През 2018 г. Самюъл Литъл признава за екзекуциите на 93 жени в цялата страна

Извергът помнел всяка подробност, нарисувал портрети на неидентифицираните, за да ги разпознаят близките

Пролетта на 2018 г. ФБР официално обявява, че Самюъл Литъл е проговорил, и това моментално се превръща в сензационна новина. В продължение на четири години задържаният мъж категорично отрича подозренията срещу него за три брутални убийства на жени. От подсъдимата скамейка през 2014 г. той казва, че не е извършителят и предпочита да запази мълчание по темата. Четири години по-късно закоравелият престъпник се огъва и започва да признава едно по едно за зверствата. Шокира всички с разказите си за общо 93 издевателства, извършени в периода между 1970 и 2005 г. Думите му изпращат "на лов" федерални, държавни и местни служители из стотици градове, за да проверят дали Литъл не си измисля. На място разследващите ще установят, че свидетелствата му са самата истина. Още в първата седмица службите потвърждават за 34 убийства, за които са открили доказателства благодарение на него. В следващите месеци цифрата ще нарасне значително.

Обществото е възмутено - как е възможно полицията толкова дълго да не може да установи кой е извергът? Правителството ще се оправдае с

"номадския"

начин на живот

на Литъл, който извършвал нападения из цялата страна - от Калифорния през Юга и Средния Запад до Флорида. Другото оправдание на властите е, че жените, на които Литъл посягал, били без роднини, които да се интересуват от съдбата им, най-често "уязвими момичета, участващи в проституция или пристрастени към наркотиците".

Поради тази причина обикновено никой не забелязвал, че те са изчезнали, и в продължение на седмици, дори месеци в полицията не постъпвали сигнали, че от тях няма никаква следа.

Въпреки че всички тези обстоятелства помагат на Литъл да остане извън полезрението на полицията, все пак американските шерифи започват разследването срещу него през 2012 г., когато го задържат за съвсем друго престъпление, свързано с дрога. По случаите с убитите жени също се работи усилено, но уликите винаги водят до задънена улица. Един ден обаче благодарение на ДНК той е заподозрян като убиеца на две жени в Лос Анджелис.

Преди ареста го следят известно време, за да установят, че

често посещава приют за бездомни

в Кентъки. Задържан е именно там. Той обаче не изпитва никакво притеснение , тъй като това не е първият му арест. Литъл е задържан стотици пъти в десетки щати на Америка за най-различни престъпления. Много преди да бъде посочен като сериен убиец, криминалното му досие вече е огромно. Дори има излежани близо 10 години зад решетките. Сред старите му обвинения са отвличане, изнасилване и въоръжен грабеж.

При последния арест, след който ще му бъде повдигнато и най-тежкото обвинение - за серийни убийства, той не показва никакво разкаяние. По време на разпитите разследващи установяват, че Литъл няма да се покае и дори ще разкаже за зверствата съвсем спокойно с всички подробности. Пред тях той обяснява, че е оставял труповете на жените на сметище. В някои от разговорите извергът ще се смее, друг път ще говори бързо и развълнувано, признавайки, че е убивал жертвите, като ги е душил.

От думите му става ясно и че мотивът бил сексуален, въпреки че от подсъдимата скамейка

Самюъл ще заяви,

че е обидно да го наричат "изнасилвач"

Установено е обаче, че някои от жените наистина са били сексуално насилвани. Това доказвала и намерената по тялото и дрехите им ДНК.

Аутопсиите на жертвите пък ще установят, че Литъл пребивал брутално някои от тях. Властите отбелязват, че не преценявал силата си, тъй като бил бивш боксьор. Според докладите едно от момичетата било ударено с такава сила в корема, че той успял да счупи гръбначния й стълб.

Това, което учудило разследващи, била абсолютната прецизност, с която Литъл помнел всяко едно престъпление. По време на разпитите пред един от детективите в окръг Марион, Флорида убиецът признава за издевателствата върху 20-годишната Роузи Хил през 1982 г. Той успял по минути да обясни как точно я е нападнал. Твърдял, че може дори да нарисува лицата на всяка от жертвите си. Изброил с точност в кои градове колко жени е убил и какво точно е направил с тях.

Въз основа на неговите признания ФБР публикува карта с местопрестъпленията дори на жертвите, които дотогава не били идентифицирани.

Запитан как е успявал да се крие от властите в продължение на толкова много години, той отговарял: "Отивам в моя свят и правя това, което искам, не идвам във вашия".

Под "негов" той визирал бедните квартали, където престъпленията са ежедневие.

Психолози също разговарят с мъжа. Те установяват, че той е имал трудно детство. Влечението към момичетата, които практикували най-древната професия, идвало от неговата майка. Пред специалистите обяснявал, че тя била "дама на нощта". Следователи дори твърдят, че

Литъл е

роден в затвора

по време на един от арестите на майка му. По-късно е отглеждан най-вече от една от бабите си в Охайо. Голяма част от подробностите около детството му обаче завинаги остават неясни.

В крайна сметка Самюъл получава три доживотни присъди за първите три убийствата на Карол Алфорд, Одри Нелсън и Гуадалупе Аподака.

"И в трите случая жените са били бити и след това удушени, а телата им - изхвърлени на алея, в кофа за боклук и в гараж", констатират от ФБР.

