Как скулпторът на Паметника на Съветската армия избяга от комунистическа България?
Докога тук ще стърчат жалони на робството и жестокостта, на неправдите и униженията, на страха и подозрението, пита творецът Любомир Далчев
Авторът на монумента искал той да е на по-дискретно място и много по-малък, но руснаците пожелали гигантски проект и посочили локацията
Септември 1979 г., един мъж, преминал 70-те, се качва на мерцедеса си заедно с най-близките си хора и потеглят за негова изложба във Виена. Той няма да се върне никога повече в родината си. Скулпторът Любомир Далчев, съпругата му Ана, синът Любомир и Петър напускат страната, в която творецът само за няколко десетилетия се е превърнал от носител на всички държавни ордени до обидното в онези години определение "проводник на упадъчната западна култура".
При закриването на изложбата си във Виена Далчев шокира всички присъстващи журналисти и колеги творци. Пред вестник "Ди Пресе" той обявява защо
не възнамерява да се върне в България,
както и че от Виена ще замине със семейството си за САЩ. Като причина посочва комунистическия режим в страната си.
В основата на това трудно решение и началото на поредица от събития, променили завинаги живота на твореца, се оказва един от най-мащабните проекти в творчеството му - Паметникът на Съветската армия, открит през 1954 година. Бурно дискутираният днес въпрос трябва ли монументът да се извисява в центъра на София, всъщност е поставен за първи път от неговия автор Далчев. Още когато подготвя проекта, той заявява, че трябва да бъде поставен "на по-скромно място".
Идеята за изграждане на паметник, който да изрази "освободителната сила на Съветската армия и вечната дружба между съветския и българския народ", се заражда още през 1944 година. Определено е и мястото за изграждането на паметника — там, където се пресичат булевардите "Драган Цанков" и "Пейо Яворов".
Под натиск на съветски архитекти обаче тази локация е променена. Налага се да се търси ново място в централната част на града.
На 4 октомври 1949 г. Министерският съвет с председател Васил Коларов приема ново решение за изработване на Паметник на Съветската армия. Планът е за постамент в централната част на града. Първоначално идеята е с по-малки скулптури. Впоследствие е решено те да бъдат по-масивни. Цялостният размер на монумента също е трябвало да е по-скромен.
Първоначално мястото на емблематичния днес паметник, извисяващ се в Княжеската градина, не е уточнено.
Съветският съюз обаче оказва натиск за издигането му
и настоява входът да бъде откъм булевард "Руски".
Първата копка е направена на 5 юли 1952 г., а при откриването през 1954 г. присъства и съветският маршал Сергей Бирюзов. Паметникът изцяло символизира "признателността на българския народ към Съветската армия освободителка", както е изписано на постамента. Вълко Червенков оглавява честванията по откриването му. В официалния ден част от творческия екип страни от тържествата. Причината е, че творението твърде много се различава от първоначалната идея. Неговата мащабност не кореспондира с творческите виждания на Любомир Далчев. Това е началото на отдалечаването му от социалистическите представи за изкуство.
Преломен момент е забранената като формалистична скулптура "Бунт", с която той окончателно скъсва с каноните на соцреализма. По-късно творбата е изнесена от България.
"С "Бунт" си имах доста разправии, критиците се нахвърлиха да ме унищожат - споделя творецът пред писателя Михаил-Милко Кръстев. - Тогава правителството поощряваше академичното разбиране на изкуството, прикрито като социалистически реализъм, останало още от времето на култа. Сега е по-друго, но тогава минавах за формалист. Дори свалиха от една изложба фигурата на поп Богомил, понеже била формалистична. Това ме обиждаше, разбира се, но не ми пречеше особено да си продължа в същата насока.
Като работех над "Бунт", нямах предвид конкретна личност, а оная съпротива у българина, онова чувство, което като във Вазовата "Грамада" се трупа камък върху камък, не можеш да го спреш, да го унищожиш, то е съпротивата на целия народ. И
затова го
представих
като една скала
Една от забележките срещу него беше, че видите ли, тази скала била анатомична. Ами анатомична е, казвам, защото е жива."
