Лично Тодор Живков разрешава на режисьора да ангажира 30 000 души за снимките на “Хан Аспарух” 

Защо Първия бил против “Време разделно” да се превърне в международен филмов проект

Въпреки емблематичните филми на Людмил Стайков "Хан Аспарух" и "Време разделно" най-много през годините е изписано за дебютната му лента "Обич". В него участва бившата му съпруга - отишлата си наскоро актриса Виолета Донева. Двамата се запознават в НАТФИЗ, където Виолета следва, а Стайков почти веднага й предлага брак. Разписват в гражданското без голяма сватба и започват работа по филма.

През 1972 г. лентата е посрещната възторжено от българската публика и критиката, печели и голямата награда на Московския кинофестивал.

За беда малко след това първородният им син Иво

още в родилното е заразен с тежко инфекциозно

заболяване. Разтревожените родители накрая стигат и до баба Ванга. Тя ги успокоява, че детето ще се оправи. Така и се случва. Стайков и Виолета обаче се разделят драматично и повече от 50 години не си проговарят.

Ако някога у нас е правена филмова мегапродукция - това е "Хан Аспарух" на режисьора Людмил Стайков. В създаването му са ангажирани над 30 000 души. Бюджетът е огромен за времето си, а парите са отпуснати лично с разрешението на Тодор Живков.

Хиляди са наети за логистиката и изработката на костюмите за филма. Снимките са всеки ден 11 поредни месеца. Само в масовите сцени край плевенското село Рибен участват 16 000 души. За тези кадри са събрани над 1200 коня с ездачите им от цяла България, както и каскадьори от Чехия, Полша и Унгария. Грандиозната битка е заснета с 6 камери, едната от които е качена на вертолет. Използват се абсолютно немислими за времето прийоми.

"Когато снимахме, не си давах сметка колко мащабно нещо правим. Исках просто да си свършим работата.

Усещах едно напрежение,

че наистина трябва да се получи добър филм", споделя Людмил Стайков. Той потвърждава и една дълго разказвана легенда за филма, че първоначално за режисьор е избран Вили Цанков, а за главната роля - Стефан Данаилов.

В крайна сметка работата по проекта е поверена на него, а младият хан Аспарух става Стойко Пеев. Целият снимачен екип обаче знае, че нямат право на грешки. Филмът ще бъде гледан под лупа, а ако има гафове, критиките ще са безпощадни.

Оригиналният филм е от три части. Това се оказва проблем за международното бъдеще на проекта. Към филма има голям интерес в чужбина, но никой не иска да излъчи три дълги части. Затова се създава по-кратка версия, макар режисьорът Людмил Стайков да има резерви.

"Оригиналният филм беше трилогия с три самостоятелни заглавия. Монтажът на съкратената версия беше с мое участие.

Дублажа направихме в Холивуд

Краткият вариант беше включен в програмата на един от най-големите световни кинофестивали - Монреалския, през 1985 година. Той влезе и в селекцията "16 избрани филма от цял свят" в рамките на фестивала в Токио, а Американският филмов институт го показа в Лос Анджелис. Филмът беше дублиран

в различни части

на света

и "проговори" на немски, френски, испански, хинди и други езици освен български и английски", разказва Стайков.

Той добавя: "И все пак аз се отнасям с известни резерви към този съкратен вариант. Дори се шегувах, че е клип, който трае час и 25 минути.

Тези мои резерви се споделяха и от други специалисти у нас и в чужбина, които познаваха и двете версии".

Болна тема за режисьора си остава другият му голям проект - "Време разделно". Лентата по романа на Антон Дончев и до днес буди много

противоречиви мнения

Според легенди от онова време авторът Дончев вярвал, че по неговия роман ще бъде реализирана западна екранизация, която ще бъде гледана в цял свят. Тодор Живков обаче забранява подобен проект.

Членове на партията съветват Тато да не дава зелена светлина на подобен филм с участието на чуждестранен екип. Подобен снимачен процес означавал много чужди лица на територията на Родопите, а по време на възродителния процес това щяло да е проблем.

Живков сам избира Стайков за режисьор на екранизацията на романа. За ролята на еничаря Караибрахим е посочен Йосиф Сърчаджиев. Макар да е една от най-емблематичните за него, след снимките той се дистанцира от филма, което създава напрежение между режисьора Стайков и актьора.

В интервю Сърчаджиев споделя, че не бил уверен в историческата достоверност на образа си. Поводът е една от най-драматичните сцени в киноепоса. Неговият герой Караибрахим отива на сватбата на Манол с красивата Елица, защото еничарят е ядосан, че непокорните българи не сменят вярата си доброволно, а вместо това се веселят.

Тогава героят на Сърчаджиев тръгва да тъпче хляба по трапезата.

“И в християнската, и в мюсюлманската религия не е прието да се стъпва

върху хляб,

както направих аз, защото това искаше ролята от мен”, разказа актьорът, което бе директен удар срещу режисьора на лентата.

И до днес в киносредите се носи легендата как като награда за двете си успешни продукции Стайков става член на ЦК на БКП, а след това и шеф на "Българска кинематография". Според самия режисьор обаче това му е донесло

повече негативи

в личен план,

а в професионален се е опитал да даде най-доброто за развитието на родното кино.

"Сега ми е мъчно, че не съм направил много от филмите, които бих могъл, заради обещания пред колегите. Когато поех Кинематографията, казах, че докато съм директор, няма да правя филм, за да не бъда заподозрян в използване на служебното ми положение.

Изпълних това обещание и за пет години не направих нито един, но това не само че не се забеляза, а се обърна и срещу мен. Аз съм ощетен с ненаправени филми", казва Стайков.

Според него филмите му са излизали на екран така, както е било неговото творческо виждане,

не заради

връзки

с властта,

а защото авторитетът му не позволява на никого да изисква промени.

"Като шеф на Кинематографията защитих много филми, но никога не съм го изтъквал, дори колеги след време разбираха какво съм направил за тях", казва Стайков.