Рекордната сума надхвърля 6 пъти похарченото през 2009 г. срещу свинския грип и близо 9 пъти това срещу първия SARS

Доклад: До 2025 г. ползите ще стигнат $466 млрд.

Безпрецедентните 25 милиарда долара (20,5 млрд. евро) струва разработката само на 9 от 63-те тествани върху хора ваксини срещу COVID-19. Данните са на британската аналитична компания Airfinity, цитирана от Би Би Си. За сравнение инжекционните препарати срещу свинския грип през 2009 г. се изчисляваха между 8 и 10 милиарда долара, а тези срещу първия SARS през 2003 г. – около 7 милиарда. За азиатския и хонконгския щам през 1957 и 1968 г. е описано, че са отишли милиони, а може би и милиарди долари.

За испанския грип отпреди век

не са могли да изработят ваксина,

макар да са пробвали различни познати варианти.

Сметката на битката с коварния коронавирус нараства до рекордните $60 милиарда (близо 50 млрд. евро), като към създаването на препарати за имунна защита се добави и дистрибуцията на договорените до момента 10,3 милиарда дози. Отделно от тези суми са разходите за медикаменти, респиратори, защитни облекла и дезинфектанти. Тяхната цена трудно може да бъде изчислена, но само ЕС сключи сделка с компанията, произвеждаща "Ремдесивир" – "Гилиъд", за доставка на лекарството на стойност 1 милиард евро. САЩ също използват главно тази субстанция. Но освен това в цял свят се прилагат антибиотици, кортикостероиди и други вещества.

Кой плаща всички тези пари?

Голяма част от колосалните суми за първите две одобрени ваксини е отпусната от американското правителство. Администрацията на Доналд Тръмп

спонсорира

US компаниите

"Пфайзер", която работи с германската "Бионтех", и "Модерна" с по 4 милиарда долара за разработката, тестването и договорените количества за своите граждани. Като донори за създаването на ваксините се включиха и филантропски организации като фондацията на Бил Гейтс, както и отделни личности като основателя на "Алибаба" Джак Ма и кънтри звездата Доли Партън. Самите компании също инвестират собствени средства.

Общо държавите в света са платили близо 6,5 млрд. паунда (8,8 млрд. долара) според данните на аналитичната компания Airfinity, цитирани от Би Би Си. Неправителствените организации са дарили 1,5 млрд. паунда (над $2 млрд.).

Всички тези космически цифри обаче имат своя смисъл. Първо – за да спасят живота на милиони хора. И второ, заради икономическите ползи от мащабната ваксинация по света. Доклад на фондацията на Бил и Мелинда Гейтс установява, че те ще бъдат най-малко $153 милиарда през 2021 г. и ще се увеличат до $466 милиарда до 2025 г. При това само за 10-те най-развити страни. Тук са отчетени и прогнозите за негативните ефекти за 2020 г. на Международния валутен фонд.

Това обаче

зависи от броя на ваксинираните хора

по света. Най-много инжекционни препарати са поръчани досега от Индия – 1,6 милиарда дози. Договорените за целия Европейски съюз са на второ място по брой - над 1,43 милиарда дози от 6 компании, а преговори текат и със седма. Общността, в която процесът на имунизиране започна, поръча 300 милиона дози на първата одобрена ваксина – тази на "Пфайзер". Те струват 4,65 млрд. евро. Това означава, че единичната цена е 15,5 евро. Тук интересното е, че САЩ, които са поискали 100 милиона дози засега, ще платят повече за същия продукт – по 19,5 долара за доза.

Производителите имат поръчки и от Канада, Австралия и Чили, които са купили поне 10 милиона дози.

До края на 2021 г.

“Модерна” обеща да произведе между 500 милиона и

1 милиард дози

Единичната им цена е около 15 евро за ЕС, което стана ясно от публикация на белгийския държавен секретар по бюджета Ева де Блеекер. Колко точно струва за останалите страни, се знае само приблизително - между 25 и 37 долара за двете дози, които са необходими за един човек. Това означава, че стойността им ще варира между 12 и 17 милиарда долара според количествата.

