Хитлер е можел да загине много пъти, преди да започне Втората световна война, и тогава светът щеше да е много различен. На 9 май се навършват 75 години от края на най-убийствения конфликт през XX век.

През 1894 г., когато е 5-годишен, Адолф си играе с останалите деца и пързаляйки се по заледената река Ин в град Пасау,

тънкият лед

поддава и той

хлътва във водата.

Течението започва да го влече навътре, но по чудо го спасява друго, по-голямо дете - Йохан Кюбергер.

Вторият рисков момент за фюрера е през 1916 г., когато по време на Първата световна война го ранява граната. Според различните сведения - в слабините или в лявото бедро. А през 1918 г. почти ослепява след отравяне с газ, защото го ранява британски химически снаряд. 10 000 войници умират при тази атака, но той оживява. Добира се до близката германска болница и успява да възстанови зрението си. Според лекарите причината за загубата му е "истерична амблиопия", а не функционален проблем.

Към края на войната британците завземат мост, който германците са разрушили частично, за да попречат на противника да завземе територии във Франция. След поредното сражение младият войник Хенри Тенди се опитал да си превърже раните и забелязал германец да изскача от скривалището си. Британецът се прицелил да убие Хитлер, но в последния момент размислил - съжалил го, че бил ранен.

През 1930 г. диктаторът

можело да загине в катастрофа с личния си мерцедес,

в който се врязва камион с ремарке. За късмет на фюрера, който все още не е на власт, шофьорът успял да набие спирачките. Той преживява подобен сблъсък и със специалния си влак, който се удря с автобус с артисти от гастролиращ театър. Година по-късно се опитал да се самоубие, преживявайки тежко загубата на любовницата си и своя племенница Гели Раубал.

Според различни източници опитите за атентат срещу Хитлер са поне 42 на брой, като във всички той оцелява. Най-известният е от 1944 г. - операция "Валкирия", замислен от офицери от Вермахта.

Отървал и смъртна присъда по обвинение за държавна измяна. Прекарва едва 9 месеца от 4-годишната си присъда в затвора. Това се случва през 1924 г. Съдията познава подсъдимия отпреди и е добронамерен към него. Съдил го е, след като кафявите ризи се сбиват с комунисти.

След като се отървава от затвора, Хитлер започва политическата си дейност и отново попада в опасна ситуация. След негово провокативно изказване в Мюнхен 200 души се опитват да го смачкат. Повалили го на земята и започнали да го ритат. Спасили го 8 души, между които и ирландецът Майкъл Кеог, с когото Хитлер воювал през Първата световна война.

Но най-странно е защо Сталин се смилява над Хитлер, като отменя собствената си заповед за убийството му. Точно когато НКВД е внедрило в Берлин агенти, които са имали достъп до фюрера и са били готови да изпълнят задачата, генералисимусът се отказва.

Една от хипотезите е, че при жив противник и победа във войната Джугашвили е смятал, че ще може

да се договори за по-изгодни клаузи.

Повече територии са щели да минат под съветско влияние. Втората е, че се е опасявал, че обкръжението на нацисткия лидер е щяло да сключи сепаративен мир със съюзниците без участието на СССР. "Имахме информация, че през лятото на 1942 г. по инициатива на папа Пий XII представител на Ватикана се е срещнал с германския посланик в Анкара Франц фон Папен, убеждавайки го да използва влиянието си за подписване на сепаративен мир между Великобритания, САЩ и Германия", пише в спомените си ръководителят на 4-то управление на НКВД за саботаж и разузнаване ген. Павел Судоплатов.

Първоначалната заповед на Сталин е от есента на 1941 г. Тогава се притеснявали, че Хитлер ще влезе в Москва като Наполеон и ще я завладее.

Минирали всички официални сгради,

включително и Болшой театър. А станциите за управление на взривовете разположили в явочни квартири. Предполагали, че за да отпразнува победата, фюрерът ще организира военен парад на Червения площад, и му подготвили "фойерверки". Впоследствие някои от взривовете са забравени и част от кутиите са намерени в бившия хотел "Москва" чак през 2005 г.

Разработили са няколко варианта как да протече операцията. Задачата е била поверена на Судоплатов. Изборът на генерала не е случаен. През 1938 г. лично той ликвидирал шефа на украинските националисти Евгений Коновалец, организирал убийството на Троцки.

Сформирани са били три диверсионни групи. В една от тях е вербуван музикантът Лев Книпер, който има добра тренировка като алпинист и участник в Първата световна война. Композиторът е трябвало да стигне до фюрера, ако той се озове в Москва, и да се опита да го убие. Разчитали са на помощ от сестра му Олга, за която няма запазено агентурно име. Подозира се, че е фигурирала в личния списък на Лаврентий Берия с агенти, а той не е подлежал на регистрация.

Бившата служителка на НКВД Зоя Воскресенская пише в своите мемоари: "Днес е ясно едно -

кралицата на нацисткия Райх

Олга Книпер-Чехова

беше между тези, които смело се бореха срещу фашизма на невидимия фронт."

Разведена с племенника на писателя Антон Павлович Чехов, тя напуска СССР през 1921 г., след като се среща с контраразузнавача от ГРУ Артур Артузов. През 30-те и 40-те години красавицата Олга е известна артистка в Германия, имала достъп до високопоставените нацисти и е била любимка дори на самия Хитлер. Той лично я удостоява с най-високата театрална титла - "държавна актриса на Германия", през 1936 г. Най-добрите й приятелки са Ева Браун и Магда Гьобелс.

