Седем израелци, преживели кървавия атентат на Летище Бургас на 18 юли 2012 г., бяха разпитани по видеоконферентна връзка в специализирания съд на 21 юли, на поредното заседание по първото в най-новата ни история дело за тероризъм. Част от свидетелите са от ранените общо 36 души по време на атентата, а някои, които се отървали невредими, са разказали къде са се намирали в онзи момент и какво си спомнят.

Видеоконферентната връзка е осъществена от съда в Тел Авив, а седемте израелски граждани са последните от общо 51 свидетели от Израел. Става дума както за пострадали, така и за близки на петимата евреи, разкъсани от бомбата на алжиреца Мохамед ал Хюсейни. Очакванията на юристи са процесът да върви към приключване, като не е изключено това да стане още през септември, за когато е насрочено следващото заседание, коментира пред "168 часа" варненският адвокат Ивелин Димитров, който представлява

ранената по време на терористичния акт

българска екскурзоводка Данка Иванова.

Междувременно нови служебни адвокати поеха защитата на двамата подсъдими ливанци Мелиад Фарах и Хасан ел Хадж Хасан, след като бургаските юристи Радослав Николов и Калина Тодорова се отказаха заради десетките отлагания на заседанията в специализирания съд. Делото влезе в съда през 2016 г., но започна по същество в началото на 2018 г. заради сериозни проблеми с издирването на ранените и близките на загиналите. Неизпълнение на съдебна поръчка до властите в Израел за разпити с видеоконферентна връзка забави процеса с месеци. Заговори се дори за вариант, в който български магистрати да бъдат командировани в Израел, но след избухването на кризата с COVID-19 разпитите с видеоконферентна връзка най-после тръгнаха.

"Делото върви, разпитват се както ранени, така и близки на загиналите. Едните споделят какво си спомнят и какво са преживели, а другите разказват за

загубата на

близките си",

коментира адв. Ивелин Димитров.

17,23 ч. на 18 юли, 2012 г., на паркинг пред терминал "Пристигащи" избухва бомба, екскурзоводката Данка Иванова се намира до един от двата автобуса с израелски туристи, пристигнали току-що на почивка в България. В момента на взрива българката е от другата страна на рейса, до който избухва бомбата. Това я спасява, но както голяма част от пострадалите получава смесена звуково-проводна глухота при двустранна руптура на тъпанчетата, разкъсни рани по тялото и рана от проектил в крака.

По-късно 53-годишната тогава Данка претърпява и тимпанопластика на тъпанчетата, но и днес има остатъчни проблеми със слуха. По никакъв начин не иска да се връща към преживяното и да говори за атентата на бургаското летище. Нейният граждански иск е в размер на 100 000 лв. и е най-скромният. До делото са допуснати граждански искове в размер на рекордните 200 млн. лв. - от ранените и от роднини на загиналите израелци. Най-големият от тях е за 47 млн. лв. и за него претендират роднини на загиналия Амир Менаше.

Родителите му са поискали

20 млн. лв.,

а останалите - съпругата му Натали и синът им Рон.

"Право на всеки един от пострадалите е да предяви иск, какъвто той прецени, но съдът е този, който ще се произнесе за размера", коментира преди време прокурор Калина Чапкънова, която до избирането й за член на Висшия съдебен съвет е наблюдаващ прокурор по делото за атентата. Нейният подпис стои под обвинителния акт от 101 страници.

Още в първите съдебни заседания е отхвърлен искът на пострадалите израелски граждани военното крило на "Хизбула" да бъде граждански ответник по делото. Мотивите са, че в обвинителния акт няма посочено нито едно доказателство, съгласно което престъпленията, вменени на двамата подсъдими, да са извършени при, или по повод изпълнение на задача, възложена им от

военното

крило на “Хизбула”

"За да искаш юридическо лице да бъде конституирано като граждански ответник, то трябва да бъде индивидуализирано с всички белези, характерни за юридическо лице - наименование, седалище, адрес на управление", коментира пред “168 часа” адвокат Радослав Николов, бивш служебен защитник на Хасан ел Хадж Хасан.

Ако това искане беше прието, гражданските искове трябваше да бъдат платени от държавата, на чиято територия е извършен терористичният акт - т.е. от България, коментират юристи.