Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Епископ на древна София става папа Климент І

Лично св. Петър го ръкоположил за свой наследник, а св. Павел го взел за сътрудник

Константин-Кирил открива мощите му в Крим

Св.Климент, папа Римски, част от мощите на когото получихме като дар от папа Франциск тази година, е изключителна личност за християнството. Освен че е сред най-значимите отци на църквата на практика той се явява и първият християнски светец след Исус Христос и апостолите, за когото имаме конкретни сведения. Още по-впечатляващо е, че, живелият през I век св. Климент, преди да стане папа в продължение на близо 20 години е бил епископ на Сердика – факт, който не е бил познат на широката общественост у нас.

Паметта на светеца,

който съгласно официалните хроники е един от седемдесетте апостоли се почита на 23 ноември.

Иначе, заради някои противоречия в древните източници и до днес се спори дали той е вторият, третият или четвъртият римски папа, но в същото време със сигурност се знае, че е ръкоположен лично от св. апостол Петър и е бил емблематичен водач на църквата в Рим в края на I век.

Така например в Liber Pontificalis – Книгата на папите се посочва, че св. Петър първоначално е ръкоположил двама епископи – Лин и папа Клет, за да обгрижват духовно общността, защото той самия се е отдал на молитва и проповед, но е назначил именно Климент като свой наследник и е поверил на него цялата църква. Затова и Тертулиан смята Климент за непосредствен наследник на св. Петър. В същия списък с биографии на римските епископи се посочва изрично, че

“Климент е

познавал Петър”

Св. Ириней Лионски също пише, че не само се е познавал със св. апостоли Петър и Павел, а е бил и техен ученик. Ориген нарича св. Климент също апостолски ученик (Clemens apostolorum discipulus), като на друго място казва, че е бил обърнат към вярата вероятно от св. ап. Павел. В тази връзка традиция, която води началото си от III-IV век, го идентифицира и като Климент, когото св. Павел споменава в своето Послание до филипяните (Филипяни 4:3) за свой “съработник в Христос”.

Изключително интересно за нас обаче е, че св. Климент е бил епископ на Сердика.

По този повод в своя статия преподавателят в Богословския факултет доц. Венцислав Каравълчев цитира Списък на апостолите от св. Доротей Тирски, който пише: “Климент, когото апостолът споменава, казвайки: и с Климент, и с другите ми съработници, който пръв измежду езичници и елини повярва в Христа,

беше епископ на Сердика”.

Св. ап. Петър, който ръкополага св. Климент, загива мъченически между 64 и 67 г., а св. Климент заема катедрата в Рим между 88 и 91 г. Затова богословът предполага, че някъде около смъртта на двамата апостоли Петър и Павел, т. е. в периода 65-67 (68) г., св. Климент е заел катедрата в Сердика и вероятно я е управлявал до своето заминаване за Рим. Каравълчев посочва и многобройни доказателства, че паметта за Климент като сердикийски епископ е била жива у нас поне до края на ХVII- началото на ХVIII век.

Логично възниква и въпросът какъв е бил по народност светецът. Засега историци и богослови не са достигнали до категоричен извод, но с основание се предполага, че е напълно възможно той да е бил местен тракиец. Според друга версия, която е записана значително по-късно, бъдещият папа произхождал от благороден римски род, като някои дори го свързват с рода на император Домициан.

Макар през вековете да са му приписвани много писания, Климент І е най-известен с

посланието си до църквата в Коринт

То се счита за най-ранния автентичен християнски документ след Новия завет. Написано е около 96 г. и в него се утвърждава апостолският авторитет на епископите и презвитерите като предстоятели на църквата. В документа се споменава episkopoi (надзиратели, епископи) или prezbyteroi (старейшини, презвитери) като висши служителски санове, обслужвани от дяконите, но в него не се казва за използваната титла за Климент в Рим. Писмото е по повод кавгите, възникнали в църквата в Коринт, причинени от ревност към определени местни християнски водачи.

