Навръх 9 септември столичен фонтан в Докторската градина осъмна оцветен в кървавочервен цвят, а до него се появи надпис: “Честит празник 9.ІХ.1944 г. неблагодарници”. Оказа се, че по този оригинален начин скулпторът Андрей Врабчев отбелязва датата, на която Съветският съюз окупира страната ни. Всъщност става дума за инсталация, озаглавена “Кървава баня” и напомняща за жертвите, които е дал народът ни заради една провалена и насилствено наложена тоталитарна идеология.

“Тъй като имаме някаква недовършеност и някаква временност, моето отношение като автор е, че това не е крайна форма на изкуство – обяснява за творението си Андрей Врабчев пред “168 часа” . - Но пък аз имах вътрешна потребност

- морална. Фактически плакатът поставяше контекста, тъй като идеята сама по себе си не е свръхоригинална. Не претендирам за новаторство, но в контекста на обекта “Кървава баня” това беше всъщност посланието. Иначе контекста го използвам като гориво на двигател за това да развия идея, която е чисто скулптурна, пространствена. И преди съм имал търсения в посока на вода, обеми и промяната на водата от типа на фонтани. Първоначално дори идеята ми беше да оцветя някоя от софийските реки. Река от кръв също щеше да е много ясно като послание, но софийските реки по-скоро гордо са наречени така, и нямаше да бъде забелязано, тъй като те често пъти са невидими за пешеходците, освен при пресичане на мостовете.”

Впечатляващият ефект е постигнат с железен оксид, получен от фино смляна ръжда, която не се разтваря във водата и е лесна за почистване, пояснява още Врабчев.

“Истината невинаги е удобна, а понякога е и горчива. Оценката за събитията

от преди 75 години е дадена, въпросът е защо нещата продължават по този начин. Големият проблем е, че някои от действащите лица в промените всъщност дължат успеха си на участието си в предишния режим или на връзките си с него. Докато продължаваме така, датата ще бъде рана в обществото. Вчера се натъкнах на много интересна история от Стефан Дечев. Историкът разказа за човек, който смятал, че 9 септември е освободил баща му. А решението за освобождаването на политическите затворници е взето няколко дни преди тази дата от предходното правителство, което е антифашистко и антигерманско. То ги освобождава, но поколения след това живеят с убеждението, че са освободени от превратаджиите.”

Няма как творбата да не бъде свързана и с близостта на Руския културно-информационен център, в който преди дни беше обявено тържественото откриване на документалната изложба "75 години от освобождаването на Източна Европа от нацизма", чието заглавие предизвика и официалната реакция на българското външно министерство.

“Провокацията с изложбата от руското посолство концентрира вниманието върху датата за пореден път, но не знам защо българското общество много лесно реагира на всякакви провокации, и то по един нехладнокръвен и неумел начин - коментира творецът. - Всъщност влиза в клопката на провокациите. Същото е и с отношенията ни с Македония. И там точно по този начин, на основата на емоционални реакции се саботират отношенията.”

Скулпторът, който е роден през 1977 г. в София, вече се радва на завидна слава. Член е на Кралското скулптурно дружество в Лондон. През април той създаде и временен говорящ паметник със светещи очи на Бойко Борисов на новоремонтирания площад "Гарибалди", а

премиерът лично сподели снимка

на творбата в социалната мрежа.

Преди две години негова работа, свързана с глаголицата, която беше посветена на българското европредседателство, но не беше одобрена у нас, бе изложена в Кралските ботанически градини в Лондон.

Преди време Врабчев се изяви и като автор на изложба с творби, свързани с жертвите на комунизма в галерия "Райко Алексиев".

"Политика и изкуство се пресичат там, където е човешкият проблем и той е вечен, това е любов, това е морал - споделя Врабчев. - А според мен проблемът на българската политика е моралът. Отнася се за цялото ни общество - отсъства принципност и способността да можеш

да отделяш по съвест добро от лошо

Смело мога да кажа, че именно в онези години, когато просперитетът в общия случай не произхождаше от личните качества, а оцеляването и това да се уредиш беше на всяка цена. Хората си казваха: аз за децата си ще направя всичко, включително да се държа недостойно, само те да оцелеят. Имам предвид преди 10 ноември 1989 г., но това остана като някакво верую и до наши дни. Оставяш наследството на една свинщина, с извинение, на едно недостойно поведение и реално поколения, които не би трябвало да носят белега и греховете на предишните, са заклеймени. И тази морална деформация продължава вече 30 години. Точно тя не разрешава да станем истински демократична държава. В “Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет” се казва, че когато същите хора революционно променят нещо, ако не мислят по нов начин, те ще възпроизведат точно същото. Реално културно не сме мръднали. Ако преди е било с маската на комунизъм – това не беше комунизъм, а някакъв болшевизъм в началото, а после почти националсоциализъм, то сега стоим зад някаква демократична маска, като изключим частна собственост и някои други промени.

Проблеми, които са свързани с предишния режим, са оправдавани с демокрацията, което довежда до пълна дезориентация. Когато ние не променихме културата, а променихме условията, всъщност се оказа, че е все едно да играеш шах, ако са ти раздали карти. И след 30 години все още се делим на тези, които са слезли от гората и тези, които не са слезли от гората. Наистина добрият тон изисква да се говори демократично и антикомунистически, той се спазва, и в същото време в личните си отношения и в професионалните си избори много често се оказва че е по-важно кой е дядо ти. Примерно една Германия осъди фашизма, и децата попитаха бащите си:

Вие къде бяхте тогава? Убивахте ли?, а в България това са непроведени семейни разговори. Друго, което намирам за лошо в българската култура, е стремежът ни към неконфликтност – хайде да не се караме. Всъщност така се поддържа една инфекция, която не се признава и става все по-дълбока. Трябваше да е безкръвен преходът, но трябваше да има и конфликт на позиции. Не можеше да се очаква, че хора, които са отраснали в комсомола и пионерската организация и ги е страх да вдигнат телефона, ще станат предприемачи. След това пък тези богаташи са сочени за проблем на демокрацията, въпреки че тяхното богатство няма много общо със свободния пазар. Това също е обезкуражаващо. Този кръг е ужасният."

Заради новата си творба, Врабчев вече е повикан да даде обяснения в МВР, но художникът не се притеснява и казва, че вярва в правовия ред.