Подозренията са, че са свързани със зачестили

взривове във военните ни заводи

 

Освен това търсели връзки за това ремонтите на съветска

техника да се извършват в одобрени от Кремъл обекти

За по-малко от година България гони трета партида руски шпиони. Никога досега българското контраразузнаване, прокуратурата и дипломацията не са заемали толкова категорична позиция спрямо чужди агенти.

От лаконичното съобщение на държавното обвинение стана ясно, че и този път обявените за персона нон грата руски шпиони са били под дипломатическо прикритие.

От два независими източника успяхме да установим, че става въпрос за заместник търговските аташета в представителството на Москва в София – Сергей Николашин и Вадим Биков.

Повече от странно обаче е, че информацията на страницата на посолството на Руската федерация в България все още присъства името на Дмитрий Ярошенко, когото страната ни изгони още през януари. 

От информацията на прокуратурата се разбира още, че нерегламентираната дейност на “търговските представители” е осъществявана от 2016 г. насам. Тогава у нас е бил само Николашин, докато Биков пристига в България миналата година. Това ясно показва, че макар българските власти да предприеха радикални мерки, руската страна по никакъв начин не се отказва от опитите си да влияе върху процесите у нас и особено върху евро-атлантическата ориентация на България, а оттам на Балканите. За това говорят и доказателствата, които са събрани срещу двамата, чиято активност може да се обобщи в три направления. Всичките свързани с отбраната и военната ни промишленост.

Установено е, че Николашин и Биков са търсили класифицирана информация за плановете за модернизацията на въоръжените сили. Тук несъмнено попада и информацията за възможностите и

капацитета за

поддръжката

на новите

самолети F-16,

блок 70, чието пристигане се очаква след няколко години, както и за намеренията на армията ни да се сдобие с безпилотни самолети.

Второто направление, по което руските разведки са работили, е идентифицирането и влизането в контакт с ключовите служители в МО, от които зависят обществените поръчки и сключването на договори с чуждестранни контрагенти. Тук освен военен руската страна има и чисто финансов интерес. Макар България отдавна да е член на НАТО, страната ни продължава да плаща огромни суми на Русия за ремонт на старата техника. Не са малко примерите и за некоректно изпълнение на договори от руската страна, както и за некачествени ремонти. Дългите години на руско влияние и изградените зависимости обаче често поставят българските въоръжени сили в ситуация, при която не в София, а в Москва се определят изпълнителите на ремонтите на остарялото съветско въоръжение. 

Целият този процес устройва напълно руските интереси, тъй като парите потъват в безкрайни схеми, а българската армия остава без достатъчни финансови средства за оптимизиране.

Особено любопитно е третото направление, по което руските военни разузнавачи са действали – придобиването на секретна информация за българската отбранителна промишленост, нейните производствени възможности и плановете й за развитие. От стратегически, политически, икономически и военен интерес за руската страна е България да изгуби традиционните си пазари на качествена и сравнително евтина продукция. Москва отдавна полага усилия, ако не да я няма българската оръжейна индустрия, то поне да я контролира.

Публичният механизъм за това са руските претенции за лицензите, с които от десетилетия в наши заводи се произвежда оръжие, проектирано още от времето на Съветския съюз. Българските военни търговци ни най-малко не могат да бъдат сериозна конкуренция на руските оръжейни гиганти, но въпрос на влияние за Кремъл е да контролира къде, на кого, какво и колко да се продава.

И, изглежда, Николашин и Биков са имали задачата да проучват, а може би и да контролират производството на оръжия у нас. Механизмите за въздействие за постигане на целите са разнообразни, като не е изключено сред тях да има и доста крайни.

Особено когато активизирането на руското военно разузнаване у нас съвпада със

зачестилите в

последните

години странни

инциденти

в български заводи. 

Дали тези, или други руски разузнавачи имат роля в диверсионни действия, е въпрос на доказване. Но с категоричност може да се твърди, че близостта до Русия на част от българските играчи в оръжейния бизнес винаги е било гаранция за техния финансов просперитет, в замяна на защита на руските интереси у нас.

Николашин и Биков, макар да са били наясно, че във всеки момент може да бъдат разконспирирани от българските служби, на фона на предишните изгонени руски дипломати, са продължили своята подривна дейност.

Третият удар на София

Третият “удар” на София по руските разузнавачи за по-малко от година обаче трябва да е ясен знак за Москва, че действията им ще стават все по-трудни и на наша територия.

Точно преди 1 г. беше изгонен първият шпионин с дипломатически имунитет, в началото на 2020 г. още двама, а с последните броят им става общо 5.

В края на януари прокуратурата съобщи за други двама дипломати, срещу които се водеше разследване за шпионаж. Те бяха описани като първи секретар (един от 8-те тогава, бел. авт.) и служител в търговското представителство. Тогава “24 часа” разкри, че това са Дмитрий Ярошенко и Александър Хватов. Ярошенко е кадрови служител на външното разузнаване на Русия, преди да го назначат за първи секретар на посолството в България. Той е създавал фалшиви самоличности на разузнавачи и ги е внедрявал у нас. Това са т.нар. “нелегали”. Според данните на ДАНС Ярошенко е търсил варианти за въвеждане на “нови самоличности” в масивите с българските граждани чрез смесване на неверни сведения в предварително подготвени неистински документи. Пътувал в цялата страна, заснемал е средата, в която подготвените за внедряване “нелегали” е трябвало да живеят.

Хватов пък е ходил до южната ни граница, където ще минава трасето на интерконекторната газова връзка с Гърция. Там се е срещал с различни хора и е проявявал нездрав интерес към проекта. Това направило впечатление на агентите от ДАНС. Оказало се, че е търсил и друга информация, свързана с енергетиката в България. След това я е докладвал на руска разузнавателна служба в Москва. След разкритията руският посланик Дмитрий Макаров беше привикан във външното министерство, за да му връчат протестните ноти срещу действията на служителите му. 

Първият шпионин, който ДАНС и прокуратурата разкриха и съобщиха за него на 28 октомври м.г., е Владимир Русяев. Той също беше първи секретар в мисията на Москва у нас.

От септември 2018 г. той провеждал конспиративни срещи с български гражданин, който има достъп до класифицирана информация на НАТО и Европейския съюз. Обещавал пари за това, което търси. Русия имала интерес към Щаба на отбраната. Неговият шеф подпомага министъра, зам.-министрите, постоянния секретар. Шпионинът се интересувал и от Дирекцията за стратегическо планиране, която прилага националната отбранителна стратегия. Той също е градил кариера в ГРУ. Работил е в Испания и Латинска Америка, преди да дойде в България през 2017 г.