Постепенно Далчев се разграничава напълно от комунистическия режим. Така се стига до решението да емигрира в САЩ, макар и вече в напреднала възраст. Пред свои приятели споделял, че обича България, но животът го задушавал. След заминаването му отвъд океана дълги години у нас липсва информация за живота му. Но той продължава да се вълнува от случващото се. Така изпраща писмо до първия демократично избран кмет на София проф. Янчулев. То е публикувано в българската преса през 2004 г. - две години след неговата смърт в САЩ. Първоначално има известни съмнения дали е автентично, но по-късно синовете на Далчев потвърждават, че е писано от баща им.
"В печата, пък и устно комунистите се стараят с различни доводи да убедят
нашата
общественост
да не се поддава
на своите чувства
и възмущение и да запази паметниците, построени през времето на комунистическата диктатура. Това е намерението. Доводите са: тяхната голяма естетическа стойност и принос към българското културно богатство. И с това се изчерпва въпросът. Изпускат се съществени проблеми, от които зависи резултатът. Какво увековечават тия монументи? Националното самочувствие и гордост? Първо да помислим за моралното право на защитата и едва тогава за тяхната художествена стойност, ако я имат", пише Далчев.
В сбит разказ в писмото скулпторът разказва подробности за идеята и за самия строеж на паметника.
"Ръководител беше арх. Данко Митов. Арх. Ив. Васильов даде архитектурата. Тя има своите качества и неудачи: централното тяло е тежко и не се оправдава от реализираната скулптурна група (пеперудката) - едно хрумване на Иван Фунев, което голямото партийно жури хареса и наложи. За да има единство в украсата, Борис Ангелушев даде графични наброски – скици, от които скулпторите да се съобразяват и работят. Мара Георгиева и Васка Емануилова взеха централната, увенчаващата група – покровителството на съветския воин. Иван Лазаров, който впоследствие отпадна и бе заменен от посочения от партията Иван Фунев, взе посрещането на съветските войски. Васил Зидаров получи сцената от военните операции. Петър Дойчинов – организацията в тила. Аз взех "Октомври", спомня си Далчев.
За бързото изпълнение на проекта са наети помощници - току-що завършили студенти по архитектура.
"Те правеха етюди по натура, каквито са правили в академията, и ги пренасяха в композициите - разказва Далчев. - Фунев, Зидаров и Дойчинов идваха, за да одобрят направеното, без да влагат нищо свое,
никакви подобрения и промени
Това беше "социалистическият реализъм", който се приемаше. Моят "Октомври" беше върнат няколко пъти за поправки като "формализъм". Не се интересуваха от психология и динамика, искаха подробности и загладена повърхност, детайли, които премахват при отливане на композицията в бронз.
Най-голямата неудача е фигурата на комисаря, вмъкната като идеологическа необходимост, и която е катастрофа за устрема, постигнат в раздвижените стойки на действащите лица от антуража. И все пак
моята композиция се отделя рязко
от останалото
И тогава къде са творческите ценности и постижения в тоя голям паметник? И сега редно ли е на нашата българска земя още да стърчат паметниците – жалони на робството и жестокостта, на неправдите и униженията, на страха и подозрението?", задава още преди 20 години въпроси, актуални и днес, Далчев.
Защо според ДС Далчев е жертва на амбициозната си съпруга, четете в следващ брой.
Най-четени
-
Галерия Лили Иванова жертва на политически сблъсъци в Чили през 1973 г. Публиката я взема за рускиня и я освирква
Накрая я изпращат с овации, бис и награда На рецитала пее и Хулио Иглесиас Само 3 дни след сватбата си с Янчо Таков през 1973 г. Лили Иванова заминава за участие на музикалния фестивал във Виня дел
-
Ти си комплексар!
1. Имаш айфон за 2000 лева (но не говориш по него, а само „чукваш", за да не се набутваш) 2. В заведение винаги слагаш ключовете от колата си върху масата (да е ясно на всички, че баровците карат BMW
-
Любимите ми 50 книги
Разпределил съм ги по възрастови групи. Започвам с първите – книги, които са ми били любими, преди да навърша 10 години: 1. Шарл Перо - Приказки Най-добрият старт на пътешествието в света на книгите
-
Галерия Честит да си! Съдба моя!
Днес мажоритарният собственик на "ПФК Левски" и голмайстор №1 в историята на клуба Наско Сираков празнува своя 62-ри рожден ден. Неговата любима жена Илиана Раева му направи честитка и в социалните
-
Кой постъпва честно, не живее лесно
"Кой постъпва честно, не живее лесно. Кой излезе прав, не излиза здрав. Кой душа не продава, той имотен не става." 102 години от рождението на Радой Ралин