Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Заветът на поп Кръстьо

И да не остане в историята като предател на Левски, Поп Кръстьо си е запазил място в нея като основоположник на вестникарското опровержение. За щастие на някогашните редактори неговото се е изгубило по пътя. Но може и да е било отхвърлено от тях, въпреки че масовата представа за "право на отговор" по онова време малко се е различавала от сегашната.

Поп Кръстьо сякаш създава шаблон за писане на опровержения, използван и днес. Затова всеки, който се занимава професионално с обработка на текстове, ще си даде сметка каква мъка е опусът на поп Кръстьо да бъде подготвен за печат.
Предмет на опровержението е дописка във в. "Славянин" от 28 април 1879 г. за строежа на паметник на Левски. Тя описва Апостола бегло и с неточности като непознат на читателите поборник. (Славата му разнасят по-късно Захари Стоянов и Вазов.) Най-важното изречение в нея е: "След кратко време завръща се пак в България съ същата мисъл да подбужда на востание и год. 1872 г. във времето на Софийското приключение, биде предаден от поп Кръстя из Лович, когото турската власт незабавно прати вооружени стражари да го оловят."
Но, първо, това не е нито единствената, нито най-ранната публикация, която набеждава поп Кръстьо. В. "Независимост" на Любен Каравелов го сочи за предател още през 1873 г., а се твърди, че попът следял революционната преса. Не само това, той е имал амбиции и да я списва! Левски лично препоръчва в писмо до Каравелов да го има предвид за издаване на вестник. Може би след обесването на Апостола поп Кръстьо е загубил интерес към тази тематика. Или не го е било грижа за имиджа му на предател пред аудиторията на Каравеловите вестници. Факт е обаче, че опровержение до Букурещ не е писал.
Второ, поп Кръстьо съзнателно адресира своя текст погрешно - с него опровергава дописка в русенски вестник, а го изпраща до в. "Марица" в Пловдив, който по онова време е в друга държава. "Марица" обаче е най-четеният вестник и в Източна Румелия, и в България. Така за в бъдеще всеки по примера на поп Кръстьо ще гледа да се домогне, ако няма с какво друго, то чрез опровержение до възможно най-авторитетната трибуна.
Трето, текстът на поп Кръстьо е огромен - несъразмерно голям спрямо визираната дописка (321 срещу 29 машинописни реда, съотношение 11:1). При това той отхвърля не цялата дописка, а само твърдяното на един ред в нея.
Четвърто, поп Кръстьо отрича всичко, но не опровергава нищо. Даже напротив - на места сам потвърждава онова, което е тръгнал да оборва. Такива противоречия стават иманентно присъщи за повечето опровержения.
Пето, поп Кръстьо изобщо не си е дал труда да си изясни действителното състояние на нещата по въпроса, който разисква. Затова и главната му теза е погрешно изградена върху недоразумение, което той е можел и е бил длъжен да изчисти.
Шесто, стилът на поп Кръстьо е травматичен. Дълги изречения, увъртяна мисъл, повторителност на цели пасажи, отклонения към несъществени и към изобщо несвързани с темата обстоятелства и проблеми. И безкрайни, наслагващи се върволици от реторични въпроси. Сякаш авторът нарочно успива читателя си или го въвежда в състояние на мека безчувственост към написаното. Затова и патосът му, сам по себе си справедлив, заради контекста се обръща срещу своя автор.
Седмо, кой знае защо поп Кръстьо включва в опровержението си и конска доза стихоплетство - съчинена от самия него басня. Да вкараш в текст за Левски басня за лъв, че и за магаре и да имаш предвид алегория не със себе си, не и с Левски, а с трети лица, е връх на скудоумието. Нито става ясно каква е поуката от баснята, нито се разбира защо е присъединена към опровержението. Ето какво значи фигурата на самобитния гений да се изстъпи в публичния живот и да получи обществена трибуна. Той гледа пътьом да пробута и някоя своя творба.
