Съгласни сме държавните служители да плащат своите осигуровки, но да ги вкарат в заплатите им, казва президентът на КТ "Подкрепа"

Още акценти от интервюто пред Цветелина Стефанова за "24 часа":

• Никой, който се е осигурявал след 2000-а година на максимален осигурителен доход, няма да получи тавана на пенсия. Това е една илюзия и лъже страшно и лъже страшно много хора
• В Надзора на НОИ се спомена, че партии искат да вдигат възрастта за пенсия. Попитал съм кои са, защото електоратът им много ще се зарадва на предложенията им
• Хубаво е, че минималната заплата ще е 620,20 евро, но остана горчивият вкус, че разтрепериха хората за 15 евро
• Думата “реформа” у нас трябва да се изписва винаги в кавички, защото такава не сме виждали от години, а и политиците не разбират семантиката на тази дума
• Администрацията не е раздута, голяма част от нея получава възнаграждения близки до минималната заплата. В нея има едни 10%, които са калинки, чиито представители получават по-високи възнаграждения от министъра, който ги ръководи. Това за всички е несправедливо. Но заради тези хора не може да се вадят и да се правят изводи за всички!

- Г-н Манолов, в сряда правителството ни изненада с намалена минималната работна заплата до 605 евро вместо сумата по формула, която бе 620,20 евро. Заплашихте с протести и това число издържа няколко часа, когато коалиционният съвет изненадващо излезе и обяви, че сумата ще си е 620,20 евро. Отменяте ли протестите?

- Да, отменяме ги. Новината би трябвало да е добра новина, но остава горчивият привкус, защо въобще трябваше да правят това и да разтреперват дрехите на хората за 15 евро, идея нямам. Хубавото е, че се отказаха навреме, но всички знаем, че при тях всичко е предпоследно.

Не се случва обаче за първи път държавата да не изпълнява закона. Прави го от години с други параметри. Няколко пъти през последните 10 г. златното швейцарско правило бе променяно, дори замразявано. От много години не се изпълнява и че максималната пенсия е в размер на 40% от максималния осигурителен доход. Това означава, че максималният осигурителен доход трябва да е много по-висок.

- Максималният осигурителен доход обаче се вдига от сегашните 4130 лв. (2112 евро) на 2352 евро, но таванът на пенсиите от октомври 2022 г. е без стотинка отгоре.

- Вдига се, но не колкото пише в закона. А за максималната пенсия е редно да е така.

- Но това демотивира хората, защото не може пак да се вдига само единият показател...

- Ако трябва да решим тези два въпроса с един и същи подход, ами дайте да махнем и двете величини. Да махнем максималната пенсия и максималния осигурителен доход. И така както се осигурява някой човек на минимална заплата, така да се осигурява и някой с по-големи доходи.

Трудно ще намерим справедливост. Максималната пенсия продължава да съществува, защото в едни други години, когато осигуряването бе по различен начин, имаше хора с фантастични пенсии. Друг е въпросът, че към днешна дата нито един човек, който се е осигурявал на максимален осигурителен доход от 2000-а насам, няма да получи тази максимална пенсия, която е записана в закона. Илюзия е този размер за максималната пенсия и той лъже страшно много хора.

Нееднократно съм предлагал минималната пенсия и минималната заплата да бъдат свързани. Едното да се определя във функция от другото. Кое - ще го решим политически. Тоест, ако стъпим на хипотезата, че цял живот си се осигурявал на минимална работна заплата, то механизъм трябва да ти даде съответната минимална пенсия. Тези неща никога не са във взаимовръзка. Ние се занимаваме или с едното, или с другото.

- Държавата обаче продължава да стимулира хората да се осигуряват на минималната заплата. Говорим си, че сивата икономика е над 20 млрд., но реално няма никакви мерки за ограничаването ѝ.

