Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Защо Грета Тунберг изглежда страшно

"Вие откраднахте мечтите и детството ми с вашите празни думи. Но младите започват да разбират вашето предателство. Екосистемите са в колапс. Хората страдат и умират! Ние сме в началото на масово изчезване, а всичко, с което се занимавате, са парите и небивалици за непрестанен икономически растеж. Как смеете?!" С тези думи, произнесени с гневен и даже малко хистеричен тон, 16-годишната шведска екоактивистка Грета Тунберг разтърси Общото събрание на ООН на 24 септември.

Освен със злобни нотки в гласа изказването беше придружено и с ужасни гримаси от страна на претендиращата за

“лидер на следващото поколение” девойка. Затова този път с основание мнозина се запитаха дали начинът да се противопоставим на климатичните промени не отиде малко далеч.

С уточнението, че не поставя правилността на каузата на Грета Тунберг под съмнение, в. "168 часа" просто си задава въпроси дали такава проява е нормална за дете на нейната възраст. И дали тази изява не е върхът на популизма, с помощта на който, на гърба на реални проблеми, невидими сили се опитват да спечелят дивиденти и дори да дават насока на развитието

на света?

Още повече че поредната гръмка изява на шведската тийнейджърка бързо поляризира мненията и предизвика множество крайни оценки на всички нива. Дори Доналд Тръмп в профила си в туитър си позволи да се изкаже иронично за речта на ученичката, а в кулоарите на световната организация американският президент многозначително подмина момичето.

При това Тръмп не беше сам в подигравките си към Тунберг. В тази връзка отново се заговори и за заболяването на младата скандинавка, чиито симптоми най-вероятно са оказали влияние

върху зловещото й изражение

Както е известно, тя страда от психиатрично заболяване - синдром на Аспергер. По Fox News консервативният политически анализатор Майкъл Ноулс дори нарече Тунберг „психично болно шведско дете".

“Движението на климатичната истерия не се отнася до науката - каза Ноулс по този повод. - Ако ставаше дума за наука, то щеше да бъде ръководено от учени, а не от политици и психично болно шведско дете, което се експлоатира

от неговите родители и от международната левица.”

Макар че впоследствие телевизията беше принудена да се извини за изказването на госта си, много хора вече се питат в какво се състои заболяването на екоактивистката и наистина ли предизвиква промени в личността?

Болестта носи името на откривателя си - виенския педиатър Ханс Аспергер. Въз основа на наблюдавани конкретни случаи още на 3 октомври 1938 г. той изнася лекция в отделението по терапевтично образование на Университетската болница във Виена, в която илюстрира основните характеристики на заболяването. През 1944 г. Аспергер вече е готов с формулировката на наречения по-късно на негово име синдром.

Публикацията на Аспергер съдържа описанието на четири момчета - Фриц, Харо, Ернст и Хелмут, които той определя като "аутистични психопати".

В нея се изброяват и основните поражения, които изпитват върху личността си страдащите от тази болест. Така според лекаря болните най-често се характеризират с

"липса на съпричастност"

и "неспособност за създаване на близки приятелства". Освен това при тях се наблюдават нарушения при визуален контакт и невербалната комуникация като използването на мимики и жестове. Интересното е, че не на последно място между симптомите са споменати и промени в изражението на лицето и говора. В допълнение често се появяват и двигателни смущения. Чисто психологически според Аспергер болните се съсредоточават в интензивно проучване само на една област на интерес - признак, който също е налице при Тунберг. Проявите на заболяването най-често започват преди навършването на двегодишна възраст и обикновено траят през целия живот на човека. А в клиничната картина на първите пациенти, регистрирани от него Аспергер, ги описва така:

"Те се самопоглъщаха, не можеха да се поставят в средата на други хора и да водят разговор с тях. В емоционалния си живот момчетата изглеждаха дисхармонични и често в поведението им липсваше афективно участие". Под "афективно" в психиатрията и психологията се разбира пълнотата на усещанията за живота - емоциите, настроенията и импулсивността.

Точно по тази причина е възможно поведението на засегнатите от болестта да бъде неловко и социално неприемливо. Друга характерна особеност е, че хората с този синдром трудно фокусират вниманието си.

Неслучайно Аспергер нарича още пациентите си "малки професори", тъй като с тях можело да се говори много подробно, но само за сферата на техните специални интереси, за която те често били натрупали удивителни познания.

Съвременната медицина споделя неговите оценки. Диагностицираните хора “са известни с това,

че са директни, решителни

и имат силно чувство за социална справедливост" е цитиран от "Гардиън" да казва и Тони Атъуд, световен авторитет по синдрома на Аспергер.

Самата Грета Тунберг, след като в началото на месеца получи критики, свързани със заболяването й, поясни в туитър, че признава диагнозата като нещо, което я прави “различна” и я е ограничавало в миналото, но я смята за "свръхсила" и "подарък".

В същия постинг тя разказва, че преди да започне кампанията си за борбата срещу промените в климата, "нямах енергия, нямах приятели и не разговарях с никого. Просто си стоях сама вкъщи с хранително разстройство".

За да отговори на нападките срещу нея, шведката обяснява още, че много добре осъзнава диагнозата си, която е

“от аутистичния спектър”,

но няма намерение “да се крие зад нея”, тъй като "много невежи хора все още гледат на това като на болест или нещо негативно".

Тунберг е диагностицирана през 2013 г. Макар да признава, че страстта й към каузата с кризата в климата отчасти се дължи и на склонността й да гледа по-строго на световните проблеми, тя не обича някой друг да напомня болестта. Така през юли Тунберг влезе в остър сблъсък с публициста на Australian News Corp Андрю Болт, който написа статия, в която се осмива диагнозата й. Журналистът многократно се позовава на психичното здраве на Грета, казвайки, че то е “дълбоко разстроено”.

Конкретният повод за критиката тогава беше двуседмичното пътуване през Атлантика, което Тунберг предприе на яхта, задвижвана със слънчева енергия, защото “отказва да лети със самолети, които изпускат газове и по този начин допринасят за глобалното затопляне на планетата”.

На свой ред Тунберг отговори в туитър, че е “дълбоко разтревожена” от “кампаниите на омраза и конспирации”, управлявани от “отрицатели на глобалното затопляне като Болт”.

Грета Тунберг се превърна в световен лидер на борбата срещу изменението на климата, след като създаде движението “Петъци за бъдещето” (Fridays For Future), за да мотивира младите хора за действия срещу екологичната криза.

Родителите, които някои също обвиняват в

злоупотреба

за лични цели

с детето си, са хора на изкуството. Майка й Малена Ерман е оперна певица. А баща й Сванте Тунберг е актьор и продуцент. Има и по-малка сестра - Беата, която върви по стъпките на майка си.

Според биографията на Грета всичко започва с на пръв поглед дребна инициатива. В една августовска сутрин на 2018 г. тя прави няколко плаката с призиви против изменението на климата и с тях отива пред шведския парламент (Рикстаг). Всеки петък момичето спира да ходи на училище и редовно излиза на протест. Целта е да информира хората за необходимостта от спазване на Парижкото споразумение. Първите дни на безмълвен протест на площада в Стокхолм дават резултат. Тийнейджърката набира популярност и през следващите 8 месеца много хора, даже от други градове, също се включват в демонстрацията й.

В крайна сметка основаното от нея движение намира поддръжници сред младите хора навсякъде по света и в момента Грета Тунберг е номинирана за Нобелова награда за мир.