Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

8,1 млн. лв. щети от свлачища през 2019 г. Защо във Вранча няма пропадания Италия е най-засегната от свлачища от страните в Европейския съюз.

 

В Европа най-голям проблем има Италия

Щетите от свлачища за 2019 г. са оценени на 8,1 милиона лева, но рекордьор е 2013 г. – със загуби на стойност близо 300 млн. лв.

България обаче е далеч от най-проблемните райони с потъвания в Европа. Данните от спътниците "Сентинел-1а" и "Сентинел-1б" показват, че най-сериозно е положението в Италия. Там в последните години има 110 загинали от пропадания, 145 ранени и близо 30 000 евакуирани. Критични са околностите на Торино и централната част на страната. Там срутванията се дължат на тектонски процеси и движения на земната кора.

Интересното обаче е, че терените в силно земетръсната планина Вранча изглеждат стабилни и данните не показват да потъват или да се издигат от 2015 г. насам, въпреки че румънските експерти предупреждават, че това е възможно.

“Наблюдавали сме, разбира се, и

района на Вранча

– обясни на въпрос на "168 часа" Делия Теляга от компанията "Терасигна". – Земетресенията във Вранча са дълбоки и средни по сила (поне в последните 5-6 години). Предполагаме, че това е причината ефектът им да не се отразява върху сателитните снимки за разлика от други страни като например Турция и Италия, където имаше много силни и плитки трусове."

В Норвегия точно преди Нова година в район на североизток от столицата Осло се срути земна маса и

загинаха 7 души

Предупреждение нямаше, въпреки че страната е намерила приложение в три области на спътниковите данни за пропаданията в Европа. Информацията се използва при покупка на жилища и застраховката им, при поддръжка на сградния фонд, както и при строителство на инфраструктура.

В скандинавската държава наблюдават всичките 5,2 милиона регистрирани сгради, за да разберат дали има движение под тях. Установяват, че

30 000 потъват

с повече от

30 мм на година

и 250 000 – с повече от 10 мм на година. Благодарение на информацията са предприели мерки за укрепването на рисковите постройки.

Собствениците могат да следят състоянието на жилищните кооперации и къщите си върху специални паспорти. В тях се описва дали в бъдеще се очаква свличане и прогнозно колко ще бъде то, както и какво е положението в съседните райони.

При продажбата и наемите на имоти норвежците вземат предвид данните за потъванията и

стабилните парцели са по-скъпи,

а тези върху подвижни терени струват по-евтино. Застрахователният бизнес също се интересува от подобна информация, за да знае какви пакети да предложи.

Не е ясно дали свлачището е старо, или е съвсем ново. У нас е установена зависимост, че по-големите пропадания на земни маси се активизират през периоди от 6 до 8 години, а плитките – всяка година, обясни доц. Христо Николов от Института за космически изследвания и технологии към БАН. Задействането им става през март-април и октомври-ноември заради дъждовете в комбинация с нестабилната почва.

Освен Черноморието друг район у нас, в който има множество свличания, е около река Дунав.

“Потъванията

между Видин и Никопол формират непрекъсната линия

- пишат в свое изследване доц. д-р Мила Атанасова от Националния институт по геофизика, геодезия и картография и доц. Христо Николов. - Активизират се при по-големи валежи." Данните също са анализирани от спътниците "Сентинел-1а" и "Сентинел-1б".

Повечето от свлачищата в района са с дълбоко разположена хлъзгателна повърхнина и обеми над 1 млн. куб. м. Освен дъжда и снега фактори за пропаданията са още ерозията от река Дунав и земетресенията от Вранча. Най-сериозна активност се наблюдава в свлачището край град Оряхово – регистрирано е придвижване от около 15 см.

Според доц. Николов и доц. Атанасова свлачищните процеси се активизират най-вече при почва със значително съдържание на глина или при слаби слоеве, леко наклонени към река Дунав.

Най-неустойчивата почва е льосът, който лесно се размеква

и разпада във вода, тъй като е съставен от прах с високо водно съдържание и макропори. Той пропада непрекъснато, като при това е възможно теренът да хлътне внезапно и рисково.

Опасни места са и проломите, където освен свлачища се проявяват и обрушвания на скални блокове.

Такива участъци

има в Родопите,

където наскоро 7 деца и четирима възрастни пострадаха, в Кресненското дефиле и Стара планина.