Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Четирима министри на правосъдието бяха на дискусията - Крум Зарков, Надежда Йорданова, Атанас Славов и Екатерина Захариева (от ляво на дясно).
Четирима министри на правосъдието бяха на дискусията - Крум Зарков, Надежда Йорданова, Атанас Славов и Екатерина Захариева (от ляво на дясно).
  • Експeртите предупредиха депутатите, че повечето текстове са за Велико НС, а някои е най-добре да оттеглят
  • С 5 на 3 гласа комисията по конституционни въпроси предложи на парламента за гласува на първо четете проекта за промени в основния закон

Промените в основния закон на страната, внесени от 166 народни представители от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС, отнесоха много повече критики от магистрати, съсловни организации и учени, отколкото одобрение при обсъждането им на първо четене в комисията по конституционни въпроси. Чуха се дори мнения предложенията да бъдат оттеглени. Имаше и предупреждения, че някои от текстовете може да се гласуват само от Велико народно събрание, а други влизат в противоречие с решения на Конституционния съд.

“Нещата могат

много да бъдат

подобрени

Ако отделните гилдии се опитат да разговарят и го постигнем в следващите седмици, можем да имаме баланс и много добър резултат. Мисля, че ще постигнем консенсус”, внесе оптимистична нотка в дебата шефът на комисията Радомир Чолаков от ГЕРБ.

Промените в конституцията са в парламента от края на юли. Първото гласуване в зала, което се очаква да е в петък, ще е по принцип. За да мине проектът, “за” трябва да са минимум 160 депутати. Тогава той започва да се движи по т.нар. бавна писта, т.е. най-рано след 2 месеца и най-късно след 5 ще е гледането на второ четене, което вече е текст по текст. Предложения за промени се правят между двете четения. Третото е гласуване в цялост. “Упражнете цялото си влияние и поискайте да е пет месеца”, призова Чолаков.

В дебата в комисията във вторник се включиха от президентството, Висшия съдебен съвет, прокуратурата, омбудсманът, Висшият адвокатски съвет, съсловните организации на съдиите и прокурорите, конституционалисти. Щекотливият въпрос за националния празник изобщо не беше споменат.

“Промяната по отношение на служебното правителство изисква Велико НС”, обяви проф. Емилия Друмева. Тя представляваше президентската институция. В проекта значително се орязват правата на държавния глава по отношение на служебното правителство.

Предвижда се той да избира служебен премиер измежду шефовете на парламента, КС и БНБ. Проф. Друмева попита как президентът ще избира измежду тези три длъжности.

Конституционалистите Благовест Пунев и Екатерина Михайлова
Конституционалистите Благовест Пунев и Екатерина Михайлова

Против се обявиха и професорите Екатерина Михайлова и Пенчо Пенев. Според Михайлова шефът на КС

няма как да е

служебен

премиер поради

несъвместимост, шефът на парламента пък е политическо лице и означавало да не участва в изборите.

Критики от всички посоки получи и предложението тримата големи в съдебната власт - шефовете на ВКС, ВАС и главният прокурор,

да не се

назначават с

президентски

указ

Според Друмева това ги принизява до обикновени административни ръководители. А представляващият ВСС Боян Магдалинчев го определи като “накърняване на баланса между властите”. Часове преди дискусията съветът призова депутатите “сериозно да преосмислят предложенията за промени в конституцията, защото ако бъдат приети в този вид, ще доведат до неизчерпаеми проблеми за съдебната система”.

Кадровият орган е особено критичен към предложението за

премахването на

пленума на ВСС

и създаването на два отделни съвета - на прокурори и съдии. Ако парламентът приеме тази промяна, би надхвърлил правомощията си, защото те са от компетенцията на Велико народно събрание, предупреди Магдалинчев. И според проф. Пенев не може обикновено НС да направи тази реформа.

Според Съюза на съдиите разделянето на ВСС било добра идея - утвърждава се съдийското самоуправление. Но все пак трябвало да има нещо като пленум, “който да заседава един-два пъти в годината по важни въпроси като програмното бюджетиране например”.

Според зам. главния прокурор Мария Павлова това предложение не е съобразено с решение на КС от 2003-а. Премахването на пленума и създаването на два независими съвета на съдии и прокурори ще доведе до увеличаване на администрацията и на разходите. Павлова обясни и че прокуратурата не е съгласна в прокурорския съвет 6-има да са от парламента, а само 3-ма от професионалната квота. Това предложение в проекта всъщност получи отпор от всички, поканени на дискусията. Светлана Жилова от Съюза на съдиите предупреди, че така

се засилва

политическото

влияние -

тревога, изразена и от останалите участници.

Радомир Чолаков и Георги Пирински
Радомир Чолаков и Георги Пирински
Много гласове се чуха и срещу орязването на правомощията на главния прокурор и избирането му само от прокурорския съвет по предложение на министъра на правосъдието. “От 2017 г. са се сменили 11 министри на правосъдието”, напомни Павлова. Самата тя преди години също беше служебен министър.

Главният прокурор трябва да се избира от всички в кадровия орган, смятат и от Съюза на съдиите. Подкрепят шефовете на ВКС и ВАС да се избират само от съдебния съвет. “Крайно време е

да се разбие

клишето за

тримата големи. Не можем да търсим правна симетрия между главния прокурор и председателите на ВКС и ВАС”, обясни Жилова. А в прокурорския съвет било добре да влезе и съдия.

Ясен Тодоров, който представлява следователите, пък съзря като цел на промените изваждането на прокуратурата от съдебната власт.

Дори предложението, което по принцип всички подкрепят - индивидуалната конституционна жалба, понесе много критики. В текста няма никакви филтри, посочи проф. Емилия Друмева. И излизало, че “всеки ей така, без правен интерес” ще може да се обърне към Конституционния съд за който закон поиска. В този си вид текстът не може да остане, допълни проф. Екатерина Михайлова. Тя обърна внимание на депутатите и че не им е мястото на регулаторните органи в конституцията.

“Добре ли е този законопроект да бъде внесен в този момент”, попита Георги Пирински. Бившият шеф на парламента и проф. Пенчо Пенев бяха единствените двама автори на настоящата конституция, приета от Великото народно събрание, които участваха в дискусията за нейния ремонт.

След пет часа дебати, малко след 20 часа с 5 гласа "за" и 3 "против" комисията гласува да предложи на депутатите да гласуват на първо четене проекта за промени в конституцията.