Това я прави идеална за целта - Гестапо не я подозира в шпионаж. НКВД предполагал, че любимката на фюрера може да уреди среща на брат си с него, ако той стъпи в Москва.

През зимата на 1942 г. обаче обстоятелствата се променят. Вермахтът е изтласкан на 350 км от руската столица и става ясно, че нацист № 1 няма да я завладее. Тогава Сталин вика Павел Судоплатов и му заповядва да прехвърли агенти в Германия и

да реорганизира операцията по ликвидирането

на Хитлер.

Судоплатов решава да повери част от реализацията на задачата на поляка княз Януш Радзивил. Като член на Сената е арестуван през 1939 г., когато съветските войски навлизат на територията на Полша, затворен е на "Лубянка" и е разпитван лично от Лаврентий Берия. Вероятно тогава е бил вербуван и след 3 месеца е пуснат на свобода.

Очевидно са го смятали за по-ценен като таен агент, тъй като е приятел на Гьоринг. Влизал в кръгове, към които гравитирали и други високопоставени нацисти - Гьобелс, Хитлер и Мусолини.

Освен полския княз Лаврентий Берия активирал отново красивата актриса Олга Книпер-Чехова. Двамата трябвало да осигурят на агента на НКВД достъп до частен прием или вечеринка с участието на Хитлер. Изборът на физически извършител на убийството пада върху 23-годишния Игор Миклашевски.

Освен че бил мускулест спортист, той имал още едно голямо предимство - чичо му Всеволод Блументал-Тамарин работел за нацистите. Актьорът им влязъл под кожата, тъй като умеел да

имитира до съвършенство глухия глас

на Сталин.

По немското радио "Варшава" "призовавал" сънародниците си да не защитават сталинисткия режим, а хората в окупираните територии

“да помагат”

на германците.

Фашистите толкова харесали изпълненията на Блументал-Тамарин, че му предоставили постоянна рубрика - всеки вторник и четвъртък от 18,00 ч. Имитирайки гласа на Сталин, чичото на Миклашевски "информирал" какви укази е "издал" Кремъл. Това, естествено, разгневило съветския вожд и през март 1942 г. Военната колегия на Върховния съд на СССР осъжда актьора на смърт. Той умира при неизяснени обстоятелства - не се знае дали е убит, или се е самоубил. На 10 май 1945 г. е открит обесен на дърво край град Мюнзинген - на 200 км от Мюнхен.

Вероятно изборът на племенника му за екзекутор на Хитлер също е бил част от плана на Сталин за отмъщение към Блументал-Тамарин. По време на подготовката си за спецзадачата Игор преминал през специален курс в школата на НКВД. По план той "дезертира" от Червената армия. И попада на минно поле между съветските и немските части - нещо, за което шефът на поделението не го предупредил. Дали не е знаел, дали не е искал, няма яснота, но Миклашевски успява да стигне невредим до противника.

Именно заради това, че е

тръгнал на сигурна смърт през заложените мини,

германците му повярвали, че не е шпионин. После им разказал кой е чичо му, което още повече убедило нацистите във версията му. Решили да го изпитат още веднъж - за да проверят дали не е шпионин, му казали, че ще го разстрелят. Но и този път той не си признал, че е изпратен от НКВД.

Така вече за него няма пречки да замине за Берлин и да се установи в дома на чичо си и съпругата му. Там на един спектакъл се запознал с Олга Чехова. От нейното донесение в крайна сметка Лаврентий Берия разбира, че Миклашевски е изпълнил успешно първата част от задачата и не е бил убит от германците.

Игор още в родината си е бил боксьор и започнал да се бие и в немската столица. Така се запознал с шампиона на Германия в тежка категория Макс Шмелинг, който бил впечатлен от руснака и му дал снимка с автограф. Тя послужила на агента като

пропуск до вечеринките на висшите кръгове,

тъй като Шмелинг бил любимец на Хитлер. Но докато се случи всичко това, ходът на войната се обръща. СССР побеждава в битката край Сталинград през февруари 1943 г. и войските започват обратен поход към Берлин.

През есента на същата година Миклашевски изпраща телеграма в Москва: "Подготовката за ликвидирането на Хитлер е завършена". При това може да бъде унищожен не само фюрерът, но и Гьоринг по време на представление на Олга Чехова.

В този момент обаче Сталин привиква отговорника за тайната операция Судоплатов и му заповядва да спре всякакви действия. И в никакъв случай да не пипат нацист №1. Шефът на 4-то управление на НКВД слуша и не вярва на ушите си - не си струвало да се убива Хитлер?!

Въпреки това през 1944 г. службата отново докладва на Йосиф Висарионович, че са в пълна готовност да унищожат фюрера. "Всичко е готово, чакаме само вашата заповед", рапортуват агентите. Той отново отказва и дори нарежда да се прекрати подготовката на спецоперацията. А шпионинът, който подготвя атентата, да се прибере в СССР.

Съществуването на този план е било

строго пазена държавна тайна

и по съветско време не е било известно.

НКВД не е единствената спецслужба, която планира убийството на Хитлер. МИ6 също е имала план, но се е отказала да взриви нациста край Бергхоф на 13-14.07.1944 г.

Какво щеше да се случи, ако при някое от тези препятствия Хитлер се беше простил с живота? Много е вероятно без него нацистите да не бяха идвали на власт нито в Германия, нито в други страни в Европа. Нямаше да има холокост. Може би и целия Източен блок нямаше да го има. Вероятно нямаше да се стигне до 9 септември 1944 г. и завземането на властта от БКП в България.