Пробив на д-р Стамен Григоров 22 години преди пеницилина
- Още в първите години на XX век българинът предрича успеха на пеницилиновите гъбички в лечението на туберкулоза
- Салман Ваксман формулира понятието точно преди 80 години. През кариерата си изобретява около около 20 такива медикамента
Срещу първия съвременен антибиотик - салварсан, изобретен в Германия, се надига сериозна съпротива. Причината се корени в това, че се прилага срещу сифилис. Религиозните консервативни среди в първото десетилетие на XX век смятат болестта за божие наказание и не са съгласни тя да се лекува.
Освен това по време на опитите умират много животни, върху които германският химик и Нобелов лауреат Паул Ерлих изпробва препарата. Успешният му експеримент е чак 606-и поред. Няколко души също загиват и той е обвинен, че стъпва върху трупове и че забогатява прекалено.
Ученият си отива 5 години по-късно, без да разбере
колко употребяван ще стане антибиотикът му. А много скоро след началото на прилагането му откриват, че при малки дози болните стават резистентни към него и той не им действа.
Според учените този тип медикаменти са променили драстично медицината и са удължили средната продължителност на живота с 23 г., въпреки страничните ефекти, съобщава сп. "Сайънс Дайрект". Разбира се, те не са единственият фактор хората да умират на по-достолепна възраст.
Но преди антибиотиците хората често са си отивали от бактериални инфекции. Има статистика, че 90% от заболелите деца с бактериален менингит не са оцелявали. А оживелите са страдали от тежки и трайни увреждания - глухота или умствена изостаналост.
Баналните стрептококи в гърлото са приключвали понякога с фатален изход, а ушните инфекции са се разпространявали и към мозъка, което е водило до сериозни проблеми. Антибиотиците са помогнали и при други тежки заболявания - туберкулоза, пневмония, магарешка кашлица.
Истинският бум започва след откриването на пеницилина. Първоначално с естествени съставки. Официално науката казва, че това става през 1928 г. Но 22 г. по-рано българинът Стамен Григоров изнася доклад пред академичния съвет на сп. "Ла прес медикал" в Париж, че пеницилиновите гъбички може да лекуват инфекциозни болести и по-специално - върлуващата у нас туберкулоза. Той подкрепя твърденията си с данни от изпитвания върху хора и усилията му са високо оценени. А по време на Балканската и после при Първата световна война забелязал, че
войниците, които са яли пълен с гъбички мухлясал хляб, не са се разболели от холера
Така изследванията му се потвърждават.
От онзи момент докъм 50-те години на XX век антибиотиците са в своя разцвет, но постепенно хората развиват лекарствена резистентност заради прекалената им употреба.
Древните жители също са се опитвали да правят антибиотици от естествен произход. Следи от тетрациклин са открити в кости в оазиса Дахле в Египет. И от други находки от Древния свят става ясно, че тогавашните жители около Средиземноморието са използвали специално подбрани плесени и растителни вещества за лечение на инфекции. В нубийските мумии в днешен Судан са установени значителни нива на тетрациклин.
Предполага се, че негов източник е бил видът бира, която са пили
Тетрациклин имало в зърното, от което е произведена. В състава ѝ е бактерия, подобна на плесен, известна като стрептомицес. Учените са категорични, че древните са познавали процеса на ферментация и са произвеждали напитката съзнателно, както и са я употребявали редовно. Тетрациклинът се свързва с калция и се натрупва в костите.
Англосаксонска рецепта отпреди 1000 г., открита преди 4 г., също показва, че по този начин са се убивали стафилококи и на хиляди километри от Древен Египет и Древна Гърция.
През XX век започват да разработват антибиотици на базата на разликата в цветовете на бактериалните и нормалните клетки. След Ерлих идва пак германски учен - Герхард Домаг, бактериолог в "Байер", който произвежда пронтосил, за да спаси ръката на дъщеря си от ампутация. Той печели Нобелова награда за медицина, но отказва да я приеме, защото
управляващият тогава в Германия Хитлер забранява.
Но най-голямо значение има откритието на пеницилина, който шотландският лекар и микробиолог Александър Флеминг наблюдава върху мръсна каменна чиния. Той лекува войниците по време на Първата световна война и установява, че използваните антисептици до онзи момент само влошават положението на ранените.