ЕС договори 225 милиона дози за над 4 млрд. евро и за все още неодобрената ваксина на "Кюрвак". В споразумението се казва, че може допълнително да се поръчат още 180 милиона дози, когато кандидат-ваксината бъде одобрена.

В класацията на най-големи поръчки след Индия и ЕС е САЩ – с 1,01 милиарда дози засега, Канада - 358 милиона, Великобритания – 355, Япония – 290 милиона.

“Астра Зенека” и Оксфорд също

имат заявки,

въпреки че техният препарат все още не е одобрен. Сключили са споразумения за доставка на по 500 милиона дози в САЩ и Индия, 400 милиона – в ЕС, а програмата на СЗО "Ковакс", която се грижи за бедните страни, поиска 300 милиона дози.

Великобритания, Индонезия, Бразилия и Латинска Америка ще получат поне 100 милиона дози. Цената на ваксината е $3-4 според "Файненшъл таймс". Това означава, че посочените количества ще струват между 5,4 и 7,2 милиарда долара.

От организацията "Лекари без граници" заявиха, че "Астра Зенека" е обявила, че няма да търси печалба по време на пандемията, но фирмата е дала право ваксината й да се продава на по-висока цена след юли 2021 г. Разбира се, продажбите на компанията могат да са много по-високи след като стана ясно, че са обединили усилията си със създателите на руската ваксина "Спутник V". Тези дни бе обявено, че новата ваксина ще е с над 90% ефективност. Това ще се отрази и на поръчките за руския препарат. До края на 2021 г. Москва ще произведе 1 милиард дози. Единичната цена е 10 долара. Това прави 10 млрд. долара от продажби. Според руснаците производството й е струвало 1,5 милиарда рубли, което е 16,7 милиона евро.

Eдна от трите китайски ваксини

– тази на "Синовак", струва 29,6 долара за двете дози, необходими за един човек. В същото време Индонезия твърди, че тя ще ги купи за по 27,2 долара. Компанията заяви, че ще произведе 1 милиард дози, което означава, че те ще струват между 13,6 и 15 млрд. долара. Колко пари са похарчили в Поднебесната империя за

разработка

и тестове

на всички кандидат-ваксини, не е ясно.

За сравнение с всички тези милиарди през 2003 г. за лечение на първия SARS Пекин е похарчил 6 милиона долара собствени средства. Отделно беше получил помощ от Нова Зеландия в размер на повече от $1 милион, а Канада отпусна $500 000 за изследвания. Тогава и САЩ проучват възможностите за борба със заразата. Компанията "Комбиматрикс" от Милуоки, щата Уисконсин, САЩ, подаде заявления за 60 патента на лекарства срещу SARS. А калифорнийската "Плексус ваксин", която впоследствие бе придобита от нюйоркската "Сига технолоджис", получи патент в Дания за нов метод за анализиране на генетичните варианти на SARS.

През 2009-2010 г. от свински грип починаха между 151 700 и 575 400 души в света, а

фармацевтичният бизнес спечели между 8 и

10 млрд. долара

от продажбата на медикаменти. Количествата ваксини изглеждат смешни на фона на днешните – тогава САЩ поискаха 250 милиона дози, Великобритания - 90 млн., Франция - над 60 млн.

След като се оказа, че епидемията преди 11 години няма да се разгърне в мащаба на азиатския грип от 1957 г., покосил между 1 и 2 милиона души, всички държави се опитаха да върнат поръчките, но договорите им не позволяваха подобна стъпка. Доклад на инвестиционната банка "Джей Пи Морган" показа, че приходите за фармабизнеса от свинския грип са между 7,5 и 10 млрд. долара.

За епидемията от 1957-1958 г. са похарчени милиони и може би дори милиарди долари,

пишат американските медии, но не уточняват сумата. Докато азиатският грип стигне до САЩ, там вече е изработена ваксина, поставена на 40 милиона души. Също доста по-малко средства са отишли в битката с грипа, започнал в Хонконг през 1968 г., когато загинаха между 1 и 4 милиона души по данни на СЗО.

Всички тези данни показват, че днес повече от всякога светът е впрегнал усилия и пари срещу пандемията от COVID-19. Надеждите са ваксините да спрат разпространението на заразата и да се върнем към нормалния си начин на живот.