Осмо, никъде в своя опус поп Кръстьо дори не намеква кого има предвид по това "тий", с което нарича своите душмани. Така читателят от началото до края дивом се диви за кои хора пише попът и какво всъщност обяснява.
Девето, с последното изречение поп Кръстьо си резервира възможност да поднесе на читателите нова порция от своите излияния. Така изпълнява и последното от условията, по които се разпознава графоманът. Тези условия са формулирани от Росен Тахов в неговата "Книга за гениите": липса на всякаква мяра, убеденост в собствената гениалност (виж баснята), текстуална дребнавост, протяжност и самосъзнание за историчност и за изключителна обществена полза.
Заради всичко изброено и въпреки важността на текста като единствен от поп Кръстьо за Левски тук той просто няма как да бъде публикуван без съкращения. (От уважение към хартията завещанието на поп Кръстьо може да се види в пълен вид само на сайта на в. "168 часа".)

"Памятникът на священнодякона Игнатия Левски
(дописка)

Под тоя наслов в 2-ри брой вестн. "Славянин" от тая година ся излага един член, който, между другото, говори, че священнодяконът бил издаден от поп Кръстя из Ловеч и, уловен закаран в София и пр.
Время ся минува от както е обнародван тоя член и читателите му, като виждат замълчанието поп Кръстюво срещу това, не са избягнали от да си състават мнение за пълна истина на това, което е обнародвано.
Поп Кръстю не е ся замълчал, нито приема да замълчи да не отговори на клеветите на такива подли хора, които, за да закрият недостойнството си в добри отношения, и лошевините, които под булото на патриотизмът и родолюбието вършат; и, за да ся препоръчат пред народа като народни труженици, та да може да си играят с простите хора както си щат, изваждат срещу другите такива клевети, които да помогнат на злите им намерения. (Цапардосани с това изречение, читателите вече са зашеметени - бел. ред.) Той е още тогава написал отговорът си на това, но, по погрешка, като го пратил на вестн. "Марица" за обнародвание останал необнародван и до сега. Тъй поп Кръстю приема повторително да отговори на тия велики труженици в народното движение, които са съставили речений член, (Визираните от поп Кръстьо "тий" нямат нищо общо с авторството на "члена" в "Славянин" - бел. ред.) не за друго, а само за да искат да ся покажат пред света, че тий, а не други, са причината на освобождението ни, та с това да можат да ся препоръчат за по големи постове и да ся разполагат покрай огромните заплати, които по неразбор им се дават, но даже и с правото на сиротинята, която уж управляват като родолюбци. - А за да бъде по ясен отговорът п. Кръстю вижда за нужно да го разчлени по обширно (Графоманът иска място - бел. ред.) и, ето какво казва той за това.
Най напред казва, че, такъвзи священнодякон, с такова име в живота си не е виждал, нито го знае, (Принизява Левски, като отрича духовния му сан, макар да знае, че го е имал - бел. ред.) а познава добре священнодякона Паисия, който гние не в София, а в Орхание, убит на права Бога от ръцете на несмислените наши народни двигатели. (Паисий е убит на 21 юли 1872 г. от Димитър Общи по заповед на Левски. "Несмислени" за поп Кръстьо са те двамата. Това убийство слага началото на прелома у поп Кръстьо, след който той намразва Левски - бел. ред.) Да не са тяхна милост побъркали името и мястото?! - Знае още, казва п. Кръстю и невидното младо момче, убито посред пладне в Лович (в Денчовата къща) от несмислена ръка на което кръвта и днес вика за отмъщение. ("Несмислената ръка" е на Левски, убил слугата Стойчо Гергинов при обир на чорбаджията Денчо Халача на 14 август 1872 г. Това убийство още повече отвращава поп Кръстьо от Апостола. Не е ясно обаче защо той пише, че кръвта на слугата "и днес вика за отмъщение". Той отлично знае, че убиецът е обесен и няма на кого да бъде отмъстено - бел. ред.)
