Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Как арестуват Пабло Пикасо за кражбата на "Мона Лиза"

Художникът притежавал няколко статуетки, отмъкнати от Лувъра.

Напуснал съда, плачейки, месеци наред го гонила параноя, че някой го следи.

Денят е понеделник, 21 август. Годината - 1911. Времето е мрачно, Лувърът - затворен, ала въпреки това мъж се измъква от него, носейки малка картина върху дървени плочи. Днес тя е една от най-ценните творби на света, тогава е никому непозната. "Мона Лиза" е открадната за първи път. Това, което със сигурност знаем, е, че историята има щастлива развръзка - платното е върнато в музея, а крадецът му се оказва италианецът Винченцо Перуджа, който просто искал да занесе картината в дома й - Италия. Това, което остава неизвестно за повечето хора, е, че всъщност главният заподозрян за кражбата на "Мона Лиза" е не кой да е, а самият Пабло Пикасо.

Геният е арестуван, а по-късно оправдан, но съмненията към него остават и до ден днешен.

Пикасо заминава за Париж през 1900 г. След като най-добрият му приятел Карлос се самоубива през 1901 г., той навлиза в своя син период, след това в розовия си, следват ги години на вдъхновени от Африка творби и накрая, естествено, кубизмът. Но това, което остава на заден план в историята на гения от Малага, е неговата близка среща със закона през 1911 г. и събитията, които за малко не променят историята на изкуството, каквато ни е позната днес.

В Париж Пикасо се движи само в компанията на свои колеги художници и бохеми и най-вече италианеца Гийом Аполинер и Макс Якоб. Те наричали себе си "Ла Банда Пикасо" и заедно преминавали границите не само на традиционното изкуство или стилистичното експериментиране, но и на съвременната култура. Мъжете прекарват почти всяка своя секунда заедно, търсейки своето вдъхновение по парижките улици.

Горе-долу по това време в Лувъра е открита изложбата на иберийски скулптури. Творби, на които Пикасо нескрито се възхищава пред своите приятели. Сред тях е и Гери Пирет, младеж, белгиец, който служи като секретар на Аполинер. След като за пореден път слуша възторжената реч на испанеца за скулптурите, Пирет посещава музея. Месецът е март, годината 1907, а в рамките на два дни от Лувъра изчезват няколко от ценните творби.

Те попадат в ръцете на не на кой да е, а наПикасо. Художникът не ги е откраднал - получава ги като подарък, но въпреки това плаща на своите приятели 50 франка от благодарност. Впечатлен от скулптурите, той, естествено, ги използва за свои модели - така се появява "Госпожиците от Авиньон", картина, която много критици виждат като пълната противоположност на "Мона Лиза". Много хора твърдят, че това е дало тласък на испанеца по-късно да плаща, за да му носят откраднати произведения на изкуството.

В следващите няколко години "Ла Банда Пикасо" остава неразделна, само Пирет заминава за Белгия, но се връща точно на време за изчезването на творбата на Да Винчи. Крадецът пребивава на дивана в апартамента на Аполинер и не крие от своя домакин намеренията си да открадне още нещо от зле охранявания Лувър. По това време за 250 000 ценни експонати се грижат едва 150 човека.

Гийом го умолява да се откаже. Ала той прави тъкмо обратното - няколко дни по-късно нова скулптура изчезва от музея, Пирет гордо я показва на прием пред стотици художници и писатели, всички до един приятели на Аполинер.

Денят, в който Пирет е изритан от дома на своя другар, е същият, в който изчезва "Мона Лиза". В своя гняв белгиецът отмъщава на някогашния си приятел, като отива в полицията и съобщава, че в дома на Аполинер се намират някои от изчезналите скулптури на Лувъра.

Италианецът успява да реагира, принуждавайки Пикасо, който тогава е в Южна Франция, мигновено да се върне в Париж. Двамата изготвят план - да напъхат иберийските статуи в куфари и да ги хвърлят в Сена. Но параноята ги настига.

Цяла вечер те обикалят около реката, но така и не се осмеляват да хвърлят доказателствата в нея. Прибират се в апартамента на Аполинер в 2 часа през нощта, уморени като кучета, но полудели от натрапчивите мисли, че някой ги преследва. На следващия ден италианецът предлага на приятел журналист да му подари скулптурите, стига да си мълчи. Но полицията го надушва и прибира заедно с Пикасо.

Това, което следва след задържането им, хвърля само допълнително масло в огъня. Испанският гений твърдо заявява, че никога не е виждал Аполинер. От своя страна, другарят му го натопява в кражбата на "Мона Лиза".

