На 26 септември 1580 г. Франсис Дрейк, заедно с 59 души от екипажа си на борда на "Златната кошута", пристига в пристанището на Плимът (Англия). Така завършва едно от най-известните пътувания в световната история - епична 65 000-километрова обиколка на земното кълбо. Това е второто околосветско пътешествие, което изобщо е било извършвано някога, но за разлика от експедицията на Магелан, в този случай самият капитан - най-големият мореплавател на епохата, се завръща жив.

Дрейк е отсъствал от дома си в продължение на три години - срок достатъчно дълъг, за да бъде обявен за мъртъв от мнозина, между които е и съпругата му Мери, която вече се е сгодила за друг мъж.

Когато сър Франсис Дрейк се завръща в Англия през 1580 г., много въпроси, свързани с пътуването му, остават без отговор. Дневниците му са конфискувани и на хората му е забранено, под заплаха от смърт, да разкриват къде са били. Въз основа на новооткрити доказателства географът и морски историк Самюъл Болф реконструира майсторски историческата експедиция на Франсис Дрейк, изследвайки драмата около пътуването и предлагайки интригуващи прозрения за живота в морето през ХVІ век. Но твърдението на Болф за местонахождението на Дрейк през лятото на 1579 г. придава на книгата още по-голяма оригиналност. След интензивно проучване на картите от периода Болф със сигурност показва, че Дрейк е плавал чак до Аляска - много по-далеч от всички досегашни предположения. По този начин историята на забележителния мореплавател е пренаписана.

За англичаните той е герой, а за испанците, които претендират, че целият свят, включително и още неоткритите земи са техни - обикновен пират.

Личната вендета на Дрейк срещу испанците започва по време на мирно търговско пътуване до Новия свят. През 1568 г. Дрейк е служил при адмирал Джон Хокинс и е капитан на кораб на име "Джудит". Те са принудени от буря да влязат в испанското пристанище Сан Хуан де Улуа на около 25 мили от Вера Крус, Мексико.

Обещали им безопасно да ремонтират корабите си, испанците ги нападат без предупреждение. Завързва се неравна битка, при която Дрейк едва се спасява и след 4 месеца най-накрая стига до Англия. Само 100 от общо 400-те моряци в експедицията на Хокинс се завръщат живи. Много от пленените са изпратени в Испания и изгорени живи, а други са използвани като роби за гребци на испанските галеони.

Оттогава е дългото отмъщение на Дрейк, който започва да ограбва испанските кораби, натоварени със съкровища от Новия свят, дори атакува успешно тогавашната световна свръхсила в сърцето й - пристанището Кадис, като потопява общо 39 кораба (според испански източници - 25). След това като вицеадмирал участва успешно и в разбиването на Непобедимата армада в 1588 г.

Но когато през декември 1577 г. тръгва с 5 кораба и 164 души на околосветско пътешествие, мисията му е строго секретна. В онези години испанските шпиони са навсякъде - дори и в двора на Елизабет, затова първоначално дори и екипажът не знае къде отиват. А основната цел на експедицията е да отплава в Тихия океан и да намери западния вход на предполагаемия Аниански проток - връзка с Атлантическия океан по вода. След много премеждия той наистина пристига на тихоокеанското крайбрежие през септември 1578 г. с 1 кораб и 85 моряци на борда. Той успява да плени испански кораб с ветроходни карти на Тихия океан и това му позволява да отплава на север, за да намери прохода.

Според досега известните данни Дрейк достига по море до 48 градуса северна ширина, преди студът да го принуди да се върне обратно. Тогава намира удобно място за акостиране на брега на Северна Америка и там основава Нови Албион. След това, за да избегне среща с испанците, той решава да направи пълна обиколка на Земята.

На 26 септември 1580 г. Франсис Дрейк се завръща в Англия с огромно количество злато и сребро - по тогавашни изчисления заграбените съкровища биха стигнали за водене на война с испанците, от които са взети, в продължение на цели 7 години. Той веднага отива в Лондон, където кралица Елизабет I го приема с благодарност и почести. Те имат много дълъг личен разговор и той й разказва всички подробности от невероятното си пътуване.