Уловен край Лович и закаран в София, п. Кръстю не знае никакъв дякон, а знае Василя Левски и казва че, не е той причина на улавянето му, но причина са самите тия, които клеветят него. (Най-конкретната фраза в целия текст. Но поп Кръстьо греши, че именно неговите клеветници са и предатели. Тезата му "Предателите викат "Дръжте предателя!" става лайтмотив за цялото опровержение - бел. ред.) Които ся гордеят с онова пред простите хора, което не са заслужили а потулят това, което са извършили. - Но, каквато им беше чиста и разумно вършена работата, тъй я и издокараха. - А чудното е, дето тий при всичко това, прехласнати от гордостта си, действително мислят че са извършили голямо дело; даже и дръзноват да казват, че тий, а не велика Русия, са свършили делото, и с това като дважди канени заместиха ся на постове, също като онзи добър роб, комуто рекъл господарят "влезни в радостта на господаря си". - Но, п. Кръстю като знае добре тази работа, уприличава я на следующата прикаска
"Лъвът - цар зверски - еднаж ся накани
Да иди в гората лова да си хвани,
И, целта си по-добре за да сполучи,
за добро намери да не води кучи,
Но поведе с'себе си едно животно,
Което да кажа - не ще й срамотно:
Това, дето носи на гърба с'товаре,
А името му ако искат - магаре -
Той го не поведе нещо за прилика,
Не защото може високо да вика;
животните то с'гласа си да пропъжда,
А лъва в засада само да ги хваща. -
Магарито й вездя в гората викало,
Сички животни с гласа си дигало:
Мислили са, Бог знай какво е страшило.
Лъвът е дочаквал и редом е хващал,
Без да ся е негде на далеч поклащал.
Работа се свърши, лъвът си почива,
Ето и магарето к него отива.
То ся по наблизо до лъва привлекло -
Види лов грамада и гордо му рекло:
"Познаваш ли сега, о мой господине,
Че сичкото това е само от мене?"
"Да тя не познавам, о грозото наша",
Рекъл лъвът "и аз щях да са уплаша".
И тъй поп Кръстю повторително казва, че не той, но тий самите, т.е. Ловчанските труженици са били издадниците, защото п. Кръстю ако да беше такъв, той можеше на времето да издаде работата, когато не само Левски, не само тяхна милост, но и мнозина от народа имаше да пострадат. Как тогава той не беше издадник, а стана такъв само за един Левски и то тогава, когато се обра хазната и ся изловиха толкова съучастници, които ся изказаха един други? Защо, като ся хванаха тяхна милост из Лович и ся откараха в София, и телеграфът пристигна за п. Кръстя? От де знаеше правителството че и той е в работата? Кой убади на правителството че п. Кръстю знае всичките участници в Лович по име, както и Левски де ся той намира? (Издайник на поп Кръстьо е Димитър Общи, а не "тий". Визираните Марин Поплуканов и Димитър Пъшков докрай отричат участие в комитета. Заточени са в Анадола с административна заповед, но без присъда - бел. ред.) Кой стана причина да уловят п. Кръстя и с зверски начин да го принуждават да убади всичко? (Най-важната фраза, тълкувана от учените като неволно самопризнание на предателството. Под "зверски начин" явно се имат предвид мъчения, на които е бил подложен. Ако въпреки тях е отричал всичко, поп Кръстьо е щял на свой ред да бъде изпратен в София, съден и заточен като "тий". Той обаче е освободен още на другия ден - бел. ред.) - Ако помянутите труженици с едно заплашвание изказаха един друг толкова души, още и невинни хора смесиха в тази работа, то с какво право и с каква чиста съвест наричат другиго издадник? Тий като бяха чисти и мъдри хора и като знаяха разумно да вършат работата си, защо вършиха такива глупости и варварства, та доведоха работата до