Едва ли в историята ще се открие по-спорна личност от вожда на Октомврийската революция Владимир Илич Ленин, която да има толкова много оцелели паметници по света. Днес малцина си спомнят и за този в центъра на София. Както и че в продължение на поне две десетилетия той е бил неофициалната емблема на нашата столица. Днес точно там се издига монументът на София.

В миналото обаче колосалната статуя на руския лидер е използвана и като основното място за поклонение пред господстващата тоталитарна идеология. На него

редовно идват

да поставят венци

различни чуждестранни соцделегации, а при всяка визита на Леонид Брежнев у нас паметникът е задължителна спирка и за генералните секретари на КПСС и БКП - ненапразно зад гърба му е бил поставен надпис “Дружба от векове за векове”.

Първоначално, през 1990 г., гранитният гигант и околната площ са заградени с висока временна ограда, като част от строежа на бъдещата станция “Сердика” на метрото. Макар да е доста встрани от самия изкоп, следващата година се взема решение да бъде демонтиран, “защото пречи на строителството на метрополитена”. Затова

впоследствие е разглобен

и закаран в едно хале

в Илиянци на “Пластика СБХ” ООД. Работи се по тъмно. Първо свалят главата с кран и я отнасят покрита, защото се опасяват най-вече от протести на възрастни комунисти, разказват хора, живеещи наоколо.

”Някъде в началото на моя мандат, който започна през октомври 1990 г., беше прието решението за премахването на паметника. - разказва пред “24 часа - 168 истории” тогавашният кмет на София Александър Каракачанов. - Проблемът беше, че тогава БСП бяха на върха на силата си и имаше съпротива, но не посмяха много да се противопоставят по простата причина, че това е паметник на чужд деятел, а не на български - ако беше на Георги Димитров, вероятно щяха да се дърпат повече. Но след известно противопоставяне, в крайна сметка се разбрахме. Дали са го махнали по тъмно, не мога да кажа - за мен беше важно да вземем решение. В общинския съвет бяхме доста “шарени” - СДС имаше мнозинство, но не абсолютно, имаше и от БСП, и от БЗНС, оглавявани съответно от Тодор Модев и Георги Цветков. И двамата бяха разумни хора, затова нещата станаха съвсем културно. Една от причините беше, че в столичния съвет представителите на различните партии работехме сравнително добре.”

Но не само в края, а и от самото начало столичани и гости на столицата не я долюбват и се отнасят някак пренебрежително към импозантната статуя, по-скоро като към неизбежно зло. Така вместо с някакво величие, монументът, посветен на чужда идеология, не е оставил някаква

особена следа в

масовото съзнание

и е запомнен по-скоро с различни анекдоти. Един от най-известните е приписван на обичания сатирик Радой Ралин и гласи: “Сега със всичко вече сме във тон - щом Ленин сочи “Шератон”, като се има предвид отсрещната сграда на гранд-хотел “Балкан”, която през 80-те години е взета от прословутата американска верига. Епиграмата е причина и за малко объркване - заради нея много хора погрешно си мислят, че вождът на пролетариата е бил с вдигната ръка, която сочи напред, както е на повечето изображения в цял ръст. Но истината е, че софийският му паметник е с прибрани ръце.

Сериозно безпокойство предизвикват археологически разкопки в близост до монумента в началото на 80-те години на ХХ век. Тогава учените разкопават пространството на мястото на бъдещата Външнотърговска банка (сега сградата на "Уникредит Булбанк").

“Работихме под ръководството на Магдалина Станчева от Музея на София и бяхме слезли на около 4 метра в изкопните работи, където

намерихме част

от крепостната стена

на Сердика - разказва В.В., работила като археолог на обекта в периода 1982 - 1983 г. Тъкмо бяха дошли патоанатоми от “Пирогов” да помагат като бригадири на обекта. Изведнъж на място пристигнаха няколко черни лимузини “Чайка” със знаменца от тогавашното съветско посолство. От тях излезнаха 5 - 6 “другари” с черни костюми и както се оказа, бяха доста наострени, защото си помислили, че паметникът на Ленин е подкопан и ще падне. Затова говориха с ръководителя на обекта, която разсея притесненията им.”

Самият монумент е издигнат през 1971 г., но малко след завършването му, още в началото на 70-те, в центъра на София се разиграва трагикомедия. Посред бял ден млад поляк, облечен като хипи, според тогавашната мода, постила малко килимче пред паметника на Ленин в София и започва да се моли. Бие чело пред статуята, както би го направил правоверен мюсюлманин. Милиционерът, който охранява монумента от специална будка до мебелния магазин “Явор” първоначално е стъписан от необичайната гледка. Но бързо се окопитва и веднага притичва. За секунди се поколебава, но веднага след това започва грубо да дърпа нахалния чужденец.