- Държавата винаги е имала механизъм да се намеси, но никога не го е правила. Преди около 25 г. бе въведен механизмът на договаряне на минимални осигурителни прагове между нас и работодателите за професии, длъжности и категории. И се справяхме добре с тази задача. В началните години работодателите настояваха да бъдат увеличавани минималните осигурителни прагове, защото част от тях имаха интерес да няма нелоялна конкуренция. В един момент се бяхме приближили почти до истинските нива на доходи, които се плащат в различните сектори. И тогава работодателите решиха да бойкотират и вече 10 г. остана старата таблица, а част от числата в нея са под минималната заплата.

- Държавата можеше да актуализира минималните осигурителни прагове, както го прави с минималната заплата.

- За съжаление, тя никога не се е възползвала от тази въможност, с малки изключения, когато стъпките са били изключително плахи. През тази година чухме заявка, че трябва да се променят, но виждаме, че не се състоя.

- Дупките обаче ще се запушват с 2% по-високи осигуровки за пенсии, но това е временно решение, а цената я плащаме всички.

- Всички отдавна знаем, че това трябваше да бъде направено.

- Но не трябвяше ли да става плавно, за да има предвидимост, а не от днес за утре?

- Хубаво е да припомним, че между 1998 и 2009 г. осигурителната система бе лишена с повече от 1/4 от собствените си приходи с намаляване на вноските. Това сега не го наричам увеличение, а по-скоро някакъв вид възстановяване. Навремето здравната каса се създаде за сметка на намаляване на вноските в Държавното обществено осигуряване. После пък на два пъти се насърчаваше бизнесът - веднъж с шест пункта, после с девет пункта намаление.

Пенсионната система няма как да функционира без приходи. Нейните дефицити могат да се покриват само за сметка на бюджета, който се събира основно от ДДС, което плащаме всички ние с вас, тоест тези пари местим от единия джоб в другия. Обаче тези пари, които се вадят от държавното обществено осигуряване, отиват в точно определени джобове. Това е големият проблем, че не отиват в джобовете на всички. Сега слушам едни папагали от някакъв съвет, както и да му беше името, които от сутрин до вечер обясняват, че трябват само и единствено ограничения. Този кръжец от хора, които имаха възможността да ни управляват от самото начало на прехода, заради тази философия ни направиха най-бедната държава.

- Притеснява ли ви, че държавният бюджет ще бъде стъкмен така, че да се получат 3% дефицит?

- Със сигурност ще изглеждат като 3%. Изключително лош сигнал е, че първият бюджет в евро ще изглежда по този начин.

- Очаквате ли някакви реформи, а не само натъкмяване на пари?

- Ще се обърна към езиковеда проф. Владко Мурдаров с предложение думата “реформа” у нас да се изписва винаги в кавички. Причината е, че такива не сме виждали от много години. Това, което разбират българските политици под “реформа”, няма абсолютно нищо общо със семантиката на тази дума. В България, когато нещо се “реформира”, то винаги е за по-лошо. Винаги! Така че отсъствието на “реформи” често е добра новина.

- В четвъртък следобед коалиционният съвет коригира и майчинството. През втората година ще е 460 евро, или 900 лв., което е 15% увеличение. Ако майките се върнат на работа, през тези 2 г. ще получават 75% от обезщетението, а не 50%, както е сега. Доволни ли сте?

- Разбира се, това е добра стъпка. Имаме много други проблеми за решаване. Не си представям правенето на политика чрез решение на парче, а скандали да се решават емоционално.

- До декември трябваше да е готова пътната карта за реформа на пенсионноосигурителната система. Тя трябва да даде предложения за изчистване на много от политическите грешки през годините. Кои задължително трябва да залегнат в нея?

- Ние чухме много заявки за тази пътна карта. Не съм я виждал, но знам, че има най-различни предложения. Дори в Надзорния съвет на НОИ се спомена, че някои партии са предложили увеличаване на пенсионната възраст. Официално поисках да ми бъде предоставена информация и да ми бъдат направени копия от документите, с които тези партии искат увеличаване на пенсионната възраст. Предполагам, че техният електорат изключително много ще се зарадва на тези предложения.

- Но всички обясняват, че няма да се пипа възрастта.

