Грехът като добродетел
Грехът като добродетел
Покрай Коледа винаги се усилва всякаква благотворителност.
Което е чудесно, не ми се влиза в стария спор защо само по Коледа, не е ли лицемерно това, че през другото време не е така, това е само показност и т.н. Според мен винаги е хубаво, когато хората отварят сърцата си за бедните и слабите. И Коледата е хубава, чудесен повод, не единствен, разбира се. Днес обаче се замислих за нещо друго.
В Деянията на апостолите има една случка, която ме е впечатлила дълбоко. С нея започва пета глава в книгата: Един човек на име Ананий заедно с жена си Сапфира продава своя имот и носи парите на църквата. Той откликва на Христовия призив да даряваме заедно с много други по това време. От парите, които е взел, запазва малка част за себе си, другото е донесъл на апостолите. И тогава става страшно, ето какво пише точно:
А Петър рече: Анание, защо изпълни сатана сърцето ти, да излъжеш Светия Дух и да задържиш от цената на нивата?
Догдето стоеше непродадена, не беше ли твоя? И след като се продаде, не бяха ли парите в твоя власт? Защо си намислил това нещо в сърцето си? Не си излъгал човеци, но Бога.
И Анания, като слушаше тия думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това.
Деяния, 5: 1-5
Той е поразен със смърт за нещо, което е похвално - дарява от своите пари на нуждаещите се. Да, запазил е част от сумата, но защо това да е проблем? Защо да е излъгал Бога, не заслужава ли награда вместо жестокото смъртно наказание?
Библията ни учи, че и в добродетелните ни постъпки може да се крие грях. Не съм теолог, не искам да навлизам в тази тема повече, но посланието е ясно - ако искаш да направиш добро, недей да увърташ, не прави тънки сметки както нашия бай Ганьо, който не че вярва като онези прости хорица, ама сегиз-тогиз удря по едно кръстене, нали си спомняте главата ,, Бай ганьо у Иречека". Алеко го е описал чудесно, според мен по-ясно за нас от апостол Петър:
,,Бай Ганьо, преди да почне обедът, начева да се кръсти, хем се усмихва, с което иска да покаже на стопаните, че той не е от онези простите хорица и не че дотам вярва, ама все не е лошо (с дявола сме добре, какво бива и на господа малко тамян да покадим - за зор заман).
- Аз съм леберал, от лебералната партия - пояснява той, - ама сегиз-тогиз удрям по едно кръстене, то не е зле, хора сме... "
Мисля, че и в двете случки има едно и също послание: Лицемерието във вярата ни. Мисленето, че можем да си купим спасение на части, дай ми двеста грама прошка, моля. Че е възможно да избираме парчета от тортата, че може да сме добри, но към когото пожелаем. А в евангелието отново изрично е казано: "Защото, ако обичате само ония, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците? И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците?" Матея, 5: 46-47
Сега по Коледа ще се озовем отново в подобни ситуации. Ще даряваме на бедни, но не и на просяци, защото те са мафия, организирана, имат началници, които им прибират парите, знаете доводите. Ще даваме на българчета по улиците, но не на циганчета. Ще дадем на старите клошари, а младите да ходят да работят, бе, здрав, прав, пък седнал да ми проси. С подобни аргументи се сблъскваме всеки път, когато дойде време да решим кой заслужава помощ. И е донякъде обективно, все пак помощта е оскъдна, не може да има за всички. Ние трябва да избираме, нали така?
Мисля, че не е така. Точно затова е наказан Ананий. Не защото не дарява, ап. Петър му го обяснява много добре. И нивата, и парите са били негови, не е длъжен да помага, това е по собствена воля. За алчните и богатите, които не помагат, вече знаем, трябва да намерят начин да прокарат камилата през иглени уши, иначе горко им. Обаче за даващите е поуката тук, за тези, които в своята добродетелност носят пристрастие, лично доволство.
Ние не даваме, за да ни е приятно на нас. Даваме, за да помогнем на другите, дори да не са ни приятни. Иначе е просто духовна проституция, плащаме си за удоволствието да се чувстваме много добре, милосърдни и състрадателни. Към българчета, към мили старици, към синеоки и т.н.
Не знам, просто се замислих по темата, ей така. Коледа е, хубаво е, ще ми се да сме добре и добри към всички.
От фейсбук
Най-четени
-
Галерия Лили Иванова жертва на политически сблъсъци в Чили през 1973 г. Публиката я взема за рускиня и я освирква
Накрая я изпращат с овации, бис и награда На рецитала пее и Хулио Иглесиас Само 3 дни след сватбата си с Янчо Таков през 1973 г. Лили Иванова заминава за участие на музикалния фестивал във Виня дел
-
Ти си комплексар!
1. Имаш айфон за 2000 лева (но не говориш по него, а само „чукваш", за да не се набутваш) 2. В заведение винаги слагаш ключовете от колата си върху масата (да е ясно на всички, че баровците карат BMW
-
Любимите ми 50 книги
Разпределил съм ги по възрастови групи. Започвам с първите – книги, които са ми били любими, преди да навърша 10 години: 1. Шарл Перо - Приказки Най-добрият старт на пътешествието в света на книгите
-
Галерия Честит да си! Съдба моя!
Днес мажоритарният собственик на "ПФК Левски" и голмайстор №1 в историята на клуба Наско Сираков празнува своя 62-ри рожден ден. Неговата любима жена Илиана Раева му направи честитка и в социалните
-
Кой постъпва честно, не живее лесно
"Кой постъпва честно, не живее лесно. Кой излезе прав, не излиза здрав. Кой душа не продава, той имотен не става." 102 години от рождението на Радой Ралин