Имаме два силни коза,

дано си изиграем добре картите

Два български интереса си дават битка в нашите умове и сърца - геополитическият и историческият.

България е член на НАТО и Европейския съюз. Това членство, както и стратегическото ни положение в момента са нашата основна тежест в света. Да, ние сме средноевропейска държава по размери, но малка като икономика, население, ресурси и въоръжени сили.

Най-мощната държава в региона е Турция. Тя си е регионална свръхсила. Следва Гърция, която е много преди нас и като брутен вътрешен продукт, с изключителна туристическа индустрия и с огромен търговски флот, армията ѝ като мощ е веднага след турската. Да не говорим за влиянието на гърците в световен мащаб чрез историята и културното наследство на Древна Елада. Древните елини присъстват чрез своята цивилизация, история, митология във всеки учебник по история в света, а с нас, българите, не е така. В масовата световна култура може да преброите романите и филмите, посветени на древните гърци, и тези, посветени на нас.

Съотношението е

съкрушително и не

е в наша полза

Ние имаме богата история, която обаче все още вълнува най-вече само нашите сърца. Ние знаем много за света, светът не знае много за нас.

Румънците като геополитическа тежест също са преди нас, просто са три пъти повече с два пъти по-голяма територия, имат нефт и традиционно силни връзки с Франция и Италия. Румънската държавна идеология проповядва, че те всъщност са едни от наследниците на Римската империя. Идете в Букурещ и ще видите Триумфална арка като в Париж, подарък от французите, и Вълчицата със сучещите от нея Ромул и Рем, подарък от Рим. Това навява някои мисли.

В момента в геополитически аспект на Балканите ние сме по-добре поставени единствено от Сърбия, Албания и Северна Македония. Трябва честно да си отговорим на въпроса дали искаме за съсед освен Сърбия още едно руско “прокси”, каквато може да бъде Македония. При цялата ни любов и уважение към братята руси, докато сме част от НАТО и ЕС, те ще ни “клатят” - кога по-леко, кога по-силно. Просто ние сме част от техния основен геополитически опонент. Може да се обичаме, да слушаме “Любе” и даже да си викаме “Ей, този Путин е голяма работа”, но в крайна сметка сме в другия лагер. Дори и да пролеем сълзица на някоя готина руска песен или военен филм, Москва не вярва на сълзи.

Най-застрашаващото дори не е, че Македония може да е проруска, а това, че тя от много време е просръбска. Ние със сърбите сме братя, но като цяло те винаги са имали изключително свръхпатриотични амбиции, и то все за наша сметка. Македонците като част от НАТО

по-лесно могат да се

откъснат от сръбското

влияние,

отколкото като самостоятелен субект. Те имат, меко казано, просръбски елит. За тях ние сме приятел само на думи, българската идентичност е основен враг на идеологията на македонизма, а македонизмът е заченат от сърбите и акуширан от Коминтерна.

Гърците решиха проблема си с македонците по-добре от нас. Последните буквално се отказаха от античната си история и произход. Това беше важната сделка за тези две държави. Северна Македония гледа на нас като на по-маловажен фактор от Гърция и затова си позволява такова поведение. Неслучайно онзи ден Зоран Заев каза, че Гърция трябва да е лидер на Балканите. Тази наколенка изненада даже опитни и ловки хора като византийците.

Всъщност, след като се отказаха от Александър Велики, македонците нямат много къде да отстъпват в измислената си история. Докато

доскоро те “воюваха”

на два фронта –

с гърците и с нас. Сега фронтът е само един – с българите. Всъщност отричането на българския им произход, представянето на българите за тюрки, татари, завоеватели, фашисти, враг номер едно - това е, върху което почива фундаментът на македонската “нация”.

На България предстои тежкия избор между историята и геополитиката. Историята безусловно е на наша страна, но геополитика не е. Ние не сме факторът, който сме били навремето. Нямаме половин милион щика под знамената от времето на царството или 4000 танка от времето на соца. Не сме водещата икономика на Балканите, а като население намаляваме прогресивно. Имаме два силни коза - единият е, че може за кажем “не” на членството на Северна Македония в НАТО и ЕС, а другият е, че все пак сме на пъпа на Балканите, откъдето минават и някои пътища, и някои тръби. Дано си изиграем добре картите. Най-добре в стил “всичко коз” по “гръцки”.

Авторът е водещ

на “Операция История”

по България он ер