Усещайки вредата от това разстройство, което може да навреди на разпространението на християнската вяра, коринтяните решили да потърсят помощ отвън и се обърнали към авторитетния епископ в Рим. Св. Климент се заел с помирението и след като проводил в Коринт своя комисия изпратил по нея и писмо с напътствия. Възпитан в школата на апостолите, в посланието си св. Климент е запазил техния стил и маниер. Ето как той съветва размирниците в Коринт:

“И така, братя, нека се смирим,

като отхвърлим всяка надменност,

гордост, безумие, и гняв и нека постъпваме според написаното. Защото Светият Дух казва: “Да се не хвали мъдрият с мъдростта си, нито силният със силата си, нито богатият с богатството си, но който се хвали, да се хвали с Господа, с това че Го търси и върши правосъдие и правда.” (Иерем. 9:23-24). Oсобено нека помним думите на Господ Исус, които е изрекъл, учейки ни на кротост и дълготърпение.Той казва така: “Бъдете милостиви, за да получите милост. Прощавайте, за да ви бъде простено. Каквото правите, така ще бъде направено и на вас. Както давате, така ще ви се даде. Както съдите, така ще бъдете съдени. Ако вие правите добро, и на вас ще ви бъде показано добро. С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва”. От това правило и тези наставления, нека се водим и ние в живота си, за да бъдем смирени и покорни на Неговите свети думи, защото светото слово казва: “А ето на кого ще погледна: на смирения и съкрушения духом и на треперещия пред Моето слово.” (Исая 66:2)”.

В онези години писмото пожънало огромен успех. Не само решило проблемите в местната църква в Коринт, а и се смятало за толкова апостолско и силно, че дълго време се чете в много църкви като продължение на каноничните писания. Достойният и бащински тон според съветите на св. Петър към свещенослужителите, без високомерие и властност на по-висшестоящ, но същевременно с твърди думи извадени от Светото писание, бързо

възстановили

мира в църквата

и останали в паметта на християните. Дори цял век по-късно св. Дионисий, епископ на Коринт, изказва на папа св. Сотер благодарността, която все още изпитва паството му към св. Климент за оказаната му услуга.

Преданията на църквата свързват по чуден начин

св. Климент,

папа Римски, с

Кирил и Методий

По времето, когато той е бил предстоятел на църквата, тя е била подложена на тежки гонения от римските императори. Той се задържа на папския престол девет години, шест месеца и шест дни, но след това бил прогонен от Рим от император Траян и изпратен на заточение отвъд Черно море чак в Херсон, в югозападната част на Кримския полуостров. Там намерил две хиляди християни, също заточеници, които добивали мрамор. Виждайки ги да страдат от недостиг на вода, св. Климент се отдал на молитва и след това се изкачил на съседен хълм, на върха на който стоял Агнец, сочещ с десния си крак извор на сладка вода. При този извор всички утолили жаждата си, а заради чудото и много неверници започнали да почитат Климент като светец.

Когато научил за това, Траян се разгневил и изпратил войници със заповед да хвърлят св. Климент в морето с котва, вързана на врата му. След изпълнението на тази присъда, докато християните още се молели на брега, морето се отдръпнало на разстояние пет километра. На дъното се показала малка сграда от мрамор с формата на храм, в която в каменен саркофаг лежало тялото на мъченика, а до него стояла котвата, с която бил удавен. Според легендата жителите на страната били толкова изумени от чудото, че до един приели християнската вяра, а на мястото на чудотворния извор построили черква.

Повече от 700 години по-късно

костите на светеца,

погребани заедно с котва до тях, са открити от славянския първоучител Константин-Кирил Философ, когато бил в Крим на път за своята мисия при хазарите. Историята е записана в “Италианската легенда”, която е най-важният латински документ за кирилометодиевистиката. Година или две преди собствената си смърт през 869 г. Кирил донася част от скъпоценната реликва в Рим. Там мощите са приети с голяма благодарност и уважение от папа Николай І и са поставени в базиликата “Сан Клементе”.

Друга част от мощите, заедно с главата са взети от княз Владимир І в Киев, но изчезват оттам по време на татарските набези.