Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Градове със зла орис: Перник е побратимен с палестинската "столица на терора" и центърът за ядрени оръжия на Северна Корея

В световната история от време на време се появява място, което сякаш привлича към себе си непосилно количество странни явления. Един такъв причудлив град е Блек Ривърс Фолс в американския щат Уисконсин. Само за десетина години през ХІХ век

след поредица

от бедствия

той остава без жители.

Подобно на Перник, и американското градче започва развититето си бурно и скокообразно. Удобно разположено на брега на река по време на бума на дървопреработвателната индустрия, то привлича като магнит нови заселници, не само американци, а и много пришълци от Европа - предимно германци и норвежци. Бизнесът процъфтявал и животът бил приятен, но през 1890 г. се случва нещо, което предизвиква истински хаос. Първоначално, след няколко невероятно студени и мрачни зими всичко започнало със затварянето на няколко дъскорезници. Хората, които останали без работа, бързо изпаднали в окаяно положение на произвола на студа и глада. В тези тежки условия не закъснели и епидемиите от различни болести. Не стига това, а една пролет, когато снеговете рязко се стопили, огромно

наводнение опустошило района

Преди това доста приятен град, за който репортер на национален вестник веднъж бил писал: “Никъде в този наш голям континент не може да се намери по-желано място за живеене от Блек Ривър Фолс”, той се разпаднал толкова бързо, че се пуснали слухове за магьосничество и намеса на дявола. Гневът на природата, а и суеверният страх от свръхестествени зли сили довели хората до пълно отчаяние.

Нараснали случаите на насилие, побоища и престъпления. Постепенно се стигнало и до множество убийства, самоубийства, осакатявания, сякаш всички жители загубили ума си.

Описанията от онези години наистина говорят за нещо като масова лудост. Жена се запалила "за да се отърве от болките в гърба си", друга пък изпаднала в "мъртвешки транс" и по погрешка била погребана жива, а след като я изровили, видели, че е изгризала ръката си.

Имало и фермер, който обезглавил всичките си пилета, а след това изгорил и цялата ферма, защото бил убеден, че е обладан от Сатаната. Младо момче пък внезапно изпаднало в хипнотичен транс и онемяло за месеци наред. Дори световноизвестна оперна певица, която отскоро се била заселила в града, започнала да прави дъски за викане на духове и била хваната да се храни с живи пилета.

Според запазените описания масовата психоза

станала толкова силна, че цели тълпи от отчаяни хора се лутали по улиците, прерязвали гърлата на кравите, палели наред или чупели прозорците на къщите. Мнозина тичали и в общината с оплаквания, че "са обладани от демони и вещици." Една жена, която била убедена, че е преследвана от “дяволи”, събрала трите си деца, извела ги до езерото Сейнт Крой и после спокойно ги удавила едно по едно. В друг случай две млади момчета избягали от дома си, убили фермер, след което стреляли и по брат му, а накрая убили и полицай, преди да бъдат задържани.

Внезапно малко след настъпването на ХХ век

ужасите престанали

Като свидетелство за тях останали само изрезките от старите вестници, но и до днес не е ясно какво ги е предизвикало. Единствените запазени "обяснения" за поредицата от нещастия и до днес си остават "старо индианско проклятие" или посещение от самия дявол...

В Европа рекордът по тъжни събития се държи от италианското градче Колобраро. Италианците дори отказват да назовават името му, а полицията не наказва посетителите, които превишават скоростта по улиците му от страх да не бъдат прокълнати.

Слухове за новородени с две сърца и три бели дроба, подозрителни внезапни свлачища и автомобилни катастрофи сред руини, обитавани от духове, присъстват в страшните разкази за градчето.

Историята за проклятието е много стара и се свързва още с произхода на името му - на латински "колабер" означава змия, която е смятана за въплъщение на злото.

Въпреки че жителите му винаги говорели със страх за него, някои събития от началото на ХХ век сякаш

съживили

древното проклятие

Според градската легенда Биаджо Виргилио, жител на Колобраро и богат местен адвокат, който никога не е губил дело, един ден се изправил в съда и за да придаде тежест на мнението си по делото, рекъл: "Ако ви лъжа, нека този полилей падне на земята!" Тозчас огромният полилей се сринал на земята и макар никой да не пострадал, сякаш оттогава всичко тръгнало на зле.

Друга зловеща история от същия период се свързва с възрастна местна жителка, която била “вещица”. Някакъв антрополог, който изследвал проклятието и бил убеден, че то е причинено единствено от самовнушенията на хората, веднъж се обърнал към нея за помощ, но много скоро както той, така и екипът му станали жертва на необясними произшествия.

От този момент нататък Колобраро става известен като бърлогата на вещиците и местните започват да смятат, че злата поличба се разпростира само върху пришълците. А подобно на кукерите в Перник и там, само че през лятото, има фестивал, наречен "В къщата на мъртвеца", когато се изпълняват ритуали за прогонване на злите духове.

Една неизследвана възможност е нашият Перник да е получил проклятието си "по индукция". Бърз поглед в сайта на общината показва, че

миньорският ни град е побратимен

с някои доста странни места по света.

Един от тях е палестинският град Джанин, известен в Близкия изток с прозвището си “столицата на терора”. Едва ли има друг град в Палестинската автономия, който да предизвиква такова негативно отношение, особено в Израел. Причината е, че именно в него израелската армия е дала най-много жертви през последните десетилетия. А нападението над Джанин през 2002 г., което става тема и на популярен филм, е защото градът, към който има и бежански лагер, се беше превърнал в истинско гнездо на радикални ислямисти.

Вероятно заради сходната си близост до столицата на страната друг странен "побратим" на Перник е севернокорейския град Пхенсон. Всъщност по странно стечение на обстоятелствата Перник е и единствения град в света, който се е възползвал от тази официална близост с него.

Затвореният за външни посетители Пхенсон е построен през 1960 г. по поръчка на Ким Ир Сен като “Град на науката”. Впоследствие в него се развива и промишленост, но предимно за военни цели. Мястото, което е известно още като Силиконовата долина на Северна Корея, напоследък доби печална слава заради създадения през 1982 г. Център за изследване на атомната енергия.

Според южнокорейски източници между 5000 и 6000 души персонал са свързани с тези институции и се занимват с разработката на

ядрени оръжия

Смята се, че лабораториите към градския университет са и главните производители на химическо оръжие в комунистическата страна.

Към тази нерадостна поредица трябва да добавим и украинския Луганск. Градът, който наскоро стана център на сепаратистка република, също е известен с поредица от неблагоприятни събития в миналото. Два пъти преименуван на Ворошиловград, унищожен през войната и след това преживял ужасяващо наводнение.

Четете още:

1953: Пианисти и балерини бъркат бетон за язовир "Студена". Взривяват и църква

Прокълнатият Перник, където Левски не основа комитет