Нека се радваме повече, че живеем във време, в което животът е прекрасен и няма война
Мисля си за Ботев. За това как един поет е поел по пътя на революционера и как свършва този път. Дали е бил разочарован мигове преди края? Дали е съжалявал? Бил ли е уплашен? Разбира се, че да, но на кого му пука, освен на този, който си е сложил главата в торбата.
Историята не я касаят мислите и вътрешните терзания, а действията. С какъв акъл или липсата му ще тръгнеш на сигурна смърт заради освобождение на хора, на повечето от които дори не им пука за това. Къде започва надеждата и къде свършва вярата? И да си пиян, ще изтрезнееш при така поставените обстоятелства. Дали си е заслужавало? Разбира се, че не, но иначе Ботев щеше да е само един велик поет. Един от многото. И трябва ли да загинеш за една идея, за да ти се чудят съвременниците, а и поколения след това: Герой ли си или си луд? И кой от нас, днес ще посмее? Та ние имаме толкова проблеми със здравето, с децата, с работата, със съседите, а и кредитите… Не мисля.
Стигам до извода, че инерцията е причината за геройството. Инерцията и незнанието. Да се приближаваш до едно събитие заради желанието си и плановете, които няма да имат абсолютно нищо общо с това, което ще се случи, а когато се случи, вече няма как да избягаш и да се скриеш. Просто си там. Едва ли Ботев и Левски са искали да умрат. Никой не иска, освен шашавите камикадзета. Всеки герой предполагам има други планове за бъдещето си, но… когато смъртта дойде, плановете изчезват и пред човек остава изборът да се предаде или да се бори. Да почне да хленчи и да се моли за живота си или да се бори, за да получи достойна смърт.
Така виждам разликата между героя и обикновения мъртвец. Последните мигове от времето му. Тогава плановете изглеждат смешни, а проблемите – жалки. Мога само да се поклоня пред хората избрали достойната смърт пред жалкото съществувание. Днес сме само бледи сенки на силните хора, които са обитавали тези земи и се явяват наши предци. Но и времената тогава са били тежки. Днес се оплакваме повече от необходимото. Имаме достатъчно, за да бъдем щастливи, но искаме и още, защото се сравняваме с останалите. Такива сме си човеците. Половината от времето си създаваме сами проблеми, а през останалото ги оправяме. А ако нямаме – ще си ги измислим.
Нека се радваме повече, че живеем във време, в което животът е прекрасен и няма война, а щастието зависи от личния избор. Но и нека не забравяме, че в стремежа да натрупаш повече, винаги стои възможността да загубиш и това, което имаш. Ще завърша със следното: Толкова са затрупани и изкривени възприятията ни от ненужна информация, че дори Ботев и Левски да живееха днес между нас, щяха да бъдат немили-недраги, без медийно внимание, обществен интерес и най-вероятно в зандана.
Амин.
Най-четени
-
Галерия Лили Иванова жертва на политически сблъсъци в Чили през 1973 г. Публиката я взема за рускиня и я освирква
Накрая я изпращат с овации, бис и награда На рецитала пее и Хулио Иглесиас Само 3 дни след сватбата си с Янчо Таков през 1973 г. Лили Иванова заминава за участие на музикалния фестивал във Виня дел
-
Ти си комплексар!
1. Имаш айфон за 2000 лева (но не говориш по него, а само „чукваш", за да не се набутваш) 2. В заведение винаги слагаш ключовете от колата си върху масата (да е ясно на всички, че баровците карат BMW
-
Любимите ми 50 книги
Разпределил съм ги по възрастови групи. Започвам с първите – книги, които са ми били любими, преди да навърша 10 години: 1. Шарл Перо - Приказки Най-добрият старт на пътешествието в света на книгите
-
Галерия Честит да си! Съдба моя!
Днес мажоритарният собственик на "ПФК Левски" и голмайстор №1 в историята на клуба Наско Сираков празнува своя 62-ри рожден ден. Неговата любима жена Илиана Раева му направи честитка и в социалните
-
Кой постъпва честно, не живее лесно
"Кой постъпва честно, не живее лесно. Кой излезе прав, не излиза здрав. Кой душа не продава, той имотен не става." 102 години от рождението на Радой Ралин