Шестима папи се въздържат да го наемат за престижни поръчки

Заради многобройните си таланти Леонардо да Винчи е покровителстван от най-заможните и влиятелни родове в ренесансова Италия - Медичите, Борджиите и Сфорца. Нито веднъж обаче не получава възможност да рисува картина или фреска за папата. За разлика от него доста по-младите Микеланджело и Рафаело от ранни години са канени за най-престижните проекти във Ватикана. Геният Да Винчи така и не успява да чуе похвала и поръчка от папата. Всеки път нещо малко не му достига.

И това се превръща в едно от най-големите разочарования в живота му.

Причината не се крие в хипотезите, че католическата църква е била срещу противоречивата за онова време негова страст - дисекциите на трупове. Някои дори твърдят, че геният е правил всичко това тайно. Истината е, че няма нищо подобно. На 1 ноември 1478 г. папа Сикст IV издал була, с която позволява телата на екзекутираните престъпници и неидентифицирани мъртъвци да бъдат използвани от докторите и художниците за дисекция.

Към онзи момент Да Винчи е 24-годишен и устройството на човешкото тяло живо го вълнува. След папското разрешение за него се открива възможност да изучава сърцето, мускулите, нервите, кръвоносните съдове и червата, за да ги скицира в 3D проекция. Към края на живота си признава, че е направил дисекция на около 30 трупа и много съжалява, че не е успял да издаде атлас по анатомия.

Така че въпреки своята необичайна за времето си дейност Леонардо е действал в съгласие с позволеното от Ватикана. Но папите не го ценят така, както му се иска. Всеки от тях има своите причини да предпочете други художници. По времето, в което живее ренесансовият творец, се сменят шестима понтифици. Двама са от рода Дела Ровере – Сикст IV (със светско име Франческо) и Юлий II (със светско име Джулиано). По един са родовете на Медичите и Борджиите – Лъв X (Джовани ди Лоренцо Медичи) и Александър VI (Родриго Борджия). Останалите двама са Джовани Батиста Чибо и Франческо Тодескини Пиколомини.

Леонардо да Винчи е около 30-годишен, когато папа Сикст IV се заема да построи

нов параклис във Ватикана с библейски размери

като храма на цар Соломон в Йерусалим – 40 на 14 метра. Идеята на светия отец е да се постигне внушение, че притежава същата Божествена сила като прочутия юдейски владетел.

По онова време Рим не се славел като център на изкуството. Затова трябвало да повикат художници от други места и най-вече от Флоренция, където се намирал цветът на творците. Да Винчи, който работел в тосканския град, се надявал, че ще бъде поканен да работи за тази мащабна задача.

Към кого се обръща папата и защо Леонардо не е поканен, както и защо останалите понтифици след него не наемат гения, четете в сп. "Космос".