там? Кой и защо уби дякон Паисия, когато той беше невинен човек, и който и при зидъхванието си не изказа убийците ако и да ги знаеше кои са? Кой и защо уби невинното младо момче в Лович (в Денчовата къща) и защо отиде там? Народ ли да събужда, или къщя да обира и хора да убива (Повторна пряка нападка срещу Левски. Следва мирогледно тълкуване на случилото се. От него става ясно, че за поп Кръстьо обесването на Димитър Общи и на Левски е справедливо - бел. ред.) - Всичките тези глупости докараха работата до там, според Евангелието: "имже мераго мерите возмерится вам". Ако тези народодвигатели ся наемаха да събудят народа на въстание то, с обирание къщя и хазни, и с убиване невинни хора ли трябваше да бъди? или тий мислеха че с това щът можат да набавят потребните на въстанието? Това може и едно малко дете да разбере че е глупост, или пък, че под булото на народното движение, ся криеше нещо частно интересно, което е и очевидно - благодарение на късогледството и глупавщината на тогавашното правителство, което не можеше да отличи бялото от черното, но го разбираше все едно. - Разумният человек може да нарече народно движение, само ония дръзновенни юнаци, като Х. Димитра, Ботя, Панайота и др., които ги последваха и излизаха да ся бият с тиранското правителство и изгаснаха за отечеството си; както и толкова братя в Тракия, а не такивато съмнителни потайности, които ся вършеха по явна посока към съсипателни следствия. - Щът кажат че така ако не станеше, другояче не можеше да стане. Да, но тогава невинните хора каква грешка имаха и ако и тъй, но тогава с какво оправдание другиго наричат издадник?
Такива глупави работи имаха и такъв край и тоя край щеше да бъде по дебел, ако п. Кръстю не постъпи някак разумно, като видя че по други начин не ще може да ся погаси належащий пожар и с един искуствен начин да убеди правителството че не съществува такова нещо, което ся дири от София според доказванието на Софийските затворници, т.е. в Лович каква работа има и кои и колко са участниците. (Второ самопризнание, което разкрива каква тактика пред турската власт си е приписал поп Кръстьо със задна дата. Той "постъпил някак разумно" и "с един искуствен начин" я бил убедил, че в Ловеч няма комитет. Всъщност властта вече е знаела, че има. Но за момента не е била заинтересована от още арести, а само да залови главния организатор. Поп Кръстьо е обещал да й съдейства за залавянето на "несмисления" обирджия и убиец в замяна на свободата си и заблуждавайки се, че така спасява мнозина - бел. ред.) - Ако п. Кръстю беше такъв за какъвто тий мислеха дали тогава не можеше той да искаже толкова работи и да увлече в примка толкова души, според както я караха тяхна милост?
Да, тий като го подозряваха, и той им гледаше умът и си мълчеше, мислеха че той нищо не знаеше от работата, и като бяха глупаво уверени в това, тий според съществующият тогава устав определили бяха да ся убие поп Кръстя като предател. Но, както им бяха сичките работи глупави, тъй и тогава глупаво постъпиха, като определили за убиванието му едного ничтожнаго пияница, когото п. Кръстю минутно можеше да го испрати обръснат от там, дето беше отишел да бръсне, ако искаше. (Това описание на покушение е най-живописното, излязло под перото на автора. То издава проблясъци на талант - бел. ред.) П. Кръстю и това преглътна, като виждаше явно че Бог пази правите от погубление. (П. Кръстю е известен че, тий и сега са на мнение да извършат занаята си, но той не туря това в умът си, като знае лично приятелите си, и оставя от после да ся разправя с тях за това.)
