Тече третото действие на лицемерната драма между Радев и "партиите на промяната"
Да се твърди, че Радев е бил на страната на "промяната" означава удобно да се забравя кога и защо обитателят на Дондуков вдигна юмрук срещу "мутрите" и срещу "мафията". Това се случи веднага след като прокуратурата влезе в офисите му за проверка книжата на президентски съветник, заподозрян в дейност в полза на чужда държава. (Е, за Радев и екипа му тази държава може и да не е била "чужда"...) До този момент Радев винаги бе демонстрирал предпазлив неутрализъм и примирение с политическото статукво.
"Партиите на промяната" припознаха Радев за свой съмишленик и съратник изцяло "по сметка". Да се твърди, че са вярвали на неговата "алтернативност" е чисто лицемерие от тяхна страна. Дори тандемът Петков - Василев, който дължи политическата си кариера на Радев винаги се е ослушвал за най-ранна възможност да се еманципира от него - особено след като получиха достъп до властта чрез четворната коалиция. Що се отнася до Демократична България - Радев бе удобен инструмент и спътник, включително за разчистване на терена на вътрешнопартийните - вътрешнокоалиционните борби, като например появата на съдията Лозан Панов като президентски кандидат.
Сега тече третото действие на лицемерната драма между Радев и "партиите на промяната". Те са покрусени от това, че доскорошният им съюзник се е сближил с Бойко Борисов. Всъщност Радев не се сближава или разделя с когото и да било. Неговата основна цел от самото начало е да постигне статут на неоспорвана еднолична власт. За тази цел винаги е бил готов да се побратими - за кратко - с когото и да е, стига това сближаване да го доведе по-близко до жадувания резултат. В случая с "партиите на промяната" и двете страни имат възможността да изпитат взаимно задоволство от постигнатите резултати.
Радев - защото чрез формирането на два противопоставени и равнопоставени партийни лагера в българската политика, парламентарният процес е напълно блокиран. До 2020 г. парламентарната демокрация бе застрашена от практически пълната хегемония на партия ГЕРБ, печелеща мандат след мандат в една политическа ситуация, в която олигархичният кръг зад властта не допускаше появата на пълноценна партийна и политическа алтернатива. След 2021 г., парламентарната демокрация е още по-силно застрашена поради ефекта на мащабна фрагментация и взаимно обезсилване на парламентарните фракции, откриващи неограничени перспективи за концентрация на еднолична и почти безконтролна президентска власт.
Но "партиите на промяната" също имаха голяма полза от краткото, но съдържателно партньорство с обитателя на Дондуков. В качеството си на ментор, Радев акушира раждането на партия Продължаваме промяната с предварително определени лидери и политически дневен ред. Шест месеца след като дойдоха на власт те се еманципираха от своя ментор, но услугата - все едно - бе вече направена. Благодарение на своето политическо сътрудничество и подкрепа за Радев, Демократична България напусна ролята на малка периферна партия на либералния център и се разшири до средна по мащаб политическа сила, притежаваща потенциал да играе роля на балансьор в политическия процес. Доколко ДБ упражнява пълноценно този потенциал е втори въпрос. Но ползите от партньорството с Радев са повече от очевидни.
Тъгата и роптанието за това, че Радев вече не е с "промяната", а се сближава със "статуквото" са неуместни. Радев винаги е бил евразийски проект и неговата позиция винаги се е определяла от това доколко поведението му го приближава или го отдалечава от мечтаната роля на мащабна еднолична власт, заради която и бе поставен на тази позиция през 2016-та. От друга страна, ПП и - особено - ДБ не могат да заемат друга позиция освен проевропейска и проатлантическа, просто защото ако завият на изток ще се окажат без избиратели също толкова бързо, колкото ако се сдружат с ГЕРБ или с ДПС.
Сътрудничеството между "партиите на промяната" и Румен Радев бе кратко, но плодотворно и за двете страни. Вярно - за България това сътрудничество се оказа най-меко казано задънена улица. Да се оплаква "завоят" на Радев към "статуквото" е лицемерно. Той би завил навсякъде, където му е изгодно. Важното е всички български партии и техните лидери да разберат, че амбициите на Радев за концентрирана еднолична власт са в пряк конфликт с интересите на българската парламентарно-демократична система и на тяхната роля в нея. Още един-два завоя - и ще станат излишни и никому ненужни...
От Фейсбук.
Най-четени
-
Галерия Лили Иванова жертва на политически сблъсъци в Чили през 1973 г. Публиката я взема за рускиня и я освирква
Накрая я изпращат с овации, бис и награда На рецитала пее и Хулио Иглесиас Само 3 дни след сватбата си с Янчо Таков през 1973 г. Лили Иванова заминава за участие на музикалния фестивал във Виня дел
-
Ти си комплексар!
1. Имаш айфон за 2000 лева (но не говориш по него, а само „чукваш", за да не се набутваш) 2. В заведение винаги слагаш ключовете от колата си върху масата (да е ясно на всички, че баровците карат BMW
-
Любимите ми 50 книги
Разпределил съм ги по възрастови групи. Започвам с първите – книги, които са ми били любими, преди да навърша 10 години: 1. Шарл Перо - Приказки Най-добрият старт на пътешествието в света на книгите
-
Галерия Честит да си! Съдба моя!
Днес мажоритарният собственик на "ПФК Левски" и голмайстор №1 в историята на клуба Наско Сираков празнува своя 62-ри рожден ден. Неговата любима жена Илиана Раева му направи честитка и в социалните
-
Кой постъпва честно, не живее лесно
"Кой постъпва честно, не живее лесно. Кой излезе прав, не излиза здрав. Кой душа не продава, той имотен не става." 102 години от рождението на Радой Ралин