомата "Шпагин" неправилно - виси от ръката му надолу като пистолет, а не по руските военни правила. За това свидетелства в личните си записки бригадирът каменоделец Никола Тотев, изработил

160-тонната конструкция

Той описва в дневника си думите на Хрушчов:

"Съветски солдат всегда непобедим. Он будет держат шмайзер так - пред себе си, показвайки с ръце (изправен, като дясната ръка е хванала горния му край, а лявата - долния, при което ясно се виждат четирите пръста, бел. ред.), или так, издигнат с дясната ръка високо над главата."

Когато делегацията си тръгнала, при бригадира се отбил Вълко Червенков и го попитал дали не може да се промени стойката на Альоша и положението на автомата. Майсторът бил категоричен, че това означава нов проект, нови камъни и още пари, а детайлите вече били сглобени. И така монументът бил построен по стария план въпреки желанието на Москва.

Друга грешка в скулптурата е, че шапката на боеца е наклонена наляво, а не надясно, както е по съветския устав.

Наскоро след Хрушчов на обекта дошли ген. Сергей Бирюзов и Антон Югов.

Когато съветският генерал видял фигурата,

не се стърпял

и също като Хрушчов показал недоволство от начина, по който войникът е хванал автомата за почест, и че не му се виждат по четири пръста.

Но тогава майсторите чули за пръв път, че монументът ще се казва Альоша.

"Аз смятам, че той първи е произнесъл това име, и съм уверен в това", пише в спомените си бригадирът Тотев.

Много са версиите кой е прототипът на пловдивския монумент. Най-популярната е, че е войникът Алексей Скурлатов от с. Налобиха в Алтай,

чиято снимка е послужила за модел. Тя е направена, докато мъжът работил по възстановяването на телефонната линия София - Пловдив през 1944 г.

Тогава се сприятелил със служителя Методи Витанов и той дал кадъра при изработването на паметника. Ветеранът от Втората световна война видял паметника чак на 60-годишнината си през 1981 г. Починал е през 2013 г.

Според друга версия пред скулптора е позирал тухларят Георги Миленков от Пазарджик. Певецът Бисер Киров пък разказа преди години, че истинският Альоша е син на белогвардеец. Четвъртото предположение е, че паметникът е наречен на името на главния герой на съветски филм за падането на Берлин.

"Минаха много кръстници, като донякъде успяха да дезинформират обществото", пише бригадирът Тотев в дневника си.

Паметникът е висок 20,50 м от основите до върха на главата, като самата фигура е 10,80 м, а пиедесталът - 6,50 м. Останалото е площадката с основата, прикрепена към скалата. Първата копка на монумента е направена на 1 юни 1954 г., а е завършен през ноември 1957 г.

Архитектурният проект е дело на архитектите Борис Марков, Петър Цветанов, Николай Марангозов и скулпторите Васил Радославов, Любомир Далчев, Тодор Босилков и Александър Занков. Те

спечелват конкурса със своя "Червен богатир",

който впоследствие е преименуван на Альоша. Арх. Борис Марков е тъст на легендарния футболист Гунди и по-късно става главен архитект на републиката.

За изработването на каменните фигури е използван владайски гранит, а за площадката - средногорски сиенит.

Общата стойност на скулптурата е рекордна за времето си - близо 10 млн. лв., от които Министерството на отбраната е отпуснало 1 млн. лв., община Пловдив - 2 млн. лв., а 6 405 000 лева са събрани от целия народ.

Фигурата съдържа 85 детайла, слепени във вътрешността, като при това са излети 46 тона бетон.

А през цялата фигура минава двутонен железен шнур за 500-ватовата крушка на върха на главата На темето на войника е прикрепена и гръмоотводна тел. Самата глава на Альоша тежи 7 тона, а автоматът му - 2 тона. За да се построи композицията и да се извозят материалите, към тепето е построен релсов път.

Мястото не е избрано случайно. Бунарджика е второто по височина тепе в Пловдив, а в древността до средата на ХIХ век там се е издигал паметник на Херакъл. Сега близо до Альоша е монумент в чест на руските войници, загинали в Освободителната война през 1877-1878 г.