- Има такива предложения. Вероятно с идеята, че те няма да видят бял свят. Но за съжаление, НОИ е държавно-обществен орган, в който има такива като мен, които се интересуват от тези неща.

- А за COVID добавката какво мислите? Трябва ли да се спре и как?

- Още когато се въвеждаше тази COVID добавка, предупредих, че това е много опасно, защото след третия месец хората започват да я считат за устойчива част от доходите си. Изваждането на COVID добавката ще е изключително трудна задача. Тези пари трябваше да бъдат оформени по различен начин - за лекарства, храна.

- Вече казахте, че не може да се получава пенсия и заплата едновременно. Ние сме единствената държава в ЕС, която няма никакви данъци за пенсионерите, защо подхванахте тази щекотлива тема?

- Вижте, това е въпрос на принцип. Проблемът е на друго място, защото ние разглеждаме принципа според нашата текуща ситуация. Размерът на пенсиите не е такъв, че човек да може да живее с него. А в едни предишни времена пенсията, която получаваше всеки човек по закон, беше 80% от последната му заплата. И с тези пари може да се живее съвсем прилично. Тогава, когато човек отиваше да работи на заплата, по-висока от пенсията, не получаваше пенсия. Има комбинирани системи, когато се получава една част от пенсията и една част от заплатата, но принципът е този. Пенсията замества дохода от труд.

Разбира се, това в България е невъзможно. Едновременно да се получава пенсия и заплата, е проблем и за пазара на труда, защото млад и възрастен човек, които работят едно и също нещо, получават различен доход. Притеснява ме и че аргументът на хората, които искат да вдигнат възрастта за пенсия, е, че “след като тия хора работят, може да почнат по-късно да получават пенсия”. Ако попитате моя колега от профсъюза ни в армията, то той със сигурност е ръкопляскал, когато говорих за това. Защото там човек на изключително висока длъжност се пенсионира и получава 20 заплати, взема максималната пенсия и продължава да си получава и максималната заплата за това, че е останал. Колко е ползата от тези хора, аз не знам, но те запушват местата за младите хора.

Ниските доходи, ниските пенсии принуждават хората да търсят друг доход.

- Има разделение между администрацията и бизнеса. Според едните администрацията е раздута и пълна с “калинки”, а другите излизат с аргумента, че заплатите са им ниски, натоварени са...

- Разбира се, че в администрацията има представители, за които говорите, но те са ужасно малко - под 10%.

В администрацията има прослойка, която получава по-високи възнаграждения от министъра, който ги ръководи. Но заради тези хора не може да се вадят и да се правят изводи за цялата администрация. В огромната си част служителите получават възнаграждения, които не са много по-различни от действащата минимална заплата. Но изводите се правят за онези 10% и хората с прякори на разни насекоми, които, освен че са партийни назначения, често са и некомпетентни. Те пречат на другите да си вършат работата. А и ползват огромна част от ресурса за възнаграждения и накрая цялата стигма пада върху администрацията, която работи. Ние ще продължим да се борим да бъде преосмислена системата на възнаграждение в администрацията.

Скоро имаше един доклад от администрацията на Министерския съвет. Там те са показали, че за една и съща длъжност в една администрация, разликата в заплатите е пет пъти.

От друга страна, на работещите в администрацията преди години махнаха възнаграждението за професионален опит и стаж и го насочиха именно към тези хора, които всички ние дружно критикуваме.

- Същият доклад обаче показва и прекалено раздут щат в някои звена, за да могат после да си преразпределят остатъка...

- Това е ужасно голям разговор. Във всяка администрация най-често щатовете са повече от заетите работни места и както вие казвате, тази разлика се разпределя между тях, която нито е толкова голяма, нито пък е толкова значима, и отново се връщам на моята тема - най-голямата част от нея отива при тези хора, за които не спираме да говорим с вас - тези 10%.

Има администрации, които изнемогват. В ГИТ са останали стотина инспектори срещу няколкостотин хиляди предприятия. В Агенцията за социално подпомагане работата е същата. За тези администрации по никакъв начин не можем да твърдим, че са раздути. От друга страна, има такива администрации, които не можеш и в бюджета да ги намериш. Те са ужасно много, дълбоко прикрити и моментално трябва да бъдат закрити.

