Най-големите губещи през 2021 г. вероятно ще бъдат развиващите се страни, пише „Файненшъл таймс“. На тях им липсват както икономическите ресурси за придобиване на достатъчно ваксини, така и здравни системи с капацитет за лечение на голям брой пациенти с COVID. Те също така не могат да си позволят огромните държавни субсидии, които са предотвратили масова безработица в Европа и САЩ. А тъй като търсенето на техните суровини е осакатено от рецесията на Запад и има малко помощ от богатите страни за облекчаване на големите им дългове, те могат да прибягнат до допълнителни блокировки.

Дори страни като Бразилия и Индия, които по-рано бяха между бързоразвиващите се, сега са изправени пред тежки времена. Много милиони бедни работници в неформалния сектор са принудени да се върнат в селата си и в крайните квартали,

за да се изправят пред масова бедност и дори глад

Междувременно Южна Африка, най-богатата страна в Африка, е закъсняла с поръчките на достатъчно дози ваксини. Все пак за да спре бързото нарастване на инфекциите, в крайна сметка тя прие мерки, като стана член на колективната програма COVAX. И въпреки че проектът има за цел да гарантира, че по-бедните страни няма да загубят достъпа до ваксини, изоставането е видимо и тепърва ще трябва да се постигат резултати.

В същото време богатите, особено САЩ, са се възползвали от огромни увеличения на фондовия пазар, предизвикани от „пандемичните успехи“ на компании като Amazon, Netflix и Zoom, и тази тенденция, изглежда, ще продължи. Големият въпрос за икономиката е дали през настоящата година потребителите със сигурни работни места и високи доходи ще се върнат към предишните си навици на харчене или ще запазят спестяванията си в условията на продължаваща несигурност.

За разлика от тях много хора, които са загубили работата или бизнеса си в обезсърчаващата обстановка на коронакризата, ще се борят да си намерят нова работа или да се върнат към предишните си нива на доходи. Тази тенденция важи с особена сила за секторите с ниски заплати като търговията на дребно и хотелиерството, които едва ли ще се възстановят напълно след пандемията. Освен това в тази група попадат предимно по-млади хора, жени и представители на етнически малцинства.

Неравенството може да се задълбочи, тъй като богатите правителства намаляват огромните субсидии, използвани за задържане на повече работници. В Европа, която успя да стигне до безпрецедентно споразумение за предоставяне на финансирана от ЕС помощ на държавите членки, които са най-засегнати от пандемията, напрежението относно размера на подпомагането и получателите вероятно ще продължи.

Във вътрешен план

преразпределението на богатство

и доходи чрез по-високи данъци може да даде на западните правителства повече ресурси за справяне с кризата на пандемията, но ще доведе до политически трудности в условията на продължаваща рецесия.

Така, според специалистите, може да се стигне и до социални вълнения, за които историята ни учи, че са едно от най-често срещаните последствия от предишни пандемии. В тази обстановка ни остава само да се надяваме, че този път модерното общество ще намери достатъчно механизми за да се справи с новите предизвикателства, както и достатъчно солидарност и мъдрост, за да преодолее грубите неравенства, породени от COVID-19, и да изгради един по-справедлив свят.