През 90-те години група антикомунисти предлагат Альоша да се демонтира. Според арх. Борис Марков

сриването на паметника би нарушило архитектониката

на хълма, а къщите наоколо ще се срутят.

По онова време се сформира инициативен комитет "Историческо достойнство на Пловдив", който предлага демонтажът да се извърши без паметникът да бъде разрушен. В организацията влизат 8 души, между които един тогавашен депутат. Тяхното изрично условие е монументът да остане цял, понеже е "художествено произведение с известна историческа стойност".

Комитетът възлага проект за демонтаж на инж. Павел Ангелов. Според неговото виждане основата трябва да се подреже частично, като фигурата се наклони назад под натиска на собственото си тегло и поддържана с въже. Зад нея е трябвало да има дървена рампа, върху която да легне Альоша. Инж. Ангелов предлага построяването на 10-метрова стоманена кула пред паметника.

През нея според проекта е трябвало

да се прехвърли поддържащо

въже,

което да се закрепи в предната част на скулптурата чрез специална скоба, надяната и закрепена за фигурата на височината на гърдите - над центъра на тежестта.

За този хомот се предвиждат две стабилизиращи странични въжета, които го прихващат от север и юг и още едно теглещо въже от запад. То има за цел да свали фигурата чрез електрическа лебедка върху предварително построената дървена рампа, след като постаментът под фигурата бъде подрязан около 1/3 от сечението му чрез минивзривове.

Схемата обхваща само свалянето върху рампата, но не и транспорта на фигурата.

След като получила това предложение, общината възложила експертиза дали и как може да се демонтира фигурата. Инж. Георги Аргиров излязъл със становище, че това е невъзможно и крие опасности. Изтъкнал 4 причини.

Първо, постаментът не е кух, а плътен и е свързан с монолитната сиенитна скала - най-високата част на Бунарджика.

Второ, основата и фигурата са монолитно свързани чрез метални скоби, залети с олово. Образувалите се кухини във фундамента са бетонирани, след като от вътрешната част на стените е положена мрежа от 12-милиметрово бетонно желязо. Трето, в паметника са монтирани

4 огромни котви, за да го предпазят от земетресение от 9 степен по Рихтер

Те представляват четиристенни прътови конструкции, вкопани дълбоко в постамента и стигат до раменете на фигурата.

По правителствено решение монументът е трябвало да бъде предпазен от трус от 9 степен по Рихтер, макар че Пловдив попада в зона с опасност от земетресение от 8-а степен, каквото е чирпанското от 1928 г.

Главният проектант на инженерно-конструктурната част Борис Марков (съвпадение с името на тъста на Гунди, но друг човек - бел. ред.) отказал да изпълни това решение, защото на върха никога нямало да има сеизмичен трус от 9 степен. Според него интензивността на разлюляването намалява силно от подножието до върха заради дълбоката монолитна скала на Бунарджика. Доказателство за относителната защитеност на хълма били много сгради върху него, останали неразрушени през 1928 г. Четвърто,

единствените части

от плътен камък

са главата, автоматът и левият крак,

който също е закотвен с дебели 25-милиметрови скоби за постамента.

"Пред паметника няма достатъчно пространство за изграждането на споменатата стоманена кула - пише инж. Аргиров в експертизата. - Машинната част - електрическите лебедки, опорните колела и стоманените въжета, могат да бъдат изчислени прецизно, но

след частичните взривове е твърде възможно фигурата да остане да стърчи

и да не може да се прегъне.

От друга страна, това е един сложен и почти неуправляем процес, може да се получи изцяло прекъсване и сгромолясване на фигурата, вследствие натоварване и скъсване на някои от стоманените въжета. Съществува голяма опасност от даване на жертви."

Според експертизата нямало как да се транспортират 150-тонната фигура и 10-тонният постамент.

В крайна сметка общината в Пловдив се отказва от идеята за демонтаж на Альоша и той остава на Бунарджика.