Не ми се иска да говоря поименно, но на мен някои министерства няма да ми липсват, ако изведнъж изчезнат. Със сигурност трябва да си говорим за премахване на партийните хранилки, които нищо не вършат. Не ми се иска да говоря поименно, защото ще обидя някого.

- Бизнесът отдавна иска държавните служители също да започнат да плащат своите осигуровки.

- Това не е вярно. Държавните служители плащат своите осигуровки, само че приносителят на плащането е държавният бюджет. Преди малко повече от 10 г. техните възнаграждения бяха намалени с размера на осигурителните им вноски. Държавата им казва: “Аз взимам от теб тези пари и започвам аз да ги внасям”. Нямам абсолютно нищо против осигуровките им да бъдат върнати обратно в заплатите и те да си ги плащат по общия ред, както ги плащат всички останали. Дори съм "за", защото ще извадим една дъвка от устата на разни некомпетентни политици. Но тогава се променя и размерът на осигурителния доход и тогава обезщетенията започват да се изплащат върху по-високи доходи. Това е за мен основната причина, заради която политиците не го правят. От друга страна, дава възможност на такива тъпанари да говорят в Народното събрание: държавните служители сами да си плащат вноските. Окей сме! Връщаме ги в заплатите и почваме да си ги плащаме сами. А на държавата сегашното положение по някакъв начин ѝ изнася, защото тя невинаги е достатъчно коректна и невинаги ги внася ритмично, както го правят другите работодатели. Защо? Защото държавата така или иначе трябва да покрива дефицита на държавното обществено осигуряване, където тези средства трябва да постъпят. Дали ще ги плаща навреме или или накрая ще ги даде на куп, е все тая.
Тя си маха едната грижа, не ги плаща регулярно, заради което те отиват не като осигурителни вноски, а отиват вече като покриване на дефицита, което не е честно и изкривява макроикономическите показатели, което някой път е пък и търсен ефект.

- Другата дъвка е да се върне клас “прослужено време” за държавните служители, за която събрахте над 30 хил. подписа.

- Това категорично трябва да стане.

- Много или малко са 1860 евро за младите специализанти?

- Това е интересен въпрос. На много места по света младите специализанти си плащат, за да получават тези специализации. Млад специализант да получава възнаграждение, по-високо от лекар с 20 г. практика в общинските болници, е нещо, което аз не намирам за нормално. В САЩ един млад лекар завършва с около 200 000 долара кредити, които след това трябва да оправя, защото си е плащал, за да бъде квалифициран.

При нас подходът е различен. Дали е правилен, аз не мога да кажа, но трябва да се търси балансът.

Плащането по клинични пътеки е нещо, което съсипа здравната система в България и в това число нещото, което всички нас ни касае като пациенти. То дехуманизира професията. Те не гледат на човека като болен, като източник на средства. Човек, който кашля, трябва да кашля по най-лошия начин, която е най-скъпата кашлица, без значение от какво е болен. Не знам дали тази щета може да се поправи след толкова години.

- От 1 януари въвеждаме евро. Направи ли всичко възможно правителството, за да гарантира плавен преход и да гарантира, че няма да има спекула?

- Не искам да съм на мястото на сервитьорите, които ще обслужват новогодишните тържества между 31-и и 1-и, които ще трябва половината ден да смятат в левове, а другата половина - в евро. Най-голямото проклятие е да живееш в интересни времена.

Визитка:

• Роден на 23 август 1958 г. в София
• Магистър инженер по строителство на сгради и съоръжения. Има квалификации по колективно трудово договаряне, пенсионни системи, преструктуриране и приватизация, труда в контекста на устойчивото развитие и др.
• Съосновател на няколко синдиката. Член на КТ "Подкрепа" от ноември 1989 г., а от 2015 г. насам е президент
• Член на Националния съвет за тристранно сътрудничество, на Икономическия и социален съвет и на Надзорния съвет на НОИ