Китай инвестира милиарди долари в предприятия в чужбина, подпомагайки икономиките на много страни по света. В същото време всички държави, възползвали се от тези кредити, са имали финансови затруднения, когато дойде време за връщане на дълговете.

Основната причина е, че клаузите по кредитите са много трудни за изпълнение и договорите за тях се сключват при непрозначни условия.

На фона на тези новосъздадени зависимости пораженията от пандемията, която също дойде от "работилницата на света", може да ни се видят по-малко зло, алармират финансови експерти.

Още повече че в рамките на иницативата "Един пояс, един път" през последните години страни от различни части на света - от Африка и Латинска Америка до Югоизточна Азия и Западните Балкани - са взели сериозни суми от Китай. 

В тази ситуация опасенията от "дипломацията на дълговия капан", с която най-често се свързва Пекин, колкото и да са отричани и неглижирани от различни авторитетни институции, няма начин да не се възродят отново.

Затова според някои изследователи в близко бъдеще с погасяването на заемите ще видим как Пекин става все по-опортюнистичен и завзема активи в стратегически части на света.

Терминът “дипломация на дълговия капан” се появява за първи път в статия на индийския академик Брахма Челани в началото на 2017 г. и се използва широко в последните години във връзка с китайската политика. Според теорията страната кредитор умишлено отпуска прекомерен кредит на държавата длъжник, като по този начин я въвежда в капан с намерението да извлече икономически или политически отстъпки.

По тази причина някои обвиняват китайската дипломация в стремеж да изпълни заканата на диктатора Мао, че "след време земното кълбо ще се казва Китай!", но този път с финансови средства.

И наистина на практика неограничените финансови ресурси, с които разполага азиатският икономически гигант, го превръщат в агресивен играч на световната финансова сцена. Китай усилено предприема маневри за разширяване на глобалното си влияние и подкопава САЩ, констатира и доклад на американското разузнаване, публикуван този месец.

Обезпокоителното е, че последният случай е с европейска държава. Това лято Черна гора трябваше да направи първите плащания по кредит, който е взела от Китай през април 2019 г. за изграждане на част от магистрала. Сега малката балканска държава иска помощ от Европейския съюз, за да изплати дълга си. Въпреки че пътят, който се строи също от китайска компания, изостава с графика, държавната банка за развитие на Китай не предлага на Черна гора разсрочване при изплащането му.

Заемът от 1 млрд. долара, изтеглен по време на правителството на Мило Джуканович (сегашния президент на Черна гора - бел. авт.), се равнява на почти една пета от размера на цялата икономика на страната, но Брюксел даде отрицателен отговор на исканото финансово подпомагане.

"Всяка държава е свободна да определя свои собствени инвестиционни цели. Ние не можем да изплащаме заемите, които те вземат от трети страни", заяви по този повод говорителят на Европейската комисия Петер Стано, като отбеляза, че ЕС и без това вече е най-големият източник на финансова помощ за Черна гора.

В същото време някои членове на Европейския парламент се застъпиха за правителството в Подгорица.

"Би било напълно безотговорно, ако ЕС просто си затвори очите и не предприеме нищо - каза Райнхард Бютикофер, германски евродепутат, който работи по въпросите на китайското влияние. - Защо да ги оставяме сами в такъв отчаян момент?"

Магистралата, която трябва да свърже Сърбия с пристанищния град Бар, поскъпна многократно в процеса на строителството и в момента цената й е една от най-високите за подобно строителство в света - 23,8 милиона долара на километър.

С малко над 600 хил. души население балканската държава е член на НАТО и е кандидат за членство в Европейския съюз. Това прави страната особено ценна цел въпреки малката й площ, тъй като Китай се стреми към влияние, с което да оказва натиск върху страни, които са част от западните институции. А основен акцент е контролът на Пекин върху важни елементи от европейската инфраструктура като пътища, железопътни линии и пристанища.

Заемът е използван за плащане на част от магистрала до съседна Сърбия и нейното изграждане се разглеждаше като начин за рестартиране на икономиката, която е силно зависима от руските туристи и инвеститорите. Причината е, че Черна гора, която се отдели от Сърбия през 2006 г., отдавна страда от лошото състояние на своите пътища и железопътни линии.

Критиците обаче казват, че договорът, който е сключен с Китай, е издействан с допълнителни пари под масата за корумпирани чиновници и прави страната твърде зависима от геополитически участник, който все повече се очертава като съперник на демокрациите по света.

В същото време икономиката на Черна гора е силно разклатена и от пандемията. Туристите стоят настрана, а икономическият спад през 2020 г. според оценка на Международния валутен фонд е над 15%.

Сега страната се стреми да укрепи връзките си с Европейския съюз и да намали зависимостта си от Русия и Китай. Тя се присъедини към НАТО през 2017 г. и иска членство в ЕС веднага щом общността прояви желание да отвори клуба.

Все пак европейските власти заявиха готовност да помогнат на Черна гора, но търсят благоприятен начин да го направят, тъй като обвързването на помощта прекалено директно със заема би могло да породи политически трудности.

Страната се стреми към изграждането на тази магистрала от десетилетия и с основание я квалифицира като "проект на века". Пътят трябва да свързва Бар - най-голямото пристанище на Черна гора, със сръбската столица Белград - най-големия и икономически най-силния град в Западните Балкани. Освен всичко проектът е важен, защото тази магистрала ще даде възможност за по-добро икономическо и цялостно сътрудничество между Черна гора и другите европейски страни.