За онези, които не знаят точно каква беше нашата медицина през 1984 год., ще ви разкажа една история от тези времена. Председателят на Медицинска академия академик Атанас Малеев ме извика една сутрин и ми каза следното: след няколко дни ще пристигне една високопоставена делегация на Немската Лекарска Камера, водена от президента проф. Йорг-Дитрих Хоппе и още двама души.

Тази институция ръководеше Западно-германската медицина и отговаряше за повечето лекарски дейности в страната. Делегацията щеше да пребивава в България 5-6 дни и освен София щеше да посети и град Варна.

Целта беше да се запознае със състоянието на нашето здравеопазване по онова време. Малеев ме определи мен да придружавам гостите по време на срещите, които имаха в България. През първият ден те имаха среща сутринта в нашето Министерство на народното здраве с министъра академик Радой Попиванов и част от неговия екип.

Срещата имаше преди всичко протоколен приятелски характер. Следобяд посетихме института за бърза медицинска помощ "Пирогов", където се срещнахме с ръководството и им бе разказана дейността на това уникално медицинско заведение. Те разгледаха много бедната леглова база на някои от клиниките и се учудиха, защо картината бе толкова тъжна, лоши санитарни възли, болни, настанени по коридорите на клиниките и т.н.

След това слязохме на партерния етаж и на гостите им бе демонстрирано как за време от 3 до 5 минути при наличие на болен с комбинирана травма се събира екип от 4-5 лекари, ръководени от анестезиолог-реаниматор, в който имаше хирург, травматолог и при нужда други специалисти в зависимост от конкретния случай.

Директорът на Пирогов натисна паник бутона и след няколко минути екипът бе на място и бе готов да започне борбата за живот на болния. Това особено впечатли немците и по време на вечерята в един от ресторантите на хотел "Ню отани", известен като японския хотел, те ми казаха следното.

"Емил, всичко хубаво, ама това да събереш такъв голям екип за няколко минути и това да функционира денонощно 7 дни в седмицата е невъзможно". Казах им, че това е точно така и те ме помолиха да отидем и да се убедим, че това е възможно.

Качих ги в моята лада и тръгнахме за "Пирогов" някъде около 22,30 часа. Малко преди 23 часа пристигнахме и заварихме една сравнително спокойна за това лечебно заведение вечер. По коридорите имаше около 20-25 човека пред различните кабинети.

За съжаление в шокова зала, където се обслужваха тези тежки, комбинирани травми нямаше пациенти. Постояхме около 30-40 минути и точно когато се канехме да си тръгнем, засвириха сирени на линейки и дойдоха две коли, които водеха не един, а двама тежко ранени в катастрофа.

Докато персоналът започва да ги вкарва в болницата, натиснаха "паник" бутона и след 2 минути и 45 секунди дежурният екип бе събран. Немците ме гледаха и казваха "това не може да бъде". След това коментираха, че подобно нещо във ФРГ е невъзможно да се случи по няколко причини.

Първата е че те не могат да си позволят да плащат на толкова много специалисти да работят денонощно 7 дни в седмицата. На следващия ден ги заведох да им покажа как функционира една наша поликлиника. Отидохме в ХХ-та поликлиника в кв."Борово".

Там видяха, че ние вместо общопрактикуващи лекари имаме т.нар. участъкови терапевти. Това са предимно специалисти с вътрешни болести и те са районирани за отделните квартали. В тази сграда, освен тези лекари, имаше и кабинети за лекари от различни медицински специалности: кардиолог, нефролог, ендокринолог, невролог, дерматолог, УНГ, очен лекар и др. а освен това има и много голям стоматологичен сектор.

При нужда участъковият терапевт може за много кратко време да получи консултация от специалист.Това направи много силно и положително впечатление на немските гости, които ми казаха: това у нас не може да се случи и след 15-20 години, защото трябва да инвестираме много средства за една така добре организирана медицина.

Сега 2020 год. много от немските лекари сами си направиха подобни на нашите поликлиники, докато ние ги развалихме!!! В следващата част през някои от следващите дни ще ви разкажа за престоя ни в град Варна, където се запознаха с току що откритата нова сграда на ХЕИ Варна и нейната дейност, което също направи силно впечатление на нашите гости.

Нека тези у нас, които не знаят какви достойнства имаше нашата система на здравеопазване, ги научат сега, а тези, които я разсипаха, да мълчат, защото отдавна трябваше да търкат наровете на затворите.

От фейсбук