Строгата тайна обаче все още е абсолютно необходима. Ако испанците някога разберат, че англичаните са основали колония в Новия свят, те биха направили всичко възможно да я унищожат. Едва след много време истинският обхват на неговото чудно пътешествие е разкрит пред обществеността. Този безстрашен акт на кралицата вбесява крал Филип II и той започва да изгражда своята "Непобедима армада“, за да нахлуе в Англия и да спре всяка британска колонизация на Новия свят.

Оттогава тръгват и споровете къде точно е слязъл на сушата и колко на север е достигнал великият мореплавател по тихоокеанското крайбрежие на Америка. Първите предположения се появяват още само около десетилетие след пътуването. Първоначално се смята, че той е стигнал не по-далеч от бреговете на днешна Северна Калифорния и после се е върнал назад, за да слезе на сушата някъде в района на залива на Сан Франциско.

През следващите столетия спорът става особено оживен, а след създаването на САЩ няколко района "воюват" за правото те да са мястото, за първи път посетено от сър Франсис. Кулминацията идва през 1937 г., когато в окръг Марин на Калифорния е открита месингова плоча с надпис, приписвана на Дрейк, която уж решава окончателно този дебат. Проблемът е, че тя е фалшива - оказва се, че металът, от който е направена‘ е съвременен. Но ентусиазмът покрай откритието е толкова голям, че навремето новината за фалшификацията едва си пробива път в местните медии.

В тези "мътни води" смело стъпва авторът на "Тайното пътуване на сър Франсис Дрейк", изд. „Дъглас и Макинтайър“ от 2011 г. В книгата Болф предлага убедителни аргументи, че Дрейк е отишъл много по на север - чак до Южна Аляска. Според канадския изследовател Нови Албион е основан на остров Ванкувър. По точно в залива на днешния град Комокс, намиращ се на източния бряг на острова. Така в светлината на новите доказателства се оказва, че не Джеймс Кук два века по-късно, а Дрейк е първият европеец, посетил Британска Колумбия.

Подобно на Дрейк и Болф демонстрира завидно ниво на упоритост в изследването си. Роден в Уинипег, той е израснал във Ванкувър. "Започнах да чета за ранното изследване на крайбрежието още в тийнейджърска възраст", спомня си той. - "Интересът ми се беше запазил от дълго време, но се върна наистина по време на двестагодишнината от пристигането на Кук през 1778 г."

По това време Болф е министър, отговарящ за тържествата, в правителството на Бил Бенет и нарежда да се ускорят програмите, свързани с подводната археология, като набляга, че трябва да се търсят доказателства за контакт преди Кук.

Шансът на Болф идва, когато получава съвет да изследва някои холандски карти от 16-и век, които изобразяват точно северозападното тихоокеанско крайбрежие. Благодарение на тях канадецът достига до извода, че официалните карти на пътешествието на Дрейк, в които липсват подробности, са били умишлено цензурирани. А кой друг освен Дрейк или членове на неговия екипаж биха могли да предоставят тази информация на близките си съюзници в борбата срещу Испания - холандските протестанти.

Така на английските карти пътуването на откривателя неслучайно е било изместено с 10 градуса ширина на юг. Подхождайки към проблема посредством картите, а не само чрез запазените описания, Болф усеща, че е направил решителния пробив.

"Картографията винаги се е използвала като вторичен източник, а не като "истински", основен писмен запис", отбелязва той по този повод. - Но в случая с Дрейк писмените записи са били много объркани."

Когато старите карти се сравняват със съвременните, се вижда, че те не показват калифорнийския бряг, а далеч по-сложния Вътрешен проход на Британска Колумбия, чийто характеристики стават разпознаваеми - от остров Ванкувър до река Фрейзър. И това важи не само за една или две карти, а за повече от 20, които могат да бъдат проследени до експедицията на Дрейк.

Нещо повече - по този начин се изясняват и други трайни загадки от експедицията, като например липсващите 7 месеца в средата на пътуването и озадачаващата точка в писмения разказ, при която Дрейк обръща на юг заради силния студ. На всичкото отгоре описанието включва и среща с плаващ лед и леден дъжд, каквито не е имало в Северна Калифорния от времето на последния ледников период, пресмята историкът.