И така Пикасо се превръща в главния заподозрян. Италианецът е тикнат в затвора, а геният от Малага го очаква същата съдба. На следващата сутрин френската преса излиза със становището, че "банда международни крадци се опитват да разрушат музеите им".

Датата е 8 септември. Изминали са 19 дни от изчезването на Мона Лиза, часът е 7 сутринта.

Полицията нарежда на Пикасо да се яви пред съда като главен заподозрян в изчезването на ценен предмет от Лувъра. Според разследващите същите хора, които са успели да откраднат иберийските скулптури, са отговорни за изчезването и на творбата на Леонардо.

Треперещ от страх, Пикасо едва успява да се облече. Полицаите пристигат в студиото му и го отвеждат с белезници в служебна кола. Да бъде видян публично като обвиняем по дело, е нещо, което егото на Пикасо не може да понесе. В съдебната зала испанецът и Аполинер се гледат така, сякаш никога не са се виждали. Пикасо, в своята риза на точки и крещяща вратовръзка, се опитва да запази и малкото самообладание, което има, но го губи минути по-късно.

Двамата не спират да се обвиняват - Аполинер казва, че всъщност Пикасо е подарил статуите на журналиста, който ги е издал. Пикасо, от своя страна, заявява, че Аполинер е свързан с кражбата на "Мона Лиза". В момента, в който съдията решава, че именно испанецът е част от по-голяма групировка, отговорна за изчезването на "Джокондата", всяка капка смелост у гения се изпарява. В своя страх Пикасо започва да твърди, че не е знаел за кражбата на иберийските статуи и моли съдията да осъзнае, че няма нищо общо с "Мона Лиза". Разтревожен, объркан и засрамен,

Пикасо напуска съдебната зала, плачейки като дете и молейки за прошка. Това се превръща в най-неудобната сцена от живописния му живот. "Страхувам се, че той така и не ми прости, че го видях толкова разстроен", казва един от приятелите му, присъствали на процеса.

На съдебните заседатели им отнема много време да осъзнаят, че двамата арестувани всъщност нямат нищо общо с кражбата на "Мона Лиза", а са станали жертва на собствената си гордост и егоистичност.

Пикасо и Аполинер са освободени, ала испанецът продължава да се чувства така, все едно е следен непрекъснато.

В продължение на седмици той напуска студиото си единствено вечер, гонен от параноя, че "Мона Лиза" може да се озове някъде из неговите неща и той да бъде арестуван отново. Споменът за тероризиращите въпроси на съдията отнема спокойния му сън за месец.

Всъщност, Пикасо никога повече не е привикан отново за разпит.

За него случаят остава затворена страница. Той успява да нарисува някои от най-ценните творби на ХХ век, сякаш е забравил за травмиращите дни в съда. Ала за Аполинер това е краят. Процесът го преследва до края на дните му.

Прекараните два дни в затвора го пречупват. В продължение на много години, той не спира да се оплаква, че е единственият човек във Франция, който е тикнат зад решетките за кражбата на "Мона Лиза".

Аполинер спира да пише и да рисува и отива да се бие на страната на Франция в Първата световна война. Умира уцелен от шрапнели в главата. Годината е 1916.

Близо половин век по-късно в едно свое интервю Пикасо най-накрая е попитан за случая с изчезналата "Мона Лиза".

Тогава той признава: "Когато съдията ме попита "Познавате ли този джентълмен?", аз категорично отговорих "Никога не съм го виждал". Тогава изражението на Гийом се промени. Кръвта се отдръпна от лицето му. И до днес се чувствам засрамен от постъпката си"

Истинският крадец на "Джокондата" се оказва Винченцо Перуджа. Италианец с мечта да върне "Мона Лиза" в истинския й дом. Задачата му никак не била трудна, след като той участвал в сглобяването на стъклената витрина, която да предпазва картината.

Картината се появява изненадващо в апартамент във Флоренция. Той се намира близо до мястото, където някога е живяла Лиза Джерардини - смятана за модела от портрета. За близо две години, "Джокондата" е била наистина у дома.

Съдът дава на Винченцо едва 8 месеца в затвора, а "скандалът" с торбата, която изневиделица се появява в Италия, така и не остава задълго в медиите.

Само дни след задържането на Винченцо започва Първата световна война. Отвличането на "Мона Лиза" остава на заден план, светът вече си има нов, по-страшен проблем.

Коментара ()

Вашият коментар