Д-р Сребра Родопска пише наръчник по имунизация, ползван и днес
Съпругът й е личен лекар на Георги Димитров
През 40-те години проф. Сребра Родопска вече е на специализация в Париж в института "Луи Пастьор”. В продължение на година изучава методите на производство на бактериални ваксини и серуми и сътрудничи за създаването на френска ваксина срещу туберкулоза.
Почти неописана в подробност
поради липса на достатъчно информация
е историята как Сребра Родопска, връщайки се в България, успява да пренесе парижки щам на живата ваксина у нас. След което я адаптира в лаборатория у нас. Откъслечни сведения потвърждават, че щамът е вкаран "нелегално". По това време не е имало и как да бъде по друг начин. В книга на Христо Михайлов "Борбата с туберкулозата" е описано, че екип на създадената в София лаборатория е получил
“препоръка”
от партията
и одобрение за използване на московския ваксинален субщам 374А.
Факт е, че замяната, която прави именно д-р Родопска, поевтинява много ваксината. Различни учени през годините са правили заключения, че по онова време трудно би било допуснато масово ваксиниране с ваксина без руско участие.
Новата БЦЖ ваксина се произвежда в малки серии,
като свойствата й се изпитват в лабораторни условия чрез въведени от д-р Родопска методи на контрол. С произведената ваксина започва пероралната ваксинация на новородени деца у нас.
Постиженията на д-р Сребра Родопска, която разработва щама за БЦЖ ваксината в България, са
високо оценени
в чужбина
през 60-те и 70-те години на миналия век, но не достатъчно в родината.
За постигнатия от нея научен резултат се заговори по-задълбочено едва преди година, когато няколко световни научни института публикуваха изследвания, в които се посочва, че смъртността от коронавирус в страните със задължителна БЦЖ ваксинация е много по-ниска в сравнение с държавите, в които тя се прави по желание или изцяло липсва.
Роднините на д-р Родопска разказват, че тя прекарва почти целия си професионален път в Научния институт по епидемиология и микробиология, както се казва държавното звено през 50-те години. Работи не само върху БЦЖ ваксината, тя е сред хората, които реално въвеждат в страната задължителния
имунизационен календар
Реалният й принос за науката продължава след разработването на българския субщам, защото тя описва в редица изследвания резултатите от имунизацията. Документира по години напредъка по отношение на ваксинирането на населението. Автор е и на първия медицински наръчник за приложението на БЦЖ ваксината в България, части от който се използват и до днес.
Защитава подробен доклад по темата по време на Първата техническа конференция върху БЦЖ ваксината в Женева през 1956 г.
Именно там получава международно признание. Мнозина учени от различни страни я поздравяват за подробния анализ по темата. По това време България е първата страна в Европа и втората в света след Япония, която въвежда задължителна имунизация срещу туберкулоза и бележи значителни резултати.
Най-четени
-
Галерия Как ДС празнуваше Великден
Милиционери броят и записват кой ходи на църква По времето на соца правят нощни забави, за да не влизат младите в храмовете Великден днес не е това, което беше
-
Галерия Мръсните тайни на Бг история: Опълченци слагат началото на Българската армия през 1878 г., честват я на Гергьовден от 1880 г.
Веднага след подписване на Санстефанския договор руският императорски комисар в България княз Дондуков-Корсаков пише писмо до император Александър II. С него иска разрешение 12-те опълченски дружини
-
Баща ми ми разказваше за Гунди. За мен беше като приказен герой
Не съм имал щастието да го гледам. Родил съм се в годината, в която той е загинал, но първите ми спомени за "Левски" са свързани с името Гунди. Когато баща ми ме водеше на Герена
-
Франко ди Маре среща в Босна детето си и отровата, заради която заболя от рак
Известният италиански журналист е в края на живота си заради вдишаните по време на войната в Сараево азбестови частици Милиони италианци са още в шок от новината
-
Традицията в България е лишена от религиозна същност, но е силна
„На такъв ден като Велика събота не може само за козунаци и яйца да си говорим. Дълбоко в себе нашенецът е практичен традиционалист, отколкото увлечен религиозно човек“