От сичко това тяхна милост не бяха разумни да разберат че п. Кръстю не е таквъз какъвто го тий мислеха. - В време на Тракийското въстание всеки знае че, правителството беше на щрек и, гледаше само да му се внуши нещо. И тогава пак дали не можеше п. Кръстю да убади нещо? Или той нищо не знаеше, ако и да ся пазеха тий от него. Белки той не знаяше поп Гордю къде и защо ходи с другаря си; или Г. Глупчо къде шеташе...? Но, то ся види че тий ся потрудиха самички да предвардят да ся искажат един други, както в Софийското приключение и да направят да ги влачат насам на татък.
Хей, господиновци! Шарлатаниите ви не минуват пред дяда ви попа, защото той не е горничански поп. Той отбира до нейде черното от бялото, и той знай че, пършението ви е много голямо, а работата ви нищо. Вий на времето с голи ръце ся каняхте да ся биете с неприятеля, като ся обещавахте да пожъртвувате сичко, а в последно време шарлатанията ви излезе на лице, защото когато велика Русия кръв проливаше зарад нас, вие след гърбът й тичахте по плячки, по грабежи и спекулации, като като продавахме едно парче хляб за 1-2 фр. и то на оногова утруденаго рускаго солдатина, който вървеше напред с пушка в ръка и тегли най-големи трудности, за да ни освобождава! - Кажете ми кой от вас взе участие в битката тогава, когато сичко имахте, и пушки, и топове, и пари без да имахте нужда хазни да разбивате и къщи да обирате? Отидоха, наистина, и взеха участие някои Българчета, но кой? Вие тикнахте други да отидат да ся бият, да страдат и да гинат; от които днес живи осталите презирате да ся скитат голи и боси, а вие като ся бояхте да не би новоосвободеното ни отечество да остане без управители, държахте ся за такива и, още ся не освободило едно място, или град, вие ся събирахте на тумби зад гърбът на освободителите Руси и правехте съвещание за кой какъв пост ще замести в управлението, като ся превземе това, или онова място.
Сега назлъ, назлъ ся гордейте с постове и заплати, но я ми кажете, с какъв подвиг придобихте тия постове и заплати? На простаците можете да кажете сякак, как сте ги придобили, но кажете молим и на нас които знаем всичко до колко струвате и до колко сте извършили. - Кажете ни по-напред, на спроти предишното ви обещавание, че ще пожъртвувате и живот и имот, и сичко за освобождението на отечеството ни, де остана то? Кажете ни, де остана самоотвържението ви и родолюбието ви? Кажете ни, де остана желанието ви, да видите добре уредени народните ни читалища и истинско священство. Кажете ни, де остана желанието ви, да ся уредят черквите; желанието ви, да ся презре чорбаджийството и своеволията, да ся уреди источник за помагане на бедните; да ся отвори каса, която да поддържа инвалидите на учителството и священството; да ся подкрепи земледелието и скотовъдството; да ся турят в добър ред занаятите и търговията; да ся улучшат четалищата; да ся съставят дружества за разни благотворни предприятия и пр. и пр. Кажете ни, сичко това де остана и какво стана? Ако вие не сте в възможност да ни го кажете, то ние не ще ся освеним да го расправим на вас.
