Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Eто как човечеството премина през най-големите епидемии

Масовите зарази обръщат колелото на цивилизацията няколко пъти в последните 2500 г.

Според повечето антрополози най-голямото постижение на човечествoто, след откриването на огъня, е развитието на земеделието и последвалото заселване в села и градове. Това позволило драстично да нарасне населението, тъй като вече било възможно лесното изхранване на голям брой хора на едно място. Преди около 7-10 хиляди години сме избрали близостта и тежкия труд на полето в името на общата си защита, но така сме намерили нов безмилостен враг – епидемиите. За пръв път в биологичната ни история, много преди многомилионните мегаполиси, междуокеанските полети и футболните мачове, ставаме силно уязвими от масовото разпространение на смъртоносни болести.

По ирония на съдбата историците намират едни от най-ранните доказателства за голяма епидемия при разкопки на територията на Североизточен Китай. Откритието е красноречиво –

преди около 5000 години

телата на 97 деца и възрастни са натрупани и изгорени в малка колиба в праисторическото село Хамин Мангха. По костите липсват следи от насилствена смърт, а погребението им е станало набързо и извън обичайте на древните китайци. Друга подобна находка от този период и в същия регион навежда археолозите и антрополозите на мисълта, че местността е била опустошена от една от първите в историята смъртоносни епидемии. Писмени данни от този период естествено липсват, защото писмеността ще започне да се развива няколко века по-късно.

Най-ранните свидетелски показания за масов мор са от 430 г. пр.н.е. от Древна Гърция.

Атинската чума, както е известна първата записана в историята епидемия, взима за жертва един от най-великите мъже на древността – стратега на Атина Перикъл. Тя избухва в полиса във възможно най-неподходящия момент – атиняните водели решаващата за надмощието в Пелопонес война срещу големите си съперници от Спарта. За да спаси населението, живеещо извън градските стени, от настъпващите спартанци, Перикъл пуска хората в града. Така върлуващата по това време страшна болест, дошла от Етиопия и Египет, вероятно влиза в градските стени с бягащия народ. В „История на Пелопонеската война“ древно­гръцкият историк Тукидит разказва за заразата: бол­ните страдали от треска, кашлица, непоносими стомашни болки, язви по тялото и мъчително безсъние. Телата на мъртвите са силно заразни и затова никой не иска да ги погребва. Днес учените спорят за вероятната причина за мора в Атина, като водещи са теориите, че това е било или епидемия от тиф, или от хеморагична треска, подобна на еболата. Впечатляващото в разказа на Тукидит е, че той описва не само трагедията, сполетяла атиняните, но се фокусира ворху тоталния разпад в досега подредената общност, дошъл заедно със смъртоносната болест:

„Що се отнася до нарушаването на законите – никой не очакваше да живее достатъчно дълго, така че да бъде изправен пред съд и наказан. Всички имаха усещането, че над тях е надвиснала много по-тежка присъда“, разказва древногръцкият историк. В града царял хаос, заради който атиняните лесно повярвали, че боговете са ги изоставили и помагат на враговете им от Спарта. Полисът губи войната и с това завинаги отстъпва водачеството в древния елински свят. Атинската чума е доказана и от скорошни археологически разкопки на масов гроб от този период с поне 240 тела в района на древното гробище Карамейкос.

600 години по-късно, от 164 г. до 180 г. Римската империя преживяла епидемия, която според много историци всъщност дава началото на края й. По време на пика си т.нар. Антонинска чума убива по 2000 човека на ден в преживяващия своя най-голям разцвет древен Рим. Според историка Дион Касий

една четвърт от населението на града пада жертва на заразата.

От нея най-вероятно умират и римските императори Луций Вер и последният от т.нар. „пет добри императори“ – Марк Аврелий Антонин, на когото е и кръстена. В Рим тя била донесена от победоносните легиони, завръщащи се от земите на днешен Ирак. Бързо се разпространила до Галия и Британия. Според историците поне 10% от населението на Европа умряло по време на тази епидемия, чийто вид е все още оспорван от историците.

Писмени данни за масов мор в същия исторически период в далечен Китай дават основание на учените да смятат, че болестта от Рим се е разпространила на изток - точно обратното на движението на коронавируса днес.

От описанието на симптомите се предполага, че заразата е била от едра шарка. Римският свят бил толкова разтърсен от случилото се, че никога не успял да се възстанови в предишното си величие. Хората изгубили вяра в старите богове и това дава голям начален тласък на християнството. Краят на империята бил само въпрос на време. Ето как пандемиите променят човешката история, а следващата голяма зараза слага край на възхода от Античността и началото на Средновековието. Почти хиляда години преди периода на Черната смърт, чумната бактерия Yersinia pestis вече върлува в Европа, като вкарва човечеството в Тъмните векове.

Епицентърът на първата голяма зараза от този вид е столицата на Византия Константинопол.

Т.нар. Юстинианова чума прониква в града през 541 – 542 г., след период от няколко студени години с лоши реколти, вероятно с плъховете от натоварените със зърно кораби от Египет. По това време император Юстиниан е на път да възстанови величието на Римската империя. Жестоката епидемия обаче само за няколко години спира възхода на Византия. Болестта бързо напуска пределите на столицата на империята и опустошава цялата й територия. Според историка от този период Прокопий само в Константинопол на ден загиват по 10 хиляди души. Той описва симптоми, които ще живеят в кошмарите на човечеството векове наред –

внезапна треска и ужасяващи подувания – т.нар. бубони,

в областта на слабините, подмишницте и около бедрата.

По същото време Юстианиан е по средата на проектите на живота си – обединяването на старата територия на Римската империя и строежа на църквата „Св. София“ в Цариград. Въпреки масовия мор сред населението, императорът не освобождава народа от данъци, за да успее да осъществи амбициозните си планове. Катедралата била завършена, но мечтата на Юстиниан да възстанови величието на Рим умира заедно с голяма част от поданиците му.

След първата епидемия от 541 г. болестта не напуска изцяло Европа чак до средата на VIII век. Заразата избухва през няколко години и след това отново затихва. Така например църковният историк Евагрий Схоластик разказва как преживява на четири пъти масов мор. Той самият преболедува чумата, но за негово нещастие при всяка епидемия губи различни близки – жена си, няколко деца и внуци, слуги и дори близките си съселяни. Според най-мрачните оценки в тези години Европа губи 25% от населението си. Смята се, че това е един от факторите, улеснили арабските завоевания в Стария континент. Така се отварят вратите за различни племена, сред които и прабългарите, които се заселват на плодородните земи на отслабената Византия.

През 750 г. Юстиниановата чума изчезнала така, както дошла, и европейците за векове забравили за нея. Това, което чакало средновековния свят обаче, било много по-страшно от всички дотогавашни зарази. Болест, толкова жестока, че за нея казват, че променила дори климата на Земята. Черната смърт – чумната епидемия от XIV век, отнесла със себе си между половината и две трети от населението на Евразия. 

Защо появата на ужасяващата пандемия се свързва със сблъсъка на Земята с комета, как се променя климатът и как това активизира популацията на плъховете, четете в новия брой на сп. "Космос".