Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Живков към тайните фирми: Внос на ноу-хау от Запад и донт ноу на Изток

Москва беснеела, че не знае колко са постъпленията, за да ни продаде своя техника

След 1968 г. СССР се опасявал, че тази практика може да ни отскубне от Източния блок

Оглавявали ги предимно доверени офицери от ДС

Задграничните дружества, от чиито сметки през 1990 г. изчезнаха милиарди долари, са създадени през 60-те години с две задачи.

Едната е в държавата да влиза валута, а втората – да се “крадат” технологии

от Запада, тъй като очевидно системата на социализма не успявала да осигури стандарт на българите.

Тодор Живков устно заявил пред отговорните за външните дружества, че трябва да мислят за две неща: "Първата грижа на външнотърговските работници трябва да бъде как да има внос на ноу-хау от Запад и износ на донт ноу на Изток".

Постъпленията в регистрираните извън страната фирми не се отчитали в бюджета и така те оставали

извън контрола на Съветския съюз

Москва знаела отлично коклко са приходите в хазната, КГБ целенасочено събирал информация какви са печалбите на социкономиката ни. Съветските другари винаги имали план за каква сума могат да ни продадат машини и съоръжения и за България оставала минимална част от бюджета.

През 1969 г. се оказва, че България е първенец по брой задгранични дружества в целия соцлагер. На второ място е Чехословакия с 50, следва Унгария – с 28. СССР разполага само с 27, Полша – с 20, а ГДР – с 12. Вероятно регистрацията и дейността им в повечето случаи са били известни на западните разузнавания, които следели какво се случва в соцблока и особено при руснаците. Към нас са били по-благосклонни с идеята да ни отделят от желязната хватка на Кремъл. Обикновено

начело на подобна компания бил вписван офицер от Държавна сигурност,

за да наблюдава всички сделки и да контролира останалите участници от българска страна да не присвоят пари. След 1989 г. точно тези хора от ДС, познавайки работата и имайки контакти като управляващи дружествата, започват собствени частни компании. С опита и знанията си в повечето случаи бизнесът потръгва.

А дали не са употребили и

част от средствата,

с които задграничната фирма разполага?

В предишен брой бившият главен ревизор на БНБ Кольо Парамов съобщи, че общо 705 разпоредители са имали право на подпис да превеждат суми. "Остатъкът по тях на 10 ноември 1989 г. вечерта е 1 535 200 000 долара.

От тези 705 души България си е възстановила само сумата от 2,2 млн. долара от един човек.

Останалите 704-има души открадват общо 1 533 000 000 долара”, каза Парамов. Според него от 1981 до края на 1989 г. са създадени 388 външнотърговски организации и дружества, които са оперирали с държавни пари и след 1989 г. са закрити. Те дават възможност на България да купува оборудване от западни страни, западни технологии. Да внася потребителски стоки за граждани. Пикът на тези фирми е в края на 80-те години, след като за около 1980-1981 г. има спад, тъй като след атентата срещу папата България е била ограничена.

Интересното е, че от всички тези компании не е имало

нито едно капиталово дружество, регистрирано

на фондова борса

Или западните служби не са го допуснали, ако е имало подобни опити, или ДС не се е сетила да го направи.

За сметка на това са имали късмет с хазарта в САЩ и Латинска Америка, където са създавани фирми, чрез които Държавна сигурност оперирала с казина зад океана.

Но това се случва вече на по-късен етап. В най-ранните години – дори още през 50-те, започват и

първите плахи опити

със задграничните дружества. Пионер е фирма "Булет". Тя е съвместна между България и Етиопия. Инициатор е Коста Янков от Варна, бивш търговски представител в Израел. Така компанията попада под контрола на Министерството на външната търговия. Идеята е да се изнася етиопско месо, но животните били с увредени кожи, а и нямало транспорт. Затова "Булет" започва търговия с други страни.

Особено успешно се развива автотранспортът, а във Франция стартират няколко производствени дружества по метода на акад. Ангел Балевски за леене на метали. Пак там са произведени и първите лети джанти за леки коли.

Всички, които са работили в задграничните компании, са

придобили безценен

опит и контакти,

имали са достъп до финансиране в западни банки. И затова повечето започват частен бизнес след промените.

През годините са правени опити да се разбере какво се е случило с парите от тези дружества. През 1992 г. вицепремиерът Димитър Луджев написва специален доклад. В него става ясно, че има луфт от 3 години, в който не са съществували никакви ограничения при инвестиране на средства в чужбина. "Създадени бяха не от друг, а от самата държава условия за безконтролно и ненаблюдавано от българските фискални органи изтичане на валутни средства, а оттук – на национален доход зад граница. По тази причина засега без отговор остават въпроси, които нашата общественост с право задава –

кой и как пере

“мръсни пари”,

за бързото нарастване на валутния дълг, за рязкото намаляване на валутните резерви на страната по време на управлението на двете правителства на г-н Луканов и т.н.", става ясно от доклада.

Всички движения по сметките са могли да бъдат проследени до 10 години след 10 ноември 1989 г., какъвто е законовият срок. Но вече не е възможно.

Документите, с които от западни банки са прехвърляни пари в офшорни сметки, вече са унищожени, заключи бившият главен ревизор на БНБ Кольо Парамов.