По време на процеса в Калифорния от службата допълват, че с тях са се свързали редица жени, които са разказали, че като по чудо са се спасили от

ръцете

на изверга

и са успели да избягат. Назад в годините те са ходили до различни полицейски управления и са описвали нападателя си, но това не давало резултат, тъй като никой не познавал мъжа. Според психологическия му профил той бил аутсайдер и нямал приятели, което правело разпознаването му още по-трудно. Освен всичко това често пътувал и сменял местата, в които живеел.

Как действал Самюъл?

Той познавал отлично улиците, баровете и гористите местности в няколко града. С повечето жени се запознавал в заведенията, където ги черпел с алкохол. На други, които били наркозависими, им предлагал безплатно дрога. И в двата случая запознанствата винаги приключвали в неговата кола. Преди това с нищо не показвал, че иска нещо повече от тях освен приятелство. В автомобила обаче ставал нападателен, а тези, които се дърпали, ги убивал.

Едва след признанията на Литъл става ясно защо няколко жени са в неизвестност години наред. Роднините на други получават отговор на въпроса защо децата им са били убити. Такава е съдбата и на Алис Денис Тейлър, чието тяло е намерено през 1992 г. в град Гълфпорт. Малката общност там е шокирана от случилото се с нея. В началото те очакват до дни убиецът да бъде разкрит. Минават месеци и години до 2018 г., когато става ясна причината за трагедията.

"В продължение на 26 години чакаме да разберем какво е станало с Алис - казва лелята на момичето пред местен вестник. - Всички си мислехме, че тя е направила нещо нередно, което е довело до смъртта й, а това не е вярно."

Назад в годините жертва на мъжа става и 22-годишната Мелинда Роуз Лапри, изчезнала през септември 1982 г. Същата година той е задържан и изправен на подсъдимата скамейка за убийството. Жури обаче отказва да го обвини поради липса на доказателства. Във Флорида той отива на съд за убийството на 26-годишната Патриша Ан Маунт, чието тяло е намерено същата година, отново през септември. Свидетелите идентифицират Литъл като човека, който е бил заедно с жената в нощта на нейното изчезване.

Литъл

отново е оправдан

заради недоверие към показанията на свидетелите.

Полицията няколко пъти заковава изверга на място. През октомври 1984 г. той е арестуван за отвличане, побой и опит за убийство на 22-годишната Лори Барос. Пуснат е на свобода, а само месец по-късно е открит от властите на задната седалка на колата си с жена в безсъзнание, която също е бита и душена от него.

Лежи едва две години и половина

в затвора. Според неговите признания веднага след като е освободен, заминава за Лос Анджелис. Там извършва повече от 10 убийства.

На 15 ноември 2018 г. признава за убийство от 1979 г. на 23-годишната Бренда Александър, чието тяло е намерено във Финикс. На 16 ноември разказва за убийство от 1982 г. на 18-годишната Фредония Смит. Споделя и за друго убийство от същата година - на 55-годишната Дороти Ричардс. Спомня си и за смъртта на 40-годишната Дейзи Макгуайър. На 19 ноември 2018 г. признава, че е удушил 36-годишната Джулия Кричфийлд в района на Гълфпорт през 1978 г. и е изхвърлил тялото й от скала. Разказва още за убийството на 19-годишната Евелин Уестън, чието тяло е намерено близо до Форт Джаксън, Южна Каролина, през 1978 г. Добавя и за насилствената смърт на 20-годишната Роузи Хил във Флорида през 1982 г.

Следват и признанията за жени, които не са открити и до днес. На тях Литъл сам рисува портретите, но в досиетата те са отбелязани без име и точна година на раждане. Възрастта и родното им място са "предполагаеми". Най-вероятно са били между 17 и 35 години. Сред тях има както чернокожи, така и бели.

Описва ги изключително прецизно.

"Беше слаба, с черна коса и на 25 години, другата беше ниска, леко пълничка жена на 20 години, с кестенява коса", разказвал той, като допълвал и какви отличителни белези имали по тялото.

Някои от жените, които били намерени мъртви и за които Литъл лично признал, така и не са идентифицирани. Останки на едната от тях са намерени случайно от мъж, който разхождал кучето си - той се натъква на скелет, дрехи, бижута, но не и на документи.

26-те портрета, които убиецът рисува,

са публикувани и разпространени от ФБР с надеждата, че някой от близките им ще ги разпознае. По данни на Федералното бюро за разследване само един от тях е довел до разрешаване на "студено досие". Случаят бил от Охайо. Останалите не са разгадани. Най-вероятно момичетата и жените са били без семейства и не са издирвани от никого.

През ноември 2020 г. Литъл признава за още две убийства във Флорида, които извършил преди години. За едното от тях е осъден съвсем друг човек, който е лежал в затвора. Събраните доказателства ще посочат, че зад смъртта на жертвата наистина стои серийният убиец.

След всичко това се стига до декември, когато здравословното му състояние се влошава. Ден преди Нова година престъпникът умира. Експерти са сигурни, че смъртта му не е била насилствена, а по-скоро заради заболяванията му.

До последно Самюъл Литъл не се извинява на никого от роднините на жертвите си. Пред властите и съдията той нито веднъж не се разкайва.

"Бог знае за всичко, което съм направил, така че защо да искам прошка?", завършва словото си един от най-бруталните американски престъпници по време на делото срещу него.