Като родолюбиви труженици за освобождението на отечеството ни, вие в часът на освобождението му ся заловихте да покажете делом онова, за което ся напред емчехте, обещавахте, пършехте, кряскахте и наговаряхте. Наместо самоотвържението и родолюбието си, което си приписвахте, вие тичахте след освободителите Руси, не с пушка в ръка срещу неприятеля, но с разни стоки, да ги продавате на освободителите с двойна и тройна цена за да печелите още от гърба им. Наместо да жертвате живот и имот в тоя случай, вий тичахте по плячки и по грабежи без да мислехте на това за сетнината. (С първо свое завръщание Х. Станчо от Тетевене като известен по Софийското приключение патриот, долови ся до управлението в Тетевене и в малко време докат да го усети населението, уграби и убра светът работи, за да си покаже родолюбието. Гаврил Генчов от Орхание, побягна от опълчението и дойде в Орхание, дето и сън го не улавяше от ходене по плячка и по грабежи. Тодор Пеев от Етропол, когото простаците много възхваляваха за добър и деятелен патриот, патриотизмът си и деятелността си в това показа, дето вършеше в Лович разни търговии мъжки и женски; особно в чобаджийското си управление като бивший окр. председател и като настоящи окр. началник. А наистина Ловчанските подвижници като им ся падна властта в ръцете в Лович, испонапълниха си домовете с материално родолюбие; с патриотизъм на недвижими имоти; с доброжелателство от къщни украшения; с самоотвержение от светликави полове и нови неистрити рубли и пр. - Тъй трябва човек да е, деятелен и вреден. Видите ли как помага родолюбието на човека, който го има? В две години отгоре, без капитал и без труд, дава на човека да има всичко: и капитал, и недвижими имоти и чарди и хергелета и салтанати, даже и лично уважение.)
Срещу желанието и обещанието ви, да видите наредени училища и священство, вие с първо замещание на управителните постове, презряхте и училища, и священство и черква, и вяра и ся потрудихте само за онова, което да ви прикрепя на постовете и да посреща частните ви интереси. - Кой е този, който ще отрече че днешните училища и черкви не са в много по лоше състояние, от колкото в минало време? - Като сте на чело, на власт обърнахте ли ся до днес да ся погрижите за църква и училище? - На место желанието ви: да умрът чорбаджийството и своеволията, можете ли да отречете вие сами, че не сте по дърти чорбаджии и изедници и кажете ни, в какво състои разницата ви от бившите чорбаджии? - Наместо да ся погрижете за издарвание на источници за подкрепяние на бедните, кажете ни: какво направихте до сега в това отношение? - Наместо да се потрудите за отваряне каса за поддържате инвалидите училищни и черковни, освен дето това ни на ум не сте тургали за да подкрепите каприциите си не трудихте ли ся да унижите някои по-достойни учители, за да подкрепите шарлатаните; не трудихте ли ся и не трудите ли ся да поддържате някои бесквасни священници, за да победите ония, които сами знаете какви са и да побъркате черквите? - Наместо да подкрепите и помогнете земледелието и скотовъдството, какво ся погрижихте за това? - Наместо да поддържате читалищата и дружествата, де ви читалища и дружества на днешно време? Погрижи ли ся, помисли ли някой от вас за това, които полагахте душу свою за овци?
При тези явни шарлатании, нашите подвижници без да ги е срам, ако не от хората поне от съвестта им и без да помислят че кога да е правото ще излезе на лице, дозволяват си още да говорят тук там (между простите хора, разбира се, за да потвърдят шарлатаниите си) че, у п. Кръстя имало не знам коло хиляди гроша комитетски пари, които останали тогава у него. Чудно е, защо не обнародваха и това, но то ся види, тий като виждат че прилича да излезе наопъко не ся решават да го обнародват, а само дето им уйдисва го говорят.
Както за това, тъй и за много други работи има ний още да говорим но за сега спирами, за да си починем.
Лович 1879 Ноемврий 29."
Опровержението е от требника на поп Кръстьо. Той е предаден от баба попадия на д-р Параскев Стоянов, който го публикува чак през 1901 г. За изпратения до в. "Марица" вариант се твърди, че е съдържал оневиняващи поп Кръстьо документи, сред които и заверен от Левски тефтер. В горния текст обаче няма никакви препратки и пояснения за други документи. Твърди се също, че изпратеният от поп Кръстьо пакет до Пловдив е бил прихванат още в пощенската служба в Ловеч по нареждане на кмета Марин Поплуканов, който го е унищожил.

Други материали по темата:

Научно доказано: Левски е предаден! 

Седем потенциални предатели на Левски

Поп Кръстьо намразва Левски

40 дни на поп Кръстьо