Търговците от цяла Европа панически бягат и разнасят смъртоносната зараза

Чудите се защо при сегашния напредък на науката сме в точка нула по отношение на вирусите? Защо досега те не са проучени на атомно ниво?

Защо няма база данни за всяко “червейче”

със съответния антидот? Странно е, нали?

Причината е проста - всичко в този бранш е с двойна употреба, както в ядрената физика, атомната енергетика и производството на оръжия. Затова от Втората световна война Великите сили стриктно следят дали някой няма да постигне опасен напредък и да постави на карта оцеляването на човешката цивилизация.

Следят и дали някой няма да открие антидот,

с който да изнудва останалите.

Този неофициален контролен механизъм обаче има и своите минуси - в един момент човешката раса може да се окаже безсилна пред някой терорист, който е получил генома на смъртоносен вирус.

Неслучайно тайните лаборатории и градчета, които не фигурират на картите, са основна мишена на разузнавателните централи в периода на Студената война. Женевската конвенция забранява тези изследвания, но въпреки това те продължават до днес.

Сега, когато човечеството се сблъска за пореден път с опасен вирус, се оказва, че той е непробиваем, но само на пръв поглед.

Ако започнат изследвания на атомно ниво,

ситуацията за първи път може да се окаже различна. Могат да се открият слаби места, за които досега не сме и подозирали.

Сега българският комисар по науката и иновациите Мария Габриел събра цвета на европейската наука и под нейно наблюдение топучени най-накрая ще направят проучванията, които десетилетия наред бяха най-горещият картоф.

Защо са отлагани толкова дълго? Ами защото те винаги са попадали в неподходящи ръце - независимо дали става дума за алчни феодали, ханове, царе или обикновени изнудвачи, те по абсолютно непредвидим начин обръщат хода на човешката история и убиват хиляди.

Дори нашата най-голяма национална трагедия

- падането ни под турско робство, също е свързана с нелепа бактериологична война.

Тя започва по един безобиден начин, когато през 1346 г. татарите обсаждат генуезката крепост в тогавашния град Кафа - в днешен Крим.

Хан Джанибег в продължение на една година прилагал всички възможни трикове, но безуспешно. Тогава решил да се възползва от един нов похват. Наредил да се издирят починали от чума, след което с катапулти ги прехвърлили в бунтовния град Кафа.

Там първоначално не обърнали никакво внимание на това и "глобалната" търговия продължавала. Карантинният период бил дълъг - 6-7 седмици, и никой не обърнал особено внимание на хвърлените от Джанибег трупове. В един момент местните започнали да умират от неизвестна до момента болест и генуезките търговци масово се качили на корабите със стоката си в опит да се спасят. Не ги интересувало дали ще пътуват към Константинопол, Апенините, или до някое от пристанищата по Черноморието.

Благодарение на това от началото на обсадата през следващите 7 години заразата е пренесена буквално из цяла Европа, а

с един от корабите, натоварени с вино, стига дори до Великобритания, Ирландия и Шотландия.

Сред най-засегнатите райони са Балканите, тъй като тук температурите са до 20 градуса и се оказват най-подходящи за разпространението на щама. Така, въпреки че цар Иван Шишман наследява една изключително богата и просперираща държава, той е обречен. От една страна, набиращата сила икономика ни прави най-желаната мишена за атаките на Османската империя. От друга, именно нарастващото благосъстояние изостря битките за подялбата на България. На този фон настъпващата неусетно зараза в резултат на една от първите бактериологични войни по естествен начин проправя пътя на султана на Балканите.

Според различни исторически изследвания

в пика й загиват между

30 и 40% от населението

на България,

което неимоверно улеснява нашествието на турците. Демографският срив отслабва армията, покосява почти всяко домакинство и цар Иван Шишман, дори и да иска, не може да даде достоен отпор. Това заедно с политическата раздробеност предопределя падането ни под османско робство.

Сърбия и Византия не са в състояние да ни помогнат, защото татарското бактериологично оръжие върлува със страшна сила и там.

Така заради опита на един татарски хан да завладее генуезкия Кафа, през следващите 5 столетия за Балканите идва най-мрачният период.

Но това съвсем не е всичко. Между 30 и 40% от населението на Европа също умират и това се оказва една от най-страшните епидемии.

Днес можем само да гадаем какво щеше да се случи и каква щеше да е историята, ако този татарски сатрап и изнудвач не бе решил да обстрелва Крим с чумния щам.

Но ако си мислите, че някой си е взел поука, много бъркате. През Средновековието прийомите му многократно са усъвършенствани и прилагани срещу невинни.