Ден на Европа, а не Ден на победата.

Става дума за събитие от 1950 г., а не от 1945 г. Обръщам внимание, че на 9 май 1945 г. България е все още окупирана от чужда армия държава. И ако ще си говорим за победа, то би трябвало да знаем, че за нас тя идва близо половин век след края на Втората световна война и по-точно след разпадането на държавата на нашите окупатори.

Добре е да помним, че Втората световна война имаше две фази: гореща и студена. Ние загубихме горещата война, но спечелихме Студената. И затова с право можем да се наречем победители. А от дистанцията на времето е очевидно, че най-голям победител, с най-голямо основание да празнува Деня на Европа, е Германия. Защото в края на Студената война тази държава се обедини, докато, както отбелязах, нейният враг изчезна от политическата карта на света. И е много хубаво, че ние, българите, отново сме заедно с германците в нашия Европейски съюз. Умен народ сме.

А на въпроса дали без Деня на победата би имало Ден на Европа отговорът е известен. И той е, че още през 20-те години на миналия век, т.е. преди Втората световна война, мнозина европейци, а не руснаци, като сред тях е и видният български учен проф. Иван Шишманов, отстояват идеята за Обединена Европа.

Говорят дори за Съединени европейски щати. Руснаците мечтаят, а и до днес е така, за разделена Европа, за Европа на "лагери", на държави "концлагери". Те също сбъднаха тази своя мечта след горещата фаза на Втората световна война. Така че, за тях "победата" означаваше нови военни авантюри (в Чехословакия, например през 1968 г., а днес и в Украйна). Означаваше завладяване и разделение, а не мир и обединение. Руснаците са военнолюбив народ и това е добре известно. Народ, който мрази другите народи и особено успелите европейски народи. Така че тях не ги търсете там, където става дума за мир.

От раждането на всяка идея до нейната реализация винаги минава известно време. В случая времето за реализацията на идеята за Обединена Европа е много кратко в сравнение с човешкия живот, например.

Само Бог да прости "съветския човек". Той се спомина. Също като югославянина. А ние, българите, не само сме живи и здрави, ами почти всяка година си провеждаме избори. Защото ни е широко около врата. Няма я вече примката на шията ни - съветската примка, руската юзда. Това е и нашата победа. Така че нека да е ясно: без Деня на Европа няма български Ден на победата.

Затова и днес ние, българите, ще празнуваме нашия Ден на Европа. Но аз, като представител на доказано толерантен народ, с любопитство ще наблюдавам как чужденци у нас и техни нашенски балалайки ще празнуват Деня на победата.

Но и да празнуват и да не празнуват все ми е тая. Техният "победител" умря през 1991 година. Лошо е да ти умре "победителят", но това е положението. И то е много европейско, че и натовско дори.

Затова и народът ни смело напред към светли европейски бъднини ще продължи да върви.

*От фейсбук