Докато прави опити в лабораторията, Флеминг вижда, че една бактерия е попаднала върху плочата и като я смесил с носен секрет, забелязал, че тя расте бързо. После добавил физиологичен разтвор и сълзи, като карал лаборантите да пият лимон, за да се набавят достатъчно. Видял, че жълтият цвят на заразения с бактерия секрет се избистря, щом попадне в солената течност. Започнал да експериментира с кръв, сперма, храчки, гной и яйчен белтък. Така открива лизозима (естествен антибиотик в състава на секрети като сълзи, слюнка, кърма, но с ограничен лечебен ефект – б.р.).
Продължава с изследвания на стафилококи. Един ден се връща в лабораторията след уикенд със семейството си в провинцията.
Преди да замине, е засял стафилококите върху специални плочи с култури. Забелязал, че една от културите е
замърсена с гъбички, около които колониите от стафилококи са изчезнали,
докато на други места са останали. Така идентифицира плесента пеницилиум (род гъбички, някои от които произвеждат пеницилин – б.р.).
Впоследствие медикаментът е пречистен и доразработен. Структурата му е разгадана чак през 1945 г. от Дороти Ходжкин след дълъг научен дебат.
Действието на някои микроби и гъбички е описано много преди откриването на пеницилина. Един от първите, които
описват използването на мухъла срещу инфекции,
е Джон Паркинсън през XVII век. Същото е правил и Луи Пастьор. Той предполага, че бактерии могат да убиват други бактерии, като отделят определени вещества, съобщава сп. "Сайънс Дайрект". Но първата клинична употреба на антибиотик е през 90-те години на XIX век, като се използва екстракт от бактерията Pseudomonas aeruginosa. Наречен е пиоцианаза и е използван и в началото на следващия век.
Терминът "антибиотик" (от древногръцкото "анти" - против, и "биос" - живот) е въведен от Салман Ваксман. Роденият в днешна Украйна в еврейско семейство, но работещ впоследствие в САЩ микробиолог формулира познатото понятие точно преди 80 години - през 1943-а. През кариерата си той успява да изобрети около 20 антибиотика. Между тях е стрептомицинът, който се използва успешно при лечението на туберкулоза.
Голяма част от антибиотиците, създадени между 1945 г. и 1978 г., са на основата на стрептомицините - бактерии, които се съдържат в почвата. Има много теории защо произвеждат толкова антибиотични вещества, пише сп. "Сайънс Дайрект". Най-вероятното обяснение е, че
действат като химически оръжия, за да убият конкуренти в почвата и да я защитят.
След 50-те години започва масово производство на антибиотици. Професионалистите знаят, че те не помагат срещу вирусите на обикновения грип и настинката, както и срещу гъбички, но както се оказва, употребата им все повече се увеличава. Особено в България.
Най-четени
-
Галерия Лили Иванова жертва на политически сблъсъци в Чили през 1973 г. Публиката я взема за рускиня и я освирква
Накрая я изпращат с овации, бис и награда На рецитала пее и Хулио Иглесиас Само 3 дни след сватбата си с Янчо Таков през 1973 г. Лили Иванова заминава за участие на музикалния фестивал във Виня дел
-
Ти си комплексар!
1. Имаш айфон за 2000 лева (но не говориш по него, а само „чукваш", за да не се набутваш) 2. В заведение винаги слагаш ключовете от колата си върху масата (да е ясно на всички, че баровците карат BMW
-
Любимите ми 50 книги
Разпределил съм ги по възрастови групи. Започвам с първите – книги, които са ми били любими, преди да навърша 10 години: 1. Шарл Перо - Приказки Най-добрият старт на пътешествието в света на книгите
-
Галерия Честит да си! Съдба моя!
Днес мажоритарният собственик на "ПФК Левски" и голмайстор №1 в историята на клуба Наско Сираков празнува своя 62-ри рожден ден. Неговата любима жена Илиана Раева му направи честитка и в социалните
-
Кой постъпва честно, не живее лесно
"Кой постъпва честно, не живее лесно. Кой излезе прав, не излиза здрав. Кой душа не продава, той имотен не става." 102 години от рождението на Радой Ралин