Но полякът се брани и на развален български обяснява: “Почкай, аз се моля! Нали това е ваш бог? Аз почитам всички богове и затова се моля и на него.”

Представителят на атеистичната власт обаче не се трогва изобщо, а след малко към усилията му да се справи с нелицеприятната ситуация се присъединяват и повикани по радиостанцията негови колеги. С дружни усилия те най-после успяват да набутат “смутителя на социалистическия ред” в милиционерската патрулка.

За някои може да е много странно, но и създателят на статуята на Ленин

също го е смятал

за божество,

при това още от детските си години. Негов автор е именитият съветски скулптор Лев Кербел. В едно свое интервю роденият точно на датата на Октомврийската революция творец разказва: “Когато В. И. Ленин почина, бях малко над шест години.

Възрастните плачеха -

дядо, майка

Тогава Ленин беше повече от Бог. Бях толкова впечатлен и започнах да рисувам. Копирах от снимка от списание “Красная нива” как Ленин лежи в ковчег. Приятел на баща ми видя рисунката и каза: “Слушай, ти я нарисува страхотно!” Сигурно оттам е започнало всичко.”

Лев Кербел е автор на повече от 70 паметника и мемориала, издигнати в много градове в тогавашния СССР и в чужбина. Творенията му включват статуи на Маркс, Ленин, Юрий Гагарин, изпратени от съветското правителство като

подаръци на

различни страни

По същия начин бележитият съветски и руски скулптор изпратил в София първо малък макет, по който по-късно са направени копия от витошки гранит и мрамор. Истинският паметник, издялан на място, е тежал най-малко 250 тона.

Кербел, който е от еврейски произход, е роден в село Семьоновка в Черниговска губерния. Творческият живот на Кербел започва под щастлива звезда - през 1934 г. печели награда от Комсомола за барелеф на Ленин. Тогава го забелязва не друг, а Надежда Крупская - съпругата на Ленин, и му дава препоръки.

По време на Втората световна война Кербел помага за изграждането на отбраната за битката

при Москва, след това служи в Северния флот, придобивайки известност като военен художник. След войната кариерата на Кербел тръгва с широк спектър от комисиони.

През 50-те до 70-те години на миналия век Кербел извайва много портрети на съветски и чуждестранни интелектуалци: писателя Борис Лавреньов, цигуларя Давид Ойстрах, канадския духовник Джеймс Ендикот, Джакомо Манзо (скулптор) и Пиетро Ордженто (оркестров диригент) от Италия. Друг пример за скулптурите на Кербел е паметникът на Ленин в Хавана, Куба. През 1976 г. Съветският съюз подарява на Шри Ланка паметника на Соломон Бандаранайке, покойния министър-председател на страната, изваян също от Кербел.

Докато някои отхвърлят творбите на Кербел като форма на плоска комунистическа пропаганда, самият автор казва, че винаги се е интересувал повече от изкуството, отколкото от политиката. Сега много хора гледат с носталгия към малкото му останали статуи, особено в Кемниц (Германия), където е бюстът му на Карл Маркс, наричан “Главата”. Сред паметниците на гробовете на съветските войници, внимателно съхранявани в Германия, са и скулптурите на Кербел в Берлин.

Когато Сталин умира, заедно с други свои колеги младият скулптор е изпратен да направи

посмъртна маска

на вожда

Младите артисти са въведени в залата по тайни подземни проходи. Работата се извършвала през нощта, а едва на сутринта са пуснати хората, които идват да се сбогуват с “бащата на народите”.

Лев Ефимович си спомня: “Работих усилено цяла нощ, разбира се, бях много притеснен - от време на време идваха високопоставени хора: Хрушчов, Каганович, Микоян. Дори

Берия блесна с

очилата си през рамото ми,

любопитен да надникне какво правя там.”

Тайната полиция на НКВД веднага отнема творбите на художниците, но пет години по-късно композицията “Сталин на смъртния си одър”, вече отлята в бронз, е върната на Кербел.

Той стана автор на паметника на загиналите подводничари на атомната подводница “Курск”, който е инсталиран в Москва. През последните години от живота си Кербел е вицепрезидент на Руската академия на изкуствата.

Въпреки че е любимец на тоталитарната власт и

получава космически

хонорари при комунизма,

Кербел изпада в бедност след политическите промени в Русия. Според мемоарите на художника Михаил Шемякин, през 90-те години източникът на доходи на скулптора, който е бил милионер в съветската епоха, е изпълнението на надгробни плочи за членове на организирани престъпни групи: “Миша, срам ме е да го призная. Всеки ден чета вестници, некролози - кой от момчетата е застрелян. И когато видя, че някой е убит, се радвам, защото знам, че момчетата ще дойдат при мен и ще поръчат надгробен паметник” - казва по този повод Лев Кербел в свое интервю с Шемякин.

Скулпторът умира на 86-годишна възраст през 2003 г. и е погребан на